Решение № 508 от 30.12.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Велико Търново, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Станислав Стефански

Владимир Страхилов като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20214100500877 по описа за 2021 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на ЗАД “А.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. Ст., район Ср., ул. „Ст. К.“, № 2 - длъжник по изпълнително дело № 20218960400359 по описа на частен съдебен изпълнител С. Косева, с рег. № 896 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу Постановление за отказ от 05.10.2021г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. Прави се искане за отмяна на обжалвания отказ, алтернативно да бъдат намалени възложените в тежест на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение.

Препис от жалбата е изпратена на взискателя М. М. М..

Взискателят е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Съдебният изпълнител е депозирал обяснения съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които са описани извършените изпълнителни действия и са изложени 1 доводи за неоснователност на жалбата.

Великотърновският окръжен съд намира следното:

Изпълнителното производство е било образувано под № 20218960400359 по описа на частен съдебен изпълнител С. Косева, с рег. № 896 по описа на КЧСИ. Делото е със страни: взискател - М. М. М. от гр. В. Търново и ЗАД “А.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. Ст., район Ср., ул. „Ст. К.“, № 2 – длъжник и е с предмет: частно-паричен: събиране на дължимо, присъдено обезщетение.

Пред окръжния съд е инициирана проверка на Постановлението, с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.

По изпълнителното дело ЧСИ е наложил запори на банкови сметки, събрал е в полза на взискателя сума в размер общо на 78 037,33лв., която представлява присъдените главници и натрупаната лихва. ЧСИ е приел разноски за събиране в полза на взискателя, за адвокатско възнаграждение в размер на 1 590,00лв. С Постановление за отказ от 05.10.2021г. ЧСИ е отхвърлил искането на длъжника за намаляване размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл.436, ал.1 ГПК, поради което е допустима. Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – постановление, с което се отказва да се намалят разноските и е подадена в предвидения преклузивен срок от съобщението, поради което е процесуално допустима.

На следващо място, съдът съобрази и задължителните разяснения, дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2015г., ОСГТК, съгласно които на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това означава, че на обжалване подлежи и произнасянето на 2 съдебния изпълнител по искане на длъжника за намаляване на размера на претендираните от взискателя разноски поради тяхната прекомерност, какъвто е и разглеждания случай.

Разгледана по същество, жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл.79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

По отношение на релевираното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение:

Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д.

№ 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при 3 намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 590,00 лева. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното производство, в която е бил посочен конкретен изпълнителен способ – запор на банкови сметки. Сумата е събрана вследствие на наложените запори.

Настоящият съдебен състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело представлява задължителен реквизит на същата – чл.426, ал.2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК.

Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително дело не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга. В случая няма данни да е реализиран конкретен изпълнителен способ за принудително събиране на вземането, поради което няма основание в тежест на длъжника да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за 4 образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.

Поради изложеното взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200,00 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл.10, т.2 от Наредбата. По тези съображения се налага извод, че определянето /”присъждането”/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер е необосновано.

При съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът приема, че възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно и определеното адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 1 590,00 лева като прекомерно следва да бъде намалено до размер на сумата от 200,00 лева.

В останалата част постановлението на ЧСИ следва да се потвърди като правилно – относно дължимостта на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ и нейния размер, вкл. таксите по т.1,3,4,5,9 и т.31 от ТТРЗЧСИ.

В този вид производства, за настоящата съдебна инстанция разноски не се присъждат.

На основание чл.437, ал.4, изр.2-ро от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника ЗАД “А.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. Ст., район Ср., ул. „Ст. К.“, № 2 Постановление за отказ от 05.10.2021г. по изпълнително дело №

20218960400359 по описа на частен съдебен изпълнител С. Косева, с 5 рег. № 896 по описа на КЧСИ, в частта, в която е отказано намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200,00 лева до 1 590,00 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20218960400359 по описа на частен съдебен изпълнител С. Косева, с рег. № 896 по описа на КЧСИ, дължимо от ЗАД “А.” АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. Ст., район Ср., ул. „Ст. К.“, № 2 от 1 590,00 лева и определя размер от 200,00 лева.

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за отказ от 05.10.2021г. по изпълнително дело № 20218960400359 по описа на частен съдебен изпълнител С. Косева, с рег. № 896 по описа на КЧСИ, в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6