Определение № 787 от 30.09.2026, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 542/2026
- Вид
- Определение № 787
- Подписан
- 30.09.2026
- В сила
- 30.09.2026
- Състав
- Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Веселина Любенова Павлова, Захари Илиянов Захариев
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 787 гр. Враца, 30.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:
Веселина Люб. Павлова
Захари Ил. Захариев като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500542 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище гр. София, подадена чрез юрисконсулт С.Д., против Разпореждане № 2013 от 12.08.2026 г., постановено по ч. гр. дело № 1586/2026 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, с което е отхвърлено изцяло подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против И. Р. М..
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.
Навеждат се доводи, че разпоредбите на чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК имат за цел да се даде възможност на заповедния съд да извърши служебна проверка за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Ето защо първата от тези норми въвежда изключение от общото правило при подаване на заявление по чл. 410 от ГПК да не се представят доказателства за съществуване на вземането, като въвежда изискване да се представя потребителския договор, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Според жалбоподателя тази разпоредба не предвижда задължение за представяне на договор за цесия и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради което липсата на такива документи не представлява нередовност на заявлението, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Излагат се съображения, че договорът за цесия представлява самостоятелен договор между цедента и цесионера и не представлява нито договор с потребител, 1 нито изменение или приложение към потребителския договор. Посочва се също, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и не е условие за неговата действителност, а има значение единствено относно протИ.поставимостта на прехвърлянето.
Жалбоподателят посочва, че действително договорът за цесия има връзка с установяване на изменение на правоотношението, от което е възникнало вземането на първоначалния кредитор спрямо длъжника, и дали е настъпило частно правоприемство на страната на кредитора, но счита, че това са въпроси по същество, които следва да бъдат разглеждани в исково производство, при евентуално подадено възражение от длъжника, а не в рамките на заповедното производство. В тази връзка се позовава и на съдебна практика на окръжни съдилища.
При тези съображения прави искане обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а въззивният съд да се произнесе по същество.
Препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна, съгласно чл. 413, ал.
2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на същата, съдът взе предвид следното:
Производството пред Районен съд - Бяла Слатина е образувано въз основа на заявление на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против И. Р. М. за следните суми:
409,30 евро - главница за периода от 02.11.2022 г. до 02.08.2023 г.; 95,30 евро договорна лихва за периода от 02.11.2022 г. до 02.08.2023 г.; 185,86 евро - мораторна лихва за периода от 03.11.2022 г. до 06.07.2026 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 06.07.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира се присъждане на разноски в заповедното производство в размер на 10,86 евро - заплатена държавна такса и 25,56 евро - юрисконсултско възнаграждение.
В графа 3.2. на заявлението като обстоятелство, от което произтича вземането е посочен Договор за потребителски кредит № 493869 от 02.08.2022 г. Направено е пояснение, че на 02.12.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.05.2023 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, по силата на който вземането на "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД срещу И. Р. М., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 493869 от 02.08.2022 г., е прехвърлено изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, като длъжникът е уведомен с уведомително писмо изх.
№ УПЦ-П-АТФ/493869 от 09.12.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството ѝ на пълномощник на цедента.
2
В графа 5 на заявлението е предоставена допълнителна информация, според която на 02.08.2022 г. между "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД и И. Р. М. е сключен Договор за потребителски кредит № 493869, по силата на който дружеството е предоставило заем в размер на 800 лева. На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 02.08.2025 г., на 12 броя погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, всяка от които в размер на 82,20 лв.
Заявителят счита, че е налице изискуемо вземане, поради което моли съда да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Към заявлението са приложени: Договор за потребителски кредит № 493869 от 02.08.2022 г., сключен между "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД и И. Р. М., ведно с Общи условия и погасителен план към него; Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 493869 и пълномощно на подалия жалбата юрисконсулт.
Въз основа на подаденото заявление е образувано ч. гр. дело № 1586/2026 г. по описа на PC-Бяла Слатина, като с Разпореждане № 1618/07.07.2026 г. заповедният съд е оставил без движение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да представи доказателства за правата си на цесионер, доказателства за уведомяването на длъжника за цесията и документ за внесена държавна такса в размер 11,73 евро по сметка на РСБяла Слатина, както и последиците от неизпълнението на указанията.
В изпълнение на указанията, с молба с вх. № 5918/14.07.2026 г., заявителят е представил доказателства за платена държавна такса, но не са представени доказателства за качеството на правата на цесионер на заявителя, както и за уведомяването на длъжника за цесията. С молба с вх. № 5961/14.07.2026 г. заявителят, чрез юрисконсулт Симеон Дишлиев, е изложил подробно доводи защо не трябва да се прилагат доказателства относно правата на цесионер на заявителя, както е цитирана съдебна практика.
С атакуваното Разпореждане № 2013/12.08.2026 г. Районен съд-Бяла Слатина е отхвърлил изцяло заявлението на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и е прекратил производството по делото.
В своите мотиви, съдът е посочил, че заявителят не е отстранил в срок констатираните нередовности на заявлението, въпреки дадените указания. Посочил, че от представения договор за кредит не се установява активната легитимация на заявителя "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Изложил е съображения, че съгласно чл. 410, ал. 3 от ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива, а в случая договорът за цесия изменя първоначално сключения договор за кредит, тъй като променя легитимирания кредитор, поради което е следвало да бъде приложен към заявлението.
3
Въззивният съд намира, че така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно при следните съображения:
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК се основава на договор за потребителски кредит, сключен между кредитор - търговското дружество "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД и кредитополучател - физическото лице И. Р. М., за което няма данни при сключването на договора да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно длъжникът има качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 410, ал. 3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно е всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.
В конкретния случай заявителят "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е представил единствено Договор за потребителски кредит № 493869 от 02.08.2022 г., сключен между "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД и И. Р. М., ведно с Общи условия и погасителен план към него, както и Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 493869, но не и посочените в заявлението Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД и уведомление до длъжника за извършената цесия.
Основният спор пред въззивната инстанция се свежда до това дали договорът за цесия е следвало да бъде приложен към заявлението.
По своята правна същност прехвърлянето на вземането /цесията/ представлява правопроменящ юридически факт, въздействащ върху вече съществуващо облигационно правоотношение, като се свързва с промяна на правното качество.
Съгласно т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, при настъпило преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение частно правоприемство заявителят трябва да представи доказателство за същото. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/. Действително така даденото в тълкувателния акт разрешение касае производствата по чл. 417 от ГПК, а не тези по чл. 410 от ГПК, каквото е настоящото.
Следва обаче да се има предвид, че посоченото тълкувателно решение е постановено преди изменението на ГПК, обн. ДВ бр. 100 от 2019 г., с което се въвежда засилена потребителска защита в заповедното производство и в частност преди с разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК да е въведено посоченото по-горе изискване за прилагане към заявлението на сключения с потребител договор, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има 4 такива.
Тази уредба представлява изключение от правилото в производството по чл. 410 от ГПК да не се изискват доказателства за съществуване на претендираните вземания.
Целта ѝ е заповедният съд да може да извършва служебна проверка относно наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор и във връзка с това да извърши преценка относно подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Доколкото в производството по чл. 417 от ГПК също се изисква представяне на документ, който да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, настоящият съдебен състав намира, че даденото тълкуване с т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК следва да бъде прилагано и по отношение на договорите, сключени с потребители.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че договорът за цесия не попада в приложното поле на чл. 410, ал. 3 ГПК и не следва да бъде представян, тъй като има самостоятелен характер и не представлява договор с потребител. В разглеждания случай заявеното от жалбоподателя вземане произтича от сложен фактически състав - договор за потребителски кредит и последващ договор за цесия. Както бе посочено, предвид наличието на сключен с потребител договор, като правопораждащ юридически факт, е приложима разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК.
Цесията е двустранен договор между цедент и цесионер и длъжникът не участва в него и за да може да породи действие спрямо трето лице - длъжник, следва цесията да му бъде съобщена на него, съответно да се представи доказателство за уведомяване на длъжника за извършената цесия. Горното тълкувателно решение съставлява задължителна съдебна практика. Доколкото договорът за цесия е основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на правоприемника, същия следва да се представи, с цел удостоверяване на всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението.