Решение № 311 от 29.07.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Благоевград, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20241210200271 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д “ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Д , представлявано от управителя А К П , против НП№23-1116003085/15.12.2023г., издадено от Началник Група при ОДМВР-Благоевград, сектор“Пътна полиция“, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200.00лв. , във връзка с нарушение по чл. 145, ал.2 от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че НП е издадено в нарушение на процесуални правила. Алтернативно се застъпва становището, че жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение, тъй като закупеното от него МПС, внос от 3-та страна за ЕК, е представено за регистрация пред органите на „Пътна полиция“ в законовия за това срок, а именно на 10.03.2023г. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира представител по делото. В придружително писмо с преписката до съда, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на 1 обжалваното НП и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.

РП-Благоевград, надлежно призована, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН./Страните нямат спор, а и от нарочна разписка към постановлението е видно, че то е връчено на жалбоподателя, чрез законния му представител на 24.01.2024г. и в законния срок срещу НП е депозирана и процесната жалба –на 09.02.2024г./ Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и несъмнен начин, че на 02.11.2023г., длъжностно лице при санкциониращият орган /“младши автоконтрольор“/, а именно св.М. М., е издал в присъстването на св.П., АУАН №934062 за това, че на 25.10.2023г. в 08.41 часа, в Благоевград , на бул.“С “№ , в сградата на сектор „Пътна полиция“, пункт за регистрация на МПС, за времето от 09.03.2023г. до 10.04.2023г., в качеството си на собственик, не е представил придобитото от него МПС“Щ “ с номер на рама , в срок за регистрация, което е установено от Минтическа декларация 23BG005700023193R8 с дата 09.03.2023г. Наред с това с акта е посочена и още една дата на нарушението, а именно „от 11.04.2023г.„ Акта е отразен като връчен, непосочено на кого и в какво качество, на дата 29.11.2023г.

Въз основа на АУАН, на 15.12.2023г., Началникът на Група при ОДМВР-Б , Сектор „Пътна полиция“, е издал срещу жалбоподателя обжалваното НП№23-1116-003085, с което за описаното в акта нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП, му е наложил имуществена санкция в размер на 200.00лв. НП е връчено на жалбоподателя, чрез законният му представител на 24.01.2024г., посредством писмена разписка към постановлението.

При разпита на свидетелите по акта М. и П. се установи, че процесният 2

АУАН е изготвен въз основа на подадена информация и документална преписка от служители при санкционния орган, отговарящи за регистрация на придобити МПС. Този акт е съставен в офис на санкционния орган и предоставен за връчване на процесното дружество. Във връзка с твърдението на жалбоподателя за отказана му регистрация на това МПС на дата 10.03.2023г., св.М. установява, че за придобиване на МПС от страни извън ЕС, действително се изисква предварително и одобрение за техническа изправност от конкретните компетентни органи в страната ни, едва след което автомобила подлежи на регистриране в сектор „Пътна полиция“.

От приложените по делото писмени доказателства /договор за покупкопродажба в легализиран превод на български език от 14.02.2023г., митническа декларация от 09.03.2024г. и ЧМР от 09.03.2023г., също в легализиран превод на български език/, се установява, че процесното дружество е сключило на 14.02.2023г. договор-за покупко-продажба на описаното в НП и акта за нарушение МПС, като продавач на това превозно средство е физическо лице от гр.Б , Република С , а купувач е жалбоподателя по делото. Този реален договор е бил изпълнен с предаване на въпросното МПС от продавача на купувача, което е станало на 09.03.2023г. именно по местоживеене на продавача–гр.Б , вино от придружаващото автомобила ЧМР за превозването му от РС до РБ . Към 10.03.2023г., за внасянето на процесното МПС, дружеството - жалбоподател е заплатило ДДС и мито в размер на 1629. 67 лв.

Видно от Писмо на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Б Изх.№111600-11438820.06.2024г. и заявление на жалбоподателя за регистрация на процесното МПС, последният е предприел реални действия, включително и с попълване на въпросното заявление за регистриране на автомобила на 29.09.2023г., във връзка с искане за издаване на удостоверение за временно движение на автомобила в страната /за транзитна регистрация/.

Отделно от това искане, заявление за първоначална регистрация на процесният автомобил е депозирано пред длъжностните лица на санкционния орган на 25.10.2023г. Именно към тази дата и след предоставен документ за техническа изправност на процесното МПС и документ за одобрението му, е предприета процедура по първоначалната му регистрация и такава регистрация е извършена от длъжностните лица при санкционния орган /л.51 52 от делото/. Именно и във връзка с тази процедура, на процесното дружество е издадено и нарочно Удостоверение от дата 21.08.2023г. за 3 одобряване на пътно превозно средство, регистрирано извън държавите – членки на ЕС или друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария.

Към делото е приложена като доказателство Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която на Началника на Група при ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“ е делегирано правомощие от министъра за извършване на контрол по Закона за движение по пътищата и в това число издаване на НП при констатирани нарушения на този нормативен акт .

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че жалбоподателят незаконосъобразно е санкциониран за извършване на нарушението по чл.145, ал.2 от ЗДвП .

По безспорен и категоричен начин се установи, че атакуваното НП е издадено от компетентен за това орган, като в тази насока се представи като доказателство Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

НП и АУАН са издадени и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и страните нямат спор, че са надлежно връчени на жалбоподателя, макар по отношение на АУАН да не е посочено нито качество, нито име на получателя на акта.

В НП и в акта е посочена дата на установяване на твърдяното нарушение /02.11.2023г./, място на установяването му, фактически обстоятелства при извършването му, респ. относно начина на извършването му, както и място на твърдяното нарушение, които са основни реквизити по чл. 42 и респ. по чл.57 от ЗАНН при изготвянето на тези документи, поради което съдът не приема възражението на защитата в обратна насока за основателно. /В НП ясно и конкретно е посочено, че според санкционния орган нарушението се изразява в непредставяне за регистрация от процесното дружество на придобито от него МПС, от страна извън ЕС, съгласно митническа декларация от 09.03.2023г., в срока по чл. 145, ал.2 от ЗДвП./

Въпреки горното, при издаването на обжалваното НП съдът констатира , че е допуснато съществено процесуално нарушение, с което по значим начин е накърнено правото на защита на жалбоподателя. За такова нарушение, съдебният състав приема създадената неяснота относно датата на твърдяното нарушение /началният момент на неговото противоправно 4 бездействие по изпълнение на задължението му на преобретател на МПС съгласно чл.145, ал.2 от ЗДвП/, след като едновременно както в АУАН, така и в НП са посочени три такива дати на нарушението/ на 25.10.2023г. в 08.41 часа , „за времето от 09.03.2023г. до 10.04.2023г.“, а така също и „от 11.04.2023г.“/ Тази неяснота относно датата или евентуално период на твърдяното нарушение, несъмнено накърнява правото на защита на жалбоподателя и то съществено, тъй като процесното дружество не знае от кога му е изчислен изминалия срок за регистрация на процесното МПС по чл.

145, ал.2 от ЗДвП, от страна на санкционният орган и спрямо каква конкретна дата, като част от рамката на твърдяното нарушение следва да се защитава в настоящото производство. Въпросната неяснота е до степен на липсващ основен реквизит в АУАН по смисъла на чл. 42, ал.1, т.3, предл.1 от ЗАНН и респ. за НП по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което обуславя процесуалната незаконосъобразност на обжалваното постановление и мотивира неговата отмяна само на това основание.

Съгласно нормата на чл.145, ал.2 от ЗДвП, п риобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба, като според чл. 145, ал.4 от ЗДвП, като тази разпоредба се прилага и при придобиване на собствеността на пътно превозно средство извън Република България или при придобиване на собствеността чрез публична продажба.

В контекста на това приложимо право в казуса, за пълнота следва да се посочи, че ако се приеме, че датата на твърдяното нарушение чрез бездействие на жалбоподателя е именно 25.10.2023г./една от посочените три такива в НП/, то тогава процесното нарушение е и недоказано такова от обективна страна, тъй като видно от събраните по делото писмени доказателства, точно на тази дата жалбоподателят е подал заявление за първа постоянна регистрация на процесният автомобил пред компетентните органи по чл.145, ал.2 от ЗДвП и регистрация му е направена на същата дата, което е отразено и в нарочен регистър на собствениците на МПС и в базата данни при санкционния орган. /В тази насока се представиха и писмени доказателства по делото, подробно анализирани в настоящото решение- заявление за 5 регистрация, документ за технически преглед, въведени данни за приемане на това заявление в системата на сектор „Пътна полиция“, както и документ, удостоверяващ самото регистриране и вписване на първа регистрация за процесното МПС в нарочен регистър за собствениците на МПС./ Наред с това, мистическата декларация за регистриране на внесения автомобил в случая от страна на жалбоподателя, не е документ, удостоверяващ придобиването на това МПС като дата, нито пък тази декларация е документ за собственост за да предпоставя броенето на срока по чл.145, ал.2 и ал.4 от ЗДвП. Такъв документ в казуса се установи, че е представения по делото Договор за покупко-продажба на процесното МПС, което обаче е станало на 14.02.2023г., а не на 09.03.2023г., както също некоректно и неправилно е посочено в обжалваното НП и заради което жалбоподателят твърди, че за него също е възникнала неяснота как се брои и кога е изтекъл срока по чл. 145, ал.2 от ЗДвП. При това положение се налага и извода, че нито една от посочените три дати на твърдяно нарушение и респ. на твърдяното започнало бездействие на жалбоподателя относно изпълнение на задължението му за деклариране на придобито МПС в срока по чл. 145, ал.2 от ЗДвП, не кореспондира с изискването на тази норма за изчисляване и броене на такъв срок, което неправилно тълкуване на закона, също не може и не следва да се прилага в ущърб на дееца.