Решение № 514 от 26.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Христина Михова

Деница Вълкова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора С. Г. М. като разгледа докладваното от Христина Михова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200534 по описа за 2025 година Производството е образувано по постъпила касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия Г. Е. Б., срещу въззивно решение № 111/11.03.2025 г., постановено по в.н.о.х.д.

№ 301/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се твърди, че при постановяване на въззивния съдебен акт са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, а потвърденото с него наказание е явно несправедливо. Сочат се подробни доводи в подкрепа на заявените касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 – 3 НПК, като се правят алтернативни искания за: оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 343, ал. 3, пр.1, б. „б“ НК, поради недоказаност; отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за да бъдат отстранени допуснатите при постановяването му съществени процесуални нарушения; определяне на санкцията при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК с отлагане на нейното изпълнение по реда на чл. 66, ал.1 НК за определен изпитателен срок.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа касационната жалба и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения.

Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради това, че при постановяване на въззивното решение не са били допуснати твърдените в нея нарушения на процесуалния и материалния закон, а наложеното на подсъдимия наказание е справедливо. На това основание представителят на държавното обвинение прави искане за оставяне на въззивния съдебен акт в сила.

1

Поверениците на частните обвинители Н. Д. М. и И. А. С. намират касационната жалба за неоснователна, с оглед на което претендират за оставянето й без уважение.

В предоставената му последна дума подсъдимият Г. Б. не се признава за виновен по обвинението да е причинил ПТП в пияно състояние и моли да бъде оправдан.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда от 15.04.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 164/2019 г., по описа на Окръжен съд – Монтана, подсъдимият Г. Е. Б. е признат за виновен в това, че на 03.09.2017 г. на път ІІІ – 812 в землището на гр. Вършец, при управление на МПС – л. а. марка „***“, модел „***“ с ДК № ****, в пияно състояние нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20, ал.1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. И.ов С., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр.1, б. „б“, вр. с ал.1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал.1, вр. с чл. 54 НК го осъдил на пет години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.

Със същата присъда на основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от седем години.

По жалба на подсъдимия с искане за оправдаване по обвинението относно квалифициращия елемент „пияно състояние“ и отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал.1 НК, както и по жалба на частното обвинение с искане за увеличаване на размерите на наложените наказания, в Софийски апелативен съд е образувано в.н.о.х.д. № 1103/2022 г. С решение № 228/15.06.2023 г., постановено по същото дело, първоинстанционната присъда е изменена, като деянието е преквалифицирано по чл.

343, ал.1, б. „в“ НК, подсъдимият е оправдан по обвинението същото деяние да е извършено в „пияно състояние“, като му е наложено наказание три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 НК за изпитателен срок от пет години, а срокът на наказанието лишаване от право на управление на МПС е намален от седем години на пет години.

По касационен протест на Софийска апелативна прокуратура и жалба на частните обвинители във ВКС е образувано н. д. № 748/2023 г. С решение № 132 от 22.02.2024 г., постановено по същото дело, въззивното решение е отменено и делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав, за да бъде приложен правилно материалния закон.

При повторното въззивно разглеждане на делото е постановено въззивно решение № 111/11.03.2025 г., по в.н.о.х.д. № 301/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, предмет на настоящата касационна проверка, с което е изменена първоинстанционната присъда, като 2 е посочена правилно цифрово и текстово нарушената разпоредба на чл. 20, ал.1 ЗДвП. В тежест на подсъдимия са присъдени разноските в размер на 730 лева, направени във въззивното производство.

Касационната жалба, подадена срещу въззивното решение, е допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 350 НПК и срещу съдебен акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

Приоритетно следва да бъдат разгледани оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение, доколкото при основателност на същите се обезсмисля проверката за наличието на останалите касационни основания.

Твърдението за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК се аргументира с довода, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено свидетелските показания, не е констатирал противоречията между тях и е игнорирал заключението на СМЕ, което опровергавало обвинението за това, че подсъдимият по време на произшествието е бил в пияно състояние. Не се сочи между кои от свидетелските показания са налице противоречия, по отношение на кои обстоятелства, кои от тях са игнорирани или превратно оценени от въззивния съд. Това създава известни затруднения при извършване на проверката за основателност на оплакването и даването на конкретен отговор на направените възражения. Поради това, че касаторът оспорва квалифицирането на деянието като извършено в „пияно състояние“, настоящият съдебен състав прецени, че следва да насочи проверката върху доказателствената и аналитичната дейност на въззивния съд, въз основа на която е изградил фактическите и правните си изводи относно посочения квалифициращ елемент. Извършеният в тази насока преглед на въззивното решение не установява допуснати нарушения от страна на контролирания съд на правилата за събиране, анализ и оценка на доказателствата. В изпълнение на основаните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, въззивната инстанция е провела въззивно съдебно следствие, в хода на което е изслушала заключението на съдебно – медицинската експертиза, изготвена при предходното въззивно разглеждане на делото, приобщила е свидетелските показания, събрани на досъдебното производство, както и представените пред нея писмени доказателства. Обсъдила е доказателствения материал в пълнота, с необходимата задълбоченост, като в мотивите на въззивното решение е изложила ясни и недвусмислени аргументи относно кредитирането на едни и игнорирането на други от доказателствените източници. При това не се констатира неаргументирано фаворизиране на доказателства или неоправдано подценяване на значението на изготвените по делото експертни заключения. Въззивният съд във въззивното решение е посочил на основата на кои от доказателствата е достигнал до извода, че деянието е осъществено от подсъдимия в „пияно състояние“, довело до квалифициране на престъпната му проява по по – тежкия състав на чл. 343, ал. 3, пр.1, вр. с ал.1, б. „в“ НК. Контролираният съд е анализирал показанията на свидетелите М., Ц. Д., З. Д., С. Р., М. П. и Д. В., като въз основа на тях е 3 приел, че подсъдимият е употребил алкохол по време на тържеството в дома на първата свидетелка. При това правилно е преценил, че макар свидетелите да не са дали конкретни сведения за количеството алкохол изпит от подсъдимия, те са били категорични, че е пил бира и че е имал видими признаци на алкохолно опиянение. Въззивният съд е обърнал особено внимание на показанията на св. М. и логично е преценил, че като домакиня на празненството тя е най – точна по отношение на информацията за вида и количеството на изпития от подсъдимия алкохол. Обстоятелството, че изложените от нея сведения не се характеризират с противоречивост или непоследователност, както и факта, че са в корелация с показанията на останалите присъствали на тържеството свидетели, е дало основание на контролираната инстанция да ги приеме с доверие. Въззивният съд е обсъдил и показанията на свидетелите И. К., В. П., С. П. и П. П., участвали в извършването на спасителните действия спрямо подсъдимия, като е приел същите за обективни, поради отсъствие на данни за отношения между тях от една страна и дееца, и пострадалия от друга. Логичният и по същество верен анализ на техните показания е дал основание на контролирания съд да приеме, че обстоятелството, че свидетелите не са усетили мирис на алкохол от подсъдимия, се дължи на възприетите от тях други тежки миризми на мястото на произшествието – на масло и гориво, разлети при удара на автомобила, както и на обилното количество кръв, бълвана от подсъдимия, в резултат на получените от него тежки наранявания. В този смисъл, проверяваният съд правилно е преценил, че техните показания не опровергават твърденията на свидетелите, присъствали на рождения ден на св. М. и възприели, както употребата на алкохол (бира) от подсъдимия, така и явните признаци на алкохолното му опиянение непосредствено преди деянието. Противно на твърдението на касатора, заключението на СМЕ, изготвено при предходното въззивно разглеждане на делото, изслушано и прието в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, не е останало извън вниманието на контролираната инстанция. Последната е възприела отразеното в заключението експертно мнение за това, че при липсата на химическо изследване на кръвта, непосредствено след ПТП и отсъствието на конкретни данни за теглото на подсъдимия към момента на деянието, не е възможно да се определи с точност концентрацията на алкохол в кръвта му. Въпреки това, изцяло в съответствие с указанията, дадени с т. 4, б. „а“ от Постановление № 1/17.01.1983 г. на Пленума на ВС, въззивната инстанция законосъобразно и правилно е счела, че „пияното състояние“ може да се установи и само със свидетелски показания, каквито са събрани достатъчно по делото. Изводите на проверявания съд в този смисъл изцяло се възприемат от настоящия съдебен състав и поради това е излишно да бъдат повтаряни.

Всестранният, задълбочен, обективен и по естеството си правилен анализ на доказателствената съвкупност логично е довел до законосъобразния извод, че ПТП е причинено от подсъдимия в „пияно състояние“, обосноваващо квалифицирането на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр.1, вр. с ал.1, б. „в“ НК. Процесуалният и материалният закон са приложени правилно от въззивния съд, поради което твърдението на касатора за наличието на касационните поводи по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК, е неоснователно.

4

При извършване на проверка на въззивното решение за наличието на твърдяното от жалбоподателя касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 НПК, се констатира известна противоречивост в изводите на контролирания съд относно това кои от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства имат превес. На л.16 от въззивното решение проверяваният съд е отчел превес на положителните, а на л. 18 от същото – превес на отрицателните фактори, като накрая е приел, че определените от първоинстанционния съд санкции по вид и размер могат да изпълнят целите, заложени от законодателя. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира за необходимо да направи някои уточнения, като изложи и собствените си изводи относно определените от предходните съдилища санкции.