Решение № 220 от 16.07.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Нови пазар, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жулиета Ц. Стоянова при участието на секретаря Галина Ал. Иванова като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Гражданско дело № 20243620101216 по описа за *** година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Я. М. С., с. П., ул. *** и Х. А. С., с. П., ул. ***, чрез пълномощник, с която молят съдът да постанови решение в следния смисъл: да признае за установено по отношение на Ю. Г. З., с. П., обл. Ш., ул. ***, че не е собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 410 кв.м., находящо се в с. П., обл. Ш., съставляващо УПИ *** в кв. ** по плана на с. П., при граници улица, УПИ ***,УПИ ***, УПИ ***; на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №**, том **, рег. №***, дело № ***г.; да признае за установено по отношение на ответниците Е. И. И. и Л. А. С., че ищците са собственици по давностно владение на недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 410 кв.м., находящо се в с.

П., обл. Ш., съставляващо УПИ *** в кв. ** по плана на с. П., при граници улица, УПИ ***,УПИ ***, УПИ ***, както и да им придадат владението на същия имот.

В исковата молба ищците изнасят данни, че владели процесния имот в периода от 1995г. до ***г. лично и чрез семейството на Б.Х. и Б.Х., като личното владение се изразявало в ограждане на имота с ограда, монтирате на метална врата и засаждане с плодни дръвчета и в тяхна полза е изтекъл 29- годишен давностен срок. Твърдят, че след като на ***г. заминали за Република Т., на ***г. ответникът З. трасирал процесния имот, а когато през април ***г. се върнали в България, той им заявил, че притежавал нотариален акт за него. Твърдят, че на ***г. З. продал имота за 2000лв. на втория ответник Е. И. И.. Тази покупко-продажба била обективирана в нотариален акт №***, т.**, дело № ***г. на съдия по вписвания гр. Н.. Към 1 момента на продажбата И. бил в граждански брак с ответницата Л. З. И.. Ищците установили още, че преди да продаде имота, Ю. Г. З. бил признат за негов собственик по силата на нотариален акт №***, том **, дело №***г. на съдия по вписвания при Районен съд- Н. въз основа на давностно владение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Л. З. И. и Е. И. И. не представят отговор на исковата молба.

Ответникът Ю. Г. З. чрез назначения му особен представител е депозирал отговор.

Счита иска, без да посочва кой, за допустим, но недоказан и неоснователен. Прави възражение за прекъсване на твърдяната от ищците придобивна давност.

В съдебно заседание ищецът Я. М. С. се явява лично, а ищецът Х. А. С. не се явява, и двамата се представляват от пълномощник, който поддържа исковата молба и моли да бъдат уважени предявените искове като излага подробни мотиви в писмено становище.Ищецът Самиво поддържа казаното от пълномощника си.

Ответниците Л. З. И. и Е. И. И. не се явяват и не изпращат представители.

Ответникът Ю. Г. З. се представлява от назначения му особен представител, който счита, че твърдените от ищците права и факти за недоказани, в това число, че същите са упражнявали фактическа власт в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, прецени същите поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна.:

С нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №**, том **, дело № ***г. на съдия при Районен съд-Ш., заверено копие, на който е приобщен по делото, А.М.А.баща на ищцата Х. А. С., бил признат за собственик на недвижим имот, придобит по давностно владение, представляващ дворно място с площ 660 кв.м. , за което е образуван парцел *** от квартал 3 по плана на с. П., а по сега действащия план на с. П.- УПИ ***, кв.

** при граници: улица, парцел на М.Х.О., Р. М. и М.Х. и празно дворно място от 880 кв.м. , за което бил отреден парцел ***от квартал *** по плана на с.П., обл. Ш. при граници улица, И.Х., блок на ТКЗС, Р. М..

Видно от приобщено по делото нотариално заверено пълномощно М.Х.О., собственик на съседния парцел-УПИ ***, а по сега действащия план на с. П.-УПИ ***, кв.

** / процесния имот/, който живеел във В., упълномощил с права ищеца Я. М. С. да го представлява пред съдилищата, да подава молби и жалби, да преупълномощава адвокати във връзка с процесния имот, да го продава, да ползва плодовете му и да се разпорежда с него, както намери за добре. Пълномощното не било ограничено със срок и било подписано около *** г. , за което свидетелства Б.Н.С..

В имота на А.М.А. имало къща, в която живеел той с дъщеря си и съпругата си.

Когато ищцата С. се омъжила, ищецът Я. М. С. построил още една къща, за което съгласие дал А., като за установяването на този факт по делото са приобщени нотариално заверена декларация от ***г. и Протокол № ***г. за дадена строителна линия и определено ниво. С 2 построяването на къщата С. изградил и шахта в процесния имот, от която са захранвали с вода както самия имот, така и този, в който била къщата. Водата, идваща от шахтата по отношение на процесния имот се ползвала за поливане на насажденията, които се отглеждали в него-царевица, краставици, плодни двърчета. Ищецът С. изградил и ограда.

През ***г. ищците заминали да живеят в Република Т. и оставили грижите по двата имота на племенника на ищцата С.-Б. и неговата съпруга Б.. Уговорката между тях била да живеят в нопостроената къща и да полагат грижи за двата имота, в това число и процесния.

След като заминал за Т., С. се завърнал в България за първи път през 1996г. като отседнал в къщата заедно, където живеели Б. и Б.. В периода от 1996г.-2012г.-2013г. С. се завръщал в България всяка година за по 15-20 дни и отсядал в къщата си, където продължавали да живеят Б. и Б.. През 2013г. се завърнал в България за постоянно като Б. починал, а Б. напуснала имота. Тогава поправил оградата, която бил изгладил преди да замине, както и изградил голяма входна желязна врата, която водела както към процесния имот, така и към този, в който била построена къщата.

През месец ноември ***г. ищците заминали за Т., за да прекарат зимата тям. Върнали се през пролетта на ***г., когато констатирали, че около процесния имот имало забити колчета. Ответникът Ю. Г. З. им представил нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №**, том **, рег. №***, дело №*** от ***г. и с него се легитимирал като собственик на процесния имот, представлящ празно дворно място с площ 410 кв.м.,находящо се в с. П., общ. К., обл. Ш., съставляващо по плана на с. П. УПИ *** в кв. **, при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ-*** / нотариално дело № *** г. по описа на нотариус П.А. с рег. №*** е приобщено по делото.

Видно от нотариално дело № ***г. по описа на нотариус П.А., на ***г. ответникът З. продал процесния имот на ответника Е. И. И., за което бил съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот №***, том **, рег. №***, дело №*** от ***г. Към ***г. ответникът И. бил в граждански брак с Л. З. И..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска-отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК против ответника Ю. Г. З. с предмет отричане съществуване правото на собственост върху празно дворно място с площ от 410 кв.м., находящо се в с. П., обл. Ш., съставляващо УПИ *** в кв. ** по плана на с. П., при граници: улица, УПИ ***,УПИ ***, УПИ *** и осъдителен иск с правно основание чл.

108 от ЗС във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС против ответниците Е. И. И. и Л. З. И.. Предявено е и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Исковете са редовни и допустими, тъй като исковата молба е подадена от лице, притежаващо необходимата представителна власт при наличието на правен интерес от предяваването им с оглед изложените в исковата молба твърдения и събраните по делото доказателства- наличието на вписани актове за собственост на ответниците Ю. Г. З., Е. И. И.

3 и Л. З. И. / ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК/ и твърдения за упражняване на фактическа власт върху процесния имот от страна на ответниците Е. И. И. и Л. З. И./ по отношение на иска по чл. 108 от ЗС/.

Относно отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и съдът е указал в доклада си, в тежест на ищците е било да докажат фактите, от които произтича правния им интерес да предяват отрицателен установителен иск. Безспорно е установено, че ответникът З. се е снабдил с нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка / по делото е приобщено нотариално дело № *** г. по описа на нотариус П.А. с рег. №*** с район на действие Районен съд-Н./. Безспорно е установено още, че същият не е имал основание за придобиване на имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност. Придобивната давност, като способ за придобиване на право на собственост включва два елемента – фактическо упражняване на това право /владение/ и изтичане на определен период от време. Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Чл. 68 от ЗС дава определение на понятието владение- упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За да има законно владение е необходимо у владелецът да има намерение да държи вещта като своя, а така също това намерение да се е изразило в упражняване на фактическата власт от лицето /лично или чрез другиго/ върху вещта.

Владението трябва да бъде постоянно / упражняването на фактическата власт да е такова, че да демонстрира воля за трайно държане на вещта/, да е непрекъснато- да не е било прекъсвано за повече от шест месеца, да е несъмнено, спокойно и явно. Вторият признак на владението е намерението да се държи вещта като своя- да се държи от лицето по начин такъв, като че той е собственик на вещта. Чл. 69 от ЗС урежда презумпцията, че до доказване на противното се предполага, че владелецът държи вещта като своя. От събраните по делото доказателства-показанията на свидетелите Б.Н.С., Асен Северинов Серафимов и Д.Р. М., както и приобщеното пълномощно, даващо на ищеца Я. М. С. право да управлява и разпорежда с имота, не се установява по никакъв начин ответникът Ю. Г. З. да е упражнявал владение върху процесния имот. В показанията си тримата свидетели сочат, че от *** г., когато е било подписано пълномощното до пролетта на ***г., когато ищците научават, че ответникът З. е придобил имота по давност, ищците Я. М. С. и Х. А. С. са упражнявали фактическа власт върху имота лично и чрез техни роднини-Б. и Б., постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, както и че са го държали по начин все е едно е техен. От показанията на тримата свидетели е видно, че ищците са оградили имота, изградили са шахта в него, обработвали са го. Техните показания и събраните по делото писмени доказателства / пълномощно, скица на имота/ оборват показанията на Неджмидин С. Салим, Е. И. И. и Хашъм О. Ибрамов, дадени в хода на нотариалното производство по нотариално дело № *** г. на нотариус П.А. с рег. №*** от , че З. имал от дядо си имот от 400 кв.м., който обработвал и сеел със зеленчуци, че му плащал данъците.

Предвид гореизложеното, направените констатации в издадения нотариален акт за 4 собственост, съдът счита за опровергани, поради което следва да се приеме, че Ю. Г. З. не е придобивал право на собственост върху поземлен имот по давностно владение, представляващ празно дворно място с площ от 410 кв.м., находящо се в с. П., обл. Ш., съставляващо УПИ *** в кв. ** по плана на с. П., при граници улица, УПИ ***,УПИ ***, УПИ ***.

Поради отреченото право на собственост на същия, то последващите сделки за продажба на имота не са произвели вещнотранслативно действие и ответниците Е. И. И. и Л. З. И. не са придобили правото на собственост върху обсъждания имот.