Решение № 2842 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2842 гр. С., 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110117668 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Р. В. срещу С., с която я предявен осъдителен иск с правно основание чл. 238, ал. 1 З. за сумата от 18 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 14.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че е постъпил на работа в С. на 12.03.2008 г., като към настоящ момент изпълнявал длъжността „старши полицай“ в отдел „П. п.“ при С.. Излага, че е със статут на служител по чл.

142, ал. 1, т. 1 от З. - държавен служител, полицейски орган. Сочи, че на 14.12.2023 г., е бил на смяна от 07:00 ч. до 19:00 ч. Около 18:00 ч., при приключване на смяната, паркирал служебния автомобил на ул. „Е. Й.“ и тръгнал пеша по същата улица в посока към бул. „М. Л.“. Пред ул. „Е. Й.“ № ** стъпил на една от разбитите плочки на тротоара, подхлъзнал се и за да падне се подпрял с лявата ръка на земята. В момента на падането не почувствал нищо и отишъл за отвод в „Ц. з. г. м.“ ЕАД-Дирекция „П. и м.“, намираща се на ул. „Б." № **. На следващия ден, **.**.**** г., сутринта при тръгването му за дневна смяна го болял показалецът на лявата ръка и забелязал подуване на пръста. Отишъл в УМБАЛСМ „Н. И. П.“, където по спешност му била направена „рентгенография на длан и пръсти, лява фаза и профил (2-ри лъч)“. В анамнезата на Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № ****** било посочено, че А. В. е паднал „по време на работа. Сега има болка в показалеца на лявата ръка“. Обективното му състояние било „болка, оток и ограничени движения“. Основната диагноза била: S60.1 контузия на пръст(-и) на ръката с увреждане на ноктите. Била му назначена терапия, изразяваща се в носенето на ортеза за 14 дни. Твърди, че са му издадени следните болнични листове за временна неработоспособност: на **.**.**** г. му бил издаден 1 болничен лист за временна неработоспособност № ************* за 14 календарни дни, като посочената диагноза била „контузия на пръст(-и) на ръката с увреждане на ноктите“; на 03.01.2024 г. му бил издаден болничен лист за временна неработоспособност № ************ за 20 календарни дни за периода - **.**.**** г. до **.**.**** г., като посочената диагноза била „контузия на пръст(-и) на ръката с увреждане на ноктите“. Сочи, че претърпяната злополука е декларирана от работодателя като трудова с декларация за трудова злополука с вх. № *** от **.**.****г. до ТП на НОИ гр. С.. С Разпореждане № ***** от **.**.**** г. на ТП на НОИ- гр. С., злополуката била приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО.

Поддържа, че съгласно чл. 238 З. на служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда, но подробно аргументира, че отговорността на ответника не е ограничена до посочените в цитираната разпоредба размери, т.к. това би означавало служителите на М. да са в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите държавни служители. Твърди, че в резултат от претърпяната трудова злополука, е изживял физическа травма, съпроводена с болки и страдания, чийто активен период на неразположение и дискомфорт продължил повече от 1 месец, а на практика възстановяването му продължавало около два - три месеца. По препоръка на лекарите му била поставена ортеза на лявата ръка, което довело до невъзможност да я използва в ежедневно битов план. Налице било затруднение в общочовешки и битов аспект при хранене, спане, писане, обличане, къпане, шофиране. Имал сериозни битови затруднения, не можел да работи тежък физически труд, да използва пълноценно лявата си ръка, усещал интензивни болки при натоварване на ръката. Травмата оказала влияние на самочувствието му и начина на общуване с околните. Излизал по-рядко, не можел да помага в полагането на грижи за семейството. Претърпяното се отразило и на отношението му към околните - бил унил, не желаел да комуникира и да обсъжда с останалите претърпения инцидент. Станал раздразнителен и неспокоен, объркан и усещал трудности в запазване на вниманието си. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че ищецът е полицейски служител, изпълняващ длъжността „старши полицай“ в ** група „Опазване на обществения ред“ при сектор „О. п.“ (чл. 94. ал. 1 от З.) към отдел „О. п.“ по допълнителен щат към щата на С., със специфично наименование „младши инспектор“. Поддържа, че по отношение на ищеца следва да намери приложение специалният закон З., като сочи, че съгласно чл.

238, ал. 3 от З. видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия. Твърди, че ЦЕЛК при М. и. – М., е издала Медицинско удостоверение № *** от 14.08.2024 г., с което е определила вида на причинената телесна повреда като лека телесна повреда, поради което за ищеца не е възникнало право на получаване на обезщетение по реда на чл. 238, ал. 1 З.. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди. Оспорва размера на претенцията като завишен. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.

2

235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

По делото е представена декларация за трудова злополука с вх. № *** от **.**.**** г., съгласно която е настъпила трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, на 14.12.2023 г., около 18:00 часа, на ул. „Е. Й.“ № **, на която ищецът паркирал служебния си автомобил и тръгнал пеша по улицата в посока бул.

„М. Л.“, като пред № ** стъпил на разбита плочка на тротоара, подхлъзнал се и за да не падне се подпрял с лявата ръка на земята; на следващия ден показалецът на лявата му ръка се подул, за което му била поставена дигноза: контузия на пръст(и) на ръката с увреждане на ноктите (ляво), с последици – временна неработоспособност.

Представено е Разпореждане № ***** от **.**.**** г. на ТП на НОИ гр. С., с което на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.

Представени са декларация от А. В. В. от 10.12.2024 г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО на ищеца и болничен лист № ************* за временна нетрудоспособност от **.**.**** г. до **.**.**** г., болничен лист ************, издаден от МЦ „Н. И. П.“ ЕООД за временна нетрудоспособност от **.**.**** г. до **.**.**** г., докладна записка от **.**.**** г., изготвена и подписана от ищеца.

Видно от издаденото на ищеца Медицинско удостоверение № */**.**.**** г., на ЦЕЛК – М. контузията на показалеца на лявата ръка е по директен механизъм, в резултат на удар с или върху твърд предмет; увреждането, без клинични и образни данни за засягане на костите, ставните връзки, сухожилията и мускулите, които осъществяват биомеханиката на движенията на пръста и дланта, е наложило консервативно поведение с ортезна имобилизация за две седмици и е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК, съответно квалификацията на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК.

Представен е обстоятелствен протокол с рег. № ****-******.**.**.**** г. на началник на ** група ООП на сектор „О. п. при ООП – С., в който са удостоверени от прекия ръководител на пострадалия на обстоятелствата, при които е настъпила злополуката.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата съдебна медицинска експертиза, която съдът кредитира изцяло като обосновава, обективна и компетентно дадена, се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания – контузия на пръст (-и) на ръката с увреждане на ноктите, придружена с болка, оток и ограничени движения на втори пръст на лявата ръка, която травма наложила имобилизация на показалеца за срок от 14 дни с ортеза. Увреждането реализира критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според експертизата увреждането не позволявало пострадалият да изпълнява служебните си задължения в срок от 14 дни, като е издаден болничен лист за временна неработоспособност, впоследствие продължен с още 20 дни, като не е приложен медицински документ за причината за продължаване на временната неработоспособност. Съгласно заключението описаното увреждане може да бъде получено в процесната трудова злополука – падане на тротоара след спъване в счупена плочка по уличната настилка, подхлъзване и удар на показалеца на лявата ръка в терена при падането след задействане на вродения рефлекс за предпазване от травми на главата и тялото, чрез изнасяне ръцете пред тялово. Не е проведено медикаментозно 3 лечение. Поставената имобилизация ограничавала хватателната функция на засегната ръка при доминантна ръка се ограничавало и писането. Болката е била интензивна след развитието на отока, а с отшумяването на отока намаляла и болката. Извън назначената имобилизация не са приложени медицински документи за извършени контролни прегледи и образни изследвания.

Съгласно разясненията, дадени от вещото лице в открито съдебно заседание, хватателната способност и вероятно функцията за писане /само ако лявата ръка е доминантна/ е била нарушена краткотрайно за периода на отока.

От показанията на свидетеля Ю. Л. З., която установява, че след като паркирали служебния автомобил и тръгнали към управлението, като ищецът се спънал и вместо да падне, се подпрял на ръката си. Казал, че е добре, а на следващия ден не дошъл на работа. Св. З. му се обадила и той казал, че отива в П., защото му се подула ръката. Казал , че ще му обездвижат ръката, за да не може да я движи, над един месец бил болничен. Минало време и тя му се обадила по телефона дали няма да се връща на работа, а ищецът отговорил, че няма, защото го боли ръката.

От показанията на свидетеля В. С. С., която съжителства с ищеца, се установява, че в деня на инцидента той се обадил и казал, че се е спънал на извадена плочка на тротоара и при падане се задържал на лявата си ръка.

Вечерта, когато се прибрал от работа, показалецът му бил издут с оток.

Предложила му да отидат в П., но той отказал понеже не го боляло много.

През нощта ставал два пъти да пие „А.. Сутринта пръстът имал по-голям оток и отишъл до П., където му сложили шина, тъй като показалецът бил счупен.

Около месец бил с шина, през което време му било трудно и трябвало да му помага с пазаруване, тоалетна, бил много изнервен и сприхав.

Възстановяването продължило повече от месец, като и до днес имал оплаквания, че го боли. Като застудяло, пак казвал, че го боли.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

В производството по делото е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 238, ал. 1 З..

Съгласно чл. 238 З. на служителите в М., претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Ал. 3 предвижда, че видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена, се удостоверяват от прекия ръководител.

В съдебната практика е прието, че разпоредбата на чл. 238, ал. 1 З. е специална, спрямо разпоредбата на чл. 78 от Закона за държавния служител, за ангажиране обективната, безвиновна отговорност на работодател, в случай на претърпяна телесна повреда при или по повод изпълнение на служебни задължения от служител, т. е. в хипотеза на служебно, а не трудово правоотношение, при това възникнало в системата на М. /така решение № 72/266 по т. д. № 1191/2021 г. на ВКС, II т. о. и др./.