Решение № 755 от 23.09.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. гр. Хасково, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640100563 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.

София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4 (наричано по-долу „ищецът“ или „АСВ“ ЕАД), против Ф. Ф. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Хасково, ************ (наричан по-долу „ответникът“), с която са предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца вземанията, за които е издадена Заповед № 1397 от 31.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 2915/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, а именно: иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 357,90 евро (равностойна на 700 лв.) – главница по Договор за паричен заем Microcredit Online (CrediNet) № 8062-00184987 от 30.11.2023 г., дължима от вноска № 1 с падеж 30.12.2023 г. до вноска № 6 с падеж 30.05.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението;

1 иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 43,42 евро (равностойна на 84,92 лв.) – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 30.12.2023 г. до 30.05.2024 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 209,28 евро (равностойна на 409,32 лв.) – възнаграждение по Договор за допълнителни услуги към Договор за заем № 8062-00184987 от 30.11.2023 г., за същия период; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 34,75 евро (равностойни на 67,96 лв.) – обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.12.2023 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.10.2024 г.

Ответникът е направил, в условията на евентуалност, възражение за прихващане с правна квалификация чл. 104 ЗЗД на главницата по кредита в размер на 357,90 евро (равностойна на 700 лв.) със сумата от 214,17 евро (равностойни на 418,88 лв.), от които: възнаграждение по пакета допълнителни услуги в размер на 178,58 евро (равностойни на 349,28 лв.), и възнаградителна лихва – 35,59 евро (равностойни на 69,60 лв.) Ищецът твърди, че на 30.11.2023 г. между „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, като заемодател, и ответника, като заемополучател, е сключен от разстояние Договор за паричен заем Microcredit Online (CrediNet) № 806200184987, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 700 лв., усвоена чрез паричен превод към EasyPay, при фиксиран годишен лихвен процент 40,47 %, обявен ГПР 48,90 %, срок 6 месеца и месечна погасителна вноска в размер на 130,82 лв. Едновременно с това, на същата дата между страните е сключен Договор за допълнителни услуги към заема, по силата на който заемателят се задължава да заплаща допълнително възнаграждение в размер на 68,22 лв. на месец (общо 409,32 лв.) за пакет от услуги, включващ безплатно внасяне на вноските, безплатно усвояване на сумата, предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване и други подобни. Твърди се, че вземанията по двата договора са прехвърлени с Приложение № 1 от 22.04.2024 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., сключен между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което ответникът е уведомен с уведомително писмо изх. № УПЦ-П2 МКР/8062-00184987 от 25.04.2024 г., а в условията на евентуалност – с уведомление, приложено към исковата молба (изх. № УПЦ-С-МКР/806200184987 от 06.02.2025 г.). Поддържа се, че ответникът не е погасил дължимите вноски от № 1 до № 6 по погасителния план, поради което дължи претендираните суми за главница, договорна лихва, възнаграждение по допълнителните услуги и лихва за забава.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не оспорва сключването на договора за заем и получаването на сумата от 700 лв., но поддържа възражение за нищожност на клаузите, уреждащи заплащането на пакета допълнителни услуги, поради противоречие с чл. 10а и чл. 19, ал. 4 ЗПК, неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП и противоречие с добрите нрави, като твърди, че действителният размер на ГПР не е обявен и надхвърля законоустановения максимум. Твърди се и нищожност на договора за цесия. В условията на евентуалност е направено възражение за прихващане. Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни и присъждане на разноски.

В хода на производството се установи несъответствие между наименованието на кредитния продукт, посочено в Заявлението по чл. 410 ГПК и в Заповед № 1397/31.10.2024 г. („CrediNet“ № 8062-00184987), и наименованието на договора, приложен към исковата молба и изследван от вещото лице („Microcredit Online“ № 8062-00184987). С молба вх. рег. № 7049/21.04.2026 г. ищецът уточнява, че се касае за техническа грешка при изписване на търговското наименование на кредитния продукт в заявлението, като процесното задължение произтича от един и същ Договор за заем № 8062-00184987/30.11.2023 г. и Договор за допълнителни услуги към него, сключени между „Микро Кредит“ АД и ответника – обстоятелство, потвърдено и от представената по делото Справка от БНБ, отдел „Централен кредитен регистър“ (писмо изх. № ПИБ-57608/02.04.2026 г. и справка вх. рег.

№ 7585/28.04.2026 г.), от която се установява, че на ответника е предоставен само един кредит с посочения номер от кредитора с ЕИК 202073629. Съдът приема обяснението на ищеца и намира, че се касае за техническа неточност в наименованието, а не за различни договори. Следователно, установена е идентичност в предмета на делото по заповедното и исковото производство.

По делото са събрани писмени доказателства и изслушано заключение 3 на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта

От приложеното ч. гр. д. № 2915/2024 г. по описа на РС – Хасково се установява, че по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издадена Заповед № 1397/31.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал в срок възражение по чл. 414 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Настоящата искова молба е подадена в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяване на установителните искове и същите са допустими.

По съществото на спора

Ищецът извлича материалноправната си легитимация за иска от твърдението, че е частен правоприемник на „Микро Кредит“ АД по Договор за заем Microcredit Online (CrediNet) № 8062-00184987/30.11.2023 г.

От представените по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.03.2023 г. и Приложение № 1 от 22.04.2024 г. се установява валидно прехвърляне на вземането от „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Дори да се приеме, че уведомлението, изпратено директно на длъжника преди завеждане на делото, е неопределено или недоказано, съгласно трайната практика уведомяването поражда действие спрямо длъжника най-късно с връчване на препис от исковата молба, към която е приложено съответното уведомление за цесията (уведомление изх. № УПЦ-С-МКР/8062-00184987 от 06.02.2025 г.). Поради това, към датата на приключване на устните състезания, цесията е противопоставима на ответника и ищецът се легитимира като кредитор на вземането. Следователно, възражението на ответника за нищожност на цесията е неоснователно.

Не се спори между страните, а и от приетия по делото Договор за заем Microcredit Online (CrediNet) № 8062-00184987/30.11.2023 г. се установява, че на посочената дата „Микро Кредит“ АД е предоставило на ответника заемна 4 сума в размер на 700 лв. за срок от 6 месеца, при фиксиран лихвен процент 40,47 % и обявен ГПР 48,90 %, дължима на 6 равни месечни вноски от по 130,82 лв. Установява се от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) и допълненията към нея, които съдът кредитира като компетентно и обективно изготвени, че сумата по заема е усвоена от ответника на 30.11.2023 г. чрез паричен превод към EasyPay.

Договорът за паричен заем е потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, доколкото заемодателят е търговец, предоставящ заеми по занятие, а ответникът е физическо лице, за което не се твърди и не се установява да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност. Поради това в отношенията между страните намират приложение специалните защитни разпоредби на ЗПК и ЗЗП.

Едновременно със сключването на договора за заем страните са подписали и Договор за допълнителни услуги, по силата на който ответникът дължи допълнително възнаграждение от 409,32 лв. (68,22 лв. на месец), разсрочено и добавяно към месечните вноски по кредита, срещу пакет от услуги (безплатно внасяне на вноски, безплатно усвояване на сумата, предоговаряне и разсрочване, експресно разглеждане, преференциално обслужване и др.). Съдът намира, че по съдържанието си тези „услуги“ не представляват реална, самостоятелна насрещна престация с обективна икономическа стойност за потребителя, а са пряко свързани с усвояването и управлението на самия заем, поради което плащането за тях представлява добавка към възнаграждението на кредитора, забранена по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съответно прикрита (скрита) лихва по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК.

Този извод се потвърждава и от заключението на ССчЕ по задача 5, съгласно което обявеният в договора ГПР от 48,90 % е изчислен, като включва единствено договорната лихва и разсрочването на главницата, но не и възнаграждението по пакета допълнителни услуги. При включване на дължимото за допълнителните услуги възнаграждение като компонент на ГПР, неговият размер нараства до 613,05 %, при годишно оскъпяване на кредита от 70,61 % и обща дължима сума от 1194,24 лв. върху заемна главница от 700 лв. Действителният ГПР по договора многократно надхвърля законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК – петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения – и не е обявен на потребителя 5 нито в договора, нито в стандартния европейски формуляр.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Възнаграждението по Договора за допълнителни услуги в случая е било изначално известно на кредитора, кумулирано е в месечната погасителна вноска заедно с вноската по кредита и обвързано с усвояването и управлението на самия заем, поради което съставлява „общ разход по кредита“ по смисъла на цитираната разпоредба и е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР. В този смисъл е и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, съгласно което разходите за пакет от допълнителни услуги към договор за потребителски кредит, чието предоставяне обективно съпътства отпускането на кредита, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, а оттам – и на понятието „годишен процент на разходите“ по чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите и общата дължима от потребителя сума, изчислени към датата на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания. Нормативното изискване се приема за спазено само когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР с всички негови компоненти, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Непосочването на действителния размер на ГПР, съответно посочването на ГПР, различен от действителния, съставлява нарушение на посочената императивна разпоредба и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, доколкото лишава потребителя от възможността да прецени реалната цена на кредита и да вземе информирано решение. На основание чл. 22 ЗПК, при неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като тази недействителност е изначална и има действие от момента на сключването му.