Решение № 261 от 18.11.2022, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Карнобат, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Ст. Станчева И. при участието на секретаря Веска Р. Х. като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело № 20222130100070 по описа за 2022 година

Производството е образувано по исковата молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова долина ул. Рачо Петков Казанджията № 4-6 ЕИК 131001375, с пълномощник адв.Н. К. АК-Стара Загора, с която е предявен положителен установителен иск срещу В. Х. К. (в качеството й на земеделски производител), с ЕГН **********. с адрес: ******* за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 3000лв., частично от общо дължима главница за плащане – 8789,71лв. и лихва за забава – 796,67лв. /за претендираната главница/ за периода от 01.01.2019г. до 01.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК от ищеца в съда, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 16.07.2008г. в гр.Карнобат бил сключен Договор за банков кредит - продукт „Бизнес Кредит" № BL20364 между „Юробанк И Еф Джи България" АД, в качеството на кредитор(в договора посочен като БАНКАТА), и В. Х. К. (в качеството на земеделски производител), с ЕГН **********, като кредитополучател, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя в деня на сключване на договора 9500лв.(девет хиляди и петстотин лева).

Кредитополучателят се задължил да погаси кредита на 120 месечни вноски, 1 заедно с дължимите лихви с краен срок - 16.07.2018г. Кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си. Непогасено останало задължение по кредита в размер на 25 767.30лв.

(двадесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и тридесет стотинки). Кредитът е станал изцяло изискуем на 16.07.2018г.

На 27.03.2020г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Юробанк България" АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД, по настоящем правоприемник на „Алфа Банк" АД) и „КОЛЕКТ БГ" АД (с предходно търговско наименование - „СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП" ЕАД), по силата на който задължението на ответника, произтичащо от Договор за банков кредит -продукт „Бизнес Кредит" № BL20364 от 16.07.2008г., било изкупено от „КОЛЕКТ БГ" АД (с предходно търговско наименование „СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП" ЕАД). С договор за цесия от 11.12.2020 г., новият кредитор „КОЛЕКТ БГ" АД (с предходно търговско наименование - СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП" ЕАД) прехвърлил вземането срещу длъжника по посочения по горе договор на „ЕОС Матрикс" ЕООД. Цесионерът „ЕОС Матрикс" ЕООД, надлежно упълномощен от цедентите изпратил на длъжника уведомление по чл. 99 от ЗЗД за извършените цесии. Длъжникът не погасил задължението и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора и подал заявление до Районен съд Карнобат за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По заявлението било образувано частно гражданско дело № 1412/2021г. и ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №604/02.12.2021г. Длъжникът по заповедта за изпълнение В. Х. К., в качеството на земеделски производител, настоящ ответник, подала възражение срещу заповедта и на ищеца било указано да предяви иск за установяване на вземането си.

Горните твърдения обосновават правният интерес на ищеца от предявяването на положителен установителен иск срещу ответника за приемане за установено, че В. Х. К. му дължи сумата 3000лв., частично от общо дължима главница за плащане - 8789.71лв. и лихва за забава - 796.67лв. върху претендираната главница за периода от 01.01.2019г. до 01.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.

2

Ищецът ангажира доказателства и претедира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, представляван от адв.В. е подал писмен отговор, в който излага твърдения за недопустимост на предявения иск. Сочи, че искът бил предявен срещу В. К., в качеството на земеделски производител, а към момента на образуване на производството същата не притежавала такова качество. Оспорва исковите претенции както по основание така и по размер. Не оспорва сключването на договора за кредит и получаването на договорената сума. Твърди, че наименованието на договора не отговаряло на договорения начин и цел на използване на средствата по кредита. Процесният кредит по своята същност представлявал рефининсиране на стар кредит, с много незначителен остатък за усвояване, а не за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства.

Според ответната страна „земеделският производител" не е търговец и следвало да се третира като физическо лице за целите на данъчното облагане.

Твърди се нищожност на клаузите на чл.3, ал.1, изр. последно и чл.4, ал.1 и ал.3 от процесния договор на основание чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Ответникът счита, че се ползва от потребителска защита по чл.143, ал.1 вр. чл.146, ал.1 ЗЗП. При условията на евентуалност, ответникът заявява, че банката недобросъвестно е упражнявала правото за едностранно изменение на лихвата - чл.63, ал.1 ЗЗД, съответно на злоупотреба с това право по чл.289 ТЗ, относимо към изпълнението на договора(банката кредитор едностранно е променяла лихвата по кредита като е увеличавала същата). Отделно от горните оспоравния ответникът твърди, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем през 2009 година и прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за главницата и тригодишна погасителна давност за лихвите върху нея, която е изтекла към датата на образуване на заповедното производство в Районен съд Карнобат. Заявява, че не е била уведомена за извършената цесия.

Карнобатският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.12.2021г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подало заявление в РС3 Карнобат, с вх. № 3563/01.12.2021г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължения срещу длъжника В. Х. К., в качеството на земеделски производител за сумите от 3000,00лева –главница по договор за банков кредит – продукт Бизнес Кредит №BL20364 от 16.07.2008г., частично от общо дължима главница 8789,71 лева, сключен между Юробанк България АД и длъжника, ведно със законната лихва от 30.11.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 998,19 лева за периода от 21.08.2015г. до 16.07.2018г., лихва за забава в размер на 796,67 лева за периода от 01.01.2019г. до 30.11.2021г. По заявлението е било образувано ч.гр.дело № 1412/2021г. Искането е уважено и срещу В. Х. К., в качеството на земеделски производител била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Присъдени са разноски в полза на заявителя в размер на 95,90 лева.

В законния едномесечен срок длъжникът/настоящ ответник е подал възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение, което обосновава правният интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

От представения договор за банков кредит продукт „БИСНЕС КРЕДИТ“ №BL20364, неоспорен от ответника се установява, че на 16.07.2008г. между Юробанк И Еф Джи България АД, в договора посочено за краткост БАНКАТА, което се явява кредитор по договора, и В. Х. К. – земеделски производител, регистриран в Областна дирекция „Земеделие и гори“ гр.*, със седалище и адрес на управление *****, за краткост кредитополучател, е сключен договор, с който БАНКАТА е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 9500 лева със задължението на кредитополучателя да върне заема заедно с дължимите лихви в срок от 120 месеца, считано от откриването на заемна сметка, посочена в чл.3, ал.2 от договора и съгласно условията на договора. В раздел „специални условия по кредита“ в чл.8а е предвидено, че В. К. преди отпускането на кредита следва да уведоми писмено Прокредитбанк АД за предстоящото предсрочно погасяване на текущия земеделски кредит № 030-4294480/11.03.2008г. да представи в банката копие от писмото с входящ номер и удостоверение за размер на дълга. В чл. 8б е предвидено че с първото усвояване на средствата по кредита ще бъде погасен текущия земеделски кредит № 0304

4294480/11.03.2008г. на В. К. в Прокредитбанк АД.

В чл. 3, ал.1 от договора е предвидено, че вноските по кредита заедно с лихвите се погасяват до 21 число на месеца, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Предвидено, че промени в погасителния план се правят само при взаимно съгласие на страните или едностранно от банката при промяна на определения в чл.4 БЛПМФ. Дължимата от кредитополучателя годишна лихва включва сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми(БЛПМФ) за лева обявен от банката, който не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните и договорна лихвена надбавка в размер на 2,75 пункта. Към договора за кредит е представен погасителен план за падежа на вноските по договора с посочване размер на главницата и лихвата. Не се спори, че срокът за погасяване на кредита е 16.07.2018г. като първата погасителна вноска е била на 21.08.2008г., съгласно представения договор и погасителен план.

С договор за прехвърляне на вземания от 27.03.2020г./цесия/ „Юробанк България" АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД по настоящем правоприемник на „Алфа Банк" АД) задълженията на ответника са прехвърлени на „КОЛЕКТ БГ" АД, с преходно търговско наименование „СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП" ЕАД, което от своя страна, с договор за цесия на 11.12.2020г. прехвърля задълженията на ответника на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

За да породи действие цесията по отношение на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на кредитора му за прехвърляне на вземането, както предвиждат чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, в който смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика (ТР № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС; Решение № 156/30.11.2015 г. по т.д. № 2639/2014 г., II Т.О. на ВК; Решение № 137/02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г., III Г.О. на ВКС). На общо основание цедентът може да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД (в същия смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на II Т.О. на ВКС; Решение № 96/17.04.2018 г. по гр. д. № 3049/2017 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II Т.О. на ВКС).

Като доказателство, че ответникът е уведомен за цесията по делото са 5 представени пълномощни от „Юробанк България" АД за упълномощаване на „Колект БГ" АД (с предходно търговско наименование „Свети Георги Груп" ЕАД) да уведоми длъжниците за извършената цесия. От своя страна „Колект БГ" АД е упълномощило „ЕОС Матрикс“ ЕООД да го представлява по отношение на вземанията предмет на договора за прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Колект БГ" АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 11.12.2020г., индивидуализирани в Приложение № 1 към договора за цесия и да уведомят на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници за сключения договор за цесия, включително и длъжникът В. К..

До В. К., в качеството на зем.производител, е изпратено писмо изх. № 6996/18.11.2021г. от адв.Ж.Денев, надлежно упълномощен от Райна Миткова –управител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с което длъжникът се уведомява за смяната на кредитора и е отправена покана с изх. № 6997/18.11.2021г. да изпълни изцяло задължението си. Двата документа са изпратени с писмо с обратна разписка върнато като непотърсено от ответника, поради това следва да се приеме, че ответникът не е бил уведомен за цесията преди предявяване на иска. Исковата молба и приложенията към нея, обаче, съдържат всички съществени елементи на договорите за цесия и получени от ответника, съставляват уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД. Този факт, настъпил в хода на процеса, има значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и съставляващо исковата молба на цесионера пълномощник на втория цедент и следва да бъде съобразено при решаването на делото (арг. от чл.235, ал.3 ГПК).