Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 41409 от 11.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10033/2022
Вид
Определение № 41409
Подписан
11.10.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 25, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 2, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 8 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41409 гр. София, 11.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20221110110033 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молби на ответника, съдържаща се в депозираната от името на същия въззивна жалба, и на осъществилия безплатна адвокатска защита на ищеца адв. И. Е. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Ответникът счита, че присъденото в полза на адв. И. Е. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение е твърде завишено и не е съобразно с критериите за справедлИ.ст и обоснованост по чл. 36, ал. 2 ЗА, като поддържа, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Адв. Е., от своя страна, поддържа, че върху определения от съда размер на следващото му се възнаграждение от 550.00 лева е следвало да бъде начислен и ДДС, тъй като по делото били представени доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС.

В законоустановения срок е постъпил отговор единствено на депозираната от името на ответника молба с правно основание чл. 248 ГПК, съдържащ се в отговора на депозираната от името на ответното дружество въззивна жалба. В него адв. Е. излага подробни съображения за неоснователност на искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъдения му адвокатски хонорар.

Съдът намира исканията за изменение на решението в частта за разноските за процесуално допустими- заявени са в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на решението) от лица с правен интерес да искат изменение на решението в съответната част, които са представили списъци на сторените от тях разноски в срок- до приключване разглеждането на делото в настоящата инстанция.

Разгледани по същество, исканията са неоснователни.

По делото са проведени общо три открити съдебни заседания пред СРС, както и едно пред Районен съд- Стара Загора, в което е проведен разпит на свидетелпо делегация, приобщени са значителни по обем писмени доказателства, изслушани са заключения на две експертни изследвания- съдебно- автотехническа експертиза, както и съдебномедицинска такава, като са разпитани и двама свидетели по искане на адв. Е.- за установяване на твърдените неимуществени вреди, както и на механизма на ПТП. С оглед на това, при съобразяване на материалния интерес по делото и на разясненията, съдържащи се в т. 41 1

(въпрос първи) от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съдът намира определения с решението размер на адвокатския хонорар в полза на адвоката на ищеца за обоснован и справедлив по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА.

Същевременно, настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице основание върху така определеното възнаграждение за безплатно процесуално представителство да бъде начислен ДДС, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация, всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по ЗДДС, както и вносът на стоки. Видно от законовата уредба, безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност. Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е безплатна и по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС представлява безвъзмездна доставка на услуга, а по аргумент от чл. 2, т. 1 ЗДДС и чл. 2, § 1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност. Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл. 38, ал. 2 ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Това е така, тъй като, съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение. Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС, нито ЗАдв, въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Не следва нещо различно и от разпоредбата на § 2а НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова съдържание разпоредбата не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – опр. 917/02.05.2023г.ч.гр.д.1323/2023г.-ВКС, IVг.о.

2

При тези мотиви исканията на ответника и на процесуалния представител на ищеца за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските следва да бъдат оставени без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника ЗЕАД „б.в.“ и на адв. И. Е. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3