Решение № 16 от 07.01.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Русе, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520105242 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове от Н. И. С. от гр. Русе, против К. Г. Г., с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща невърнатата част от предоставена от ищеца гаранция в общ размер на 30 500 лв. по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.05.2025 г., сключен между представляваното от ищеца дружество „Тригон енерджи билдинг“ ЕООД и М.И.Г. /лично и като пълномощник на И.Г./, чието получаване е удостоверено с договор за заем от 23.06.2025 г., сключен между ищеца и ответницата, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до изплащане на вземането. Ищецът твърди, че в качеството на представляващ дружеството „Тригон енерджи билдинг“ ЕООД на 20.05.2025 г. е сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с. ч.В., с лицето М.И.Г., по силата на който страните се съгласили да сключат окончателен договор на 04.07.2025 г. при обща цена 35 000 евро, от които капаро – 3500 евро и остатък от 31500 евро. Посредник по сделката била К. Г. – управител на агенция за недвижими имоти „Имоти Краси“ ЕООД. Собствениците на имота се съгласили С. да почисти имота от растителност преди сключването на окончателен договор, но при условие, че той предостави гаранция в размер на 30 500 лв., която сума следвало да предаде по волята на собствениците на посредника К. Г.. При получаването на сумата бил изготвен договор за заем, в който ответницата собственоръчно изписала текст, че сумата се предава като допълнителна гаранция по предварителен договор от 20.05.2025 г. и подписала и разписка при получаване на сумата. Уговорката била тази сума да се върне на датата, на която следвало да се сключи окончателния договор. В уговорения ден и час за изповядване на сделката ищецът се явил в нотариалната кантора, но собствениците и ответницата не се явили. Въпреки обещанията, Г.

1 не върнала сумата на С.. Той разбрал, че собствениците няма да изпълнят задължението си да сключат окончателен договор и заявил, че се отказва от договора, като поискал връщане на капарото в двоен размер и връщане на предадената на посредника сума, представляваща гаранция. Ответницата му върнала 10 500 лв. от общо предадените й 30 500 лева. Предвид изложеното се претендира връщането на остатъка от дадената като гаранция сума, ведно със законната лихва.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е представил такъв.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от писмените доказателства по делото, на 20.05.2025 г. между М.И.Г. /лично и като пълномощник на И.И.Г./ и представляваното от ищеца Н. И. С. дружество „Тригон енерджи билдинг“ ЕООД е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – ПИ с идентификатор *** по ККР на с. ч.В., общ. Русе, обл. Русе, по силата на който продавачите се задължили да прехвърлят на купувача „Тригон енерджи билдинг“ ЕООД собствеността върху посочения недвижим имот при договорена цена 35 000 евро, от които 3500 евро капаро, платимо в брой в деня на подписване на предварителния договор и 31500 евро – платими при сключване на окончателния договор, при уговорена дата за сключване на окончателния договор 04.07.2025 г. На 23.06.2025 г. между ищеца като заемодател и ответницата К. Г. Г. /посредник по имотната сделка/ като заемател бил сключен договор за заем, с който страните уговорили заемодателят да предостави на заемателя заем в размер на 30500 /тридесет хиляди и петстотин/ лева като допълнителна гаранция по предварителен договор от 20.05.2025 г., изплатена на два пъти, което обстоятелство е удостоверено писмено от заемателя върху самия договор за заем /на л.5 от делото/.

Продавачите М.И.Г. и И.И.Г. не се явили за сключване на окончателен договор на уговорената дата 04.07.2025 г. По делото липсват доказателства за сключен окончателен договор. От предявената претенция от представляващия купувача за връщане на дадената гаранция, обезпечаваща сключването на окончателен договор, може да се обоснове извод, че купувачът се е възползвал от възможността съгласно чл.9 на предварителния договор да се откаже от договора, поради неявяване на продавачите пред нотариус на уговорената дата за сключване на сделката, без уважителни причини. С оглед извършения отказ от предварителния договор, заемателят е поискал връщане на заетата сума от заемателя и писмено върху договора за наем е удостоверил връщане на част от сумата в размер на 10500 лева на 25.07.2025 г. По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника за връщане на остатъка от сумата в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, предоставена като гаранция за обезпечаване сключването на окончателен договор за покупко- продажба на недвижим имот.

В съдебното заседание пълномощникът на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:

2

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 11.09.2025 г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Въз основа на представените по делото писмени доказателства, като съобрази отказа на купувача от предварителния договор поради неизпълнение на задължение на продавачите и обстоятелството, че процесната сума е предоставена в заем като гаранция за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот, какъвто не е бил сключен на уговорената дата, съдът намира, че за ответницата, получила сумата по предоставената гаранция, възниква задължение да върне остатъка от заетата сума в размер на 20 000 лева /10 225,84 евро при превалутиране съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България/, предоставена й от ищеца, с която сума неоснователно се е обогатила, на отпаднало основание, поради отказ от договора от страна купувача по предварителния договор за покупко-продажба.

Предвид представените по делото писмени доказателства и факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск. По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва да бъде уважена. С оглед основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

Предвид изхода на спора, на осн чл.78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните деловодни разноски в настоящото производство, за чието извършване са ангажирани доказателства по делото. Ищецът е претендирал и заплащане на сторените разноски по обезпечителното производство. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013 на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

Следователно в тежест на ответницата следва да се присъдят и направените от ищеца разноски в обезпечителното производство. По делото са представени доказателства за действително извършените от ищеца разноски в исковото и обезпечителното производство, както следва: 3000 лв. /1 533,88 евро при превалутиране съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България/ разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство и 555 лв. /283,77 евро при превалутиране съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България/ разноски по ЧГД 4596/2025 г. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и държавна такса за вписване на възбраната.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес в с. М., общ. И.о. обл. Русе, да заплати на Н. И. С. с ЕГН ********** с адрес в гр. Русе, сумата от 20 000 лв. /10 225,84 евро при превалутиране съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България/, представляваща получена на отпаднало основание парична гаранция съгласно договор за заем от 23.06.2025 г., сключен между тях, обезпечаваща изпълнение на задълженията на „Тригон енерджи билдинг“ ЕООД, представлявано от Н. С., по предварителен договор за покупко-продажба от 20.05.2025 г., сключен с М.И.Г. /лично и като пълномощник на И.И.Г./, от който договор купувачът „Тригон енерджи билдинг“ ЕООД се е отказал поради неизпълнение на задълженията на продавачите, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2025 г. до окончателното плащане на задължението, както и деловодни разноски в размер на 3000 лв. /1 533,88 евро при превалутиране съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България/ за исковото производство и 555 лв. /283,77 евро при превалутиране съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България/ деловодни разноски за обезпечителното производство по ч.гр. д. № 4596/2025 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4