Решение № 574 от 01.11.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Горна О., 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20224120101067 по описа за 2022 година

Установителни искове по реда на чл.439 ввр. чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищците Д. М. А. и П. С. А.(двамата чрез адв.И. Г.Д. от САК и адв.В.П.Н. от САК), твърдят в исковата молба, че срещу тях било образувано и е водено изп.дело№20107310400534 на ЧСИ Р.К.. С молбата за образуване на изп.дело от 30.09.2010г. въз основа на изп.лист от 15.03.2010г., на основание чл.116 б.“в“ от ГПК се прекъсва давността, с която се погасява самото вземане(oт този момент започва да тече нова давност, която се прекъсва с всяко валидно предприето изпълнително действие). Давността, с която се погасява вземането, е давността, установена за самото вземане(задължения по договор за потребителски кредит се погасяват с изтичането на петгодишна погасителна давност). Счита, че задълженията, претендирани с цитирания изп.лист, се явяват погасени по давност към датата на предявяване на настоящия иск, тъй като е изтекъл петгодишен период от време, през който взискателят е бездействал, като не е предприел действия по принудително събиране на дълга. След образуване на изпълнителното дело са извършвани действия с цел проучване имущественото състояние на длъжника, като е направена справка от НБД„Население”, както и справка за налични трудови правоотношения, по които длъжникът полага труд и справка в Агенция по вписвания за придобити от длъжника недвижими имоти.

Всички тези действия не съставлявали същински изпълнителни действия, а само обезпечават успешното провеждане на изпълнението(в т.ч. и ПДИ - действие, обезпечаващо законосъобразното провеждане на изпълнението). На 29.10.2010г. било изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата с искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д. М. А., като така извършеното действие съставлявало последното валидно извършено, годно да прекъснело погасителната давност. Суми по принудителен ред не били постъпили вследствие така наложения запор. След изпращане на запорното съобщение, в периода: 29.10.2010г.-29.10.2012г. не били 1 извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност.

С прекратяване на изпълнителното дело, с обратно действие - от датата на последното валидно предприето изпълнително действие/в случая на 29.10.2010г. - изпращането на запорно съобщение до работодателя на ищцата/ започва да тече давността, с което се погасява самото вземане, като в случая давността изтича на 29.10.2015г., тъй като се касаело за вземане по договор за потребителски кредит, които се погасяват с петгодишна погасителна давност. Впоследствие, посоченото изпълнително производство било прекратено(на 29.10.2012г.) на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК(в течение на двегодишен период не били извършвани никакви валидни изпълнителни действия) и въз основа на процесния изп.лист е образувано ново изп.дело№20207310400232 на ЧСИ Р.К. - висящо и към настоящия момент. Изпълнителното дело било образувано по молба на първоначалния взискател „Банка ДСК“ЕАД, въз основа на изп.лист, издаден срещу ищците на 15.03.2010г. по ч.гр.дело№566/2010г. на ГОРС, по силата на който Д. М. А. и П. С. А. са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ЕАД: сумата 6492.89€ - главница по договор за кредит за текущо потребление от 30.04.2008г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 12.03.2010г. до окончателно изплащане на вземането; сумата 451.11€ - лихва за периода: 16.04.2009г.-11.03.2010г.; сумата 793.24лв. - разноски по делото. Междувременно, на 18.03.2013г. при ЧСИ Р.К. постъпва молба от „ОТП Факторинг България“ЕАД, с която дружеството представя договор за прехвърляне на вземания/цесия/, сключен между него и „Банка ДСК“ЕАД и желае да бъде конституирано като взискател по изп.дело№20107310400534 на ЧСИ Р.К.. Впоследствие вземането бива прехвърлено още веднъж, като към настоящия момент кредитор е ответното дружество „ЕОС Матрикс“ЕООД, придобило вземането с цесия от 14.12.2021г.

Считат, че вземането се явява погасено по давност, поради което не можело да бъде предмет на принудително изпълнение. С изтичане на двегодишен срок, през който взискателят не е поискал предприемане на изпълнителни действия, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона(изтичане на двегодишен срок и бездействие в този срок от страна на взискателя). С прекратяване на изпълнителното производство се преустановяват окончателно изпълнителните действия и се обезсилват вече извършените такива. С прекратяване на изпълнителното производство се погасява правото да се искат и извършват изпълнителни действия, както и се прекратява задължението същите да се извършват и понасят. Вярно е, че с прекратяване на самото изпълнително производство вземането не се погасява само по себе си, но при прекратяване на изпълнителното производство, било то и по силата на закона, с обратна сила, считано от датата на последното валидно предприето изпълнително действие започва да тече давността, с която се погасява самото вземане(от 29.10.2010г.). Относно момента, от който започва да тече давността дали това е моментът на последното изпълнително действие, или датата на прекратяване на изпълнителното производство, е налице задължителна съдебна практика, съгласно която давността тече от последното валидно предприето изпълнително действие: когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 oт ГПК, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие(Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. на ОСГТК на ВКС). Така, ищците считат, че от датата на последното изпълнително действие(29.10.2010г.), когато е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата с цел налагане на запор върху трудовото възнаграждение, започва да тече нова погасителна давност, която е петгодишна такава, тъй като вземането в конкретния случай произтича от договор за потребителски кредит, поради което в конкретния случай на 29.10.2015г. вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност 2 и след тази дата, вземането, установено въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.дело№566/2010г. на ГОРС, не можело да бъде предмет на принудително изпълнение. По отношение на ищцата Д. М. А. е започналата да тече след 13.01.2015г. нова погасителна давност, когато е наложен запор върху банкови сметки на ищцата. След така посочената дата от страна на кредитора са искани изпълнителни действия, но такива не са били реално извършвани(-на 13.12.2016г. „ОТП Факторинг България“ЕАД депозира молба с искане за извършване на опис на движими вещи; -на 12.01.2017г. била изходирана призовка за принудително изпълнение). Според чл.125 от ЗЗД прекъсването и спирането на давностния срок срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници(извършения спрямо П. А. опис не можело да доведе до прекъсване на давностния срок по отношение на ищцата). Съгласно Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. на ОСГТК на ВКС искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредбата на закона давността се прекъсва считано от датата на предприемането на същинско изпълнително действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от последното и прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането на длъжника. В случай, че в молбата на взискателя се съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни способи, то това не е равнозначно на предприемане на действие на принудително изпълнение(такива действия са наложеният запор и насочването на изпълнението върху движими вещи с насрочените описи - те ще прекъснат давността), но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина за която взискателят отговаря(след направено искане не е внесъл такси и/или разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане). Срещу Д. М. А. имало подадена молба за извършване на опис, но такъв не бил извършен, нямало данни по делото и за заплащане на таксите за извършване на такъв опис. Съдебният изпълнител не бил предприел действие по извършването на искания опис, налице са единствено изпращани призовки за насрочен опис на движими вещи, които не са в състояние да прекъснат течащата в полза на ищцата давност. Считат, че изпратените до длъжника съобщения, с които е насрочен опис на движими вещи не представляват действия по изпълнението, които да доведат до прекъсване на давността, защото такова е само фактическото извършване на описа и оценка на имуществото, а не уведомяването на същия, че такова ще бъде извършено. Според т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. на ОСГТК на ВКС годно да прекъсне течащата в полза на длъжника погасителна давност е дeйствието по извършване на опис и оценка на вещ, а не самото изпращане на призовка за принудително изпълнение. За извършването на всяко свое действие съдебният изпълнител съставя протокол - чл.434 ал.2 от ГПК. В настоящия случай опис не бил извършван и съответно протокол не бил съставян. Независимо от погасяването на задължението по давност, през 2020г. било образувано ново изп.дело№20207310400232 на ЧСИ Р.К. въз основа на процесния изп.лист и спрямо ищците са предприети нови изпълнителни действия. Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.439 ввр. чл.124 ал.1 от ГПК: за приемане за установено, че всеки един от Д. М. А. и П. С. А. не дължи по отношение на ”ЕОС Матрикс”ЕООД задължения, установени с влязла в сила Заповед за изпълнение от 15.03.2010г. по ч.гр.дело№566/2010г. на ГОРС, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 15.03.2010г., а именно: сумата 6492.89€ - главница по договор за кредит за текущо потребление от 30.04.2008г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 12.03.2010г. до окончателното и изплащане; сумата 451.11€ - лихва за периода: 16.04.2009г.-11.03.2010г., сумата 793.24лв. - разноски по делото.

3

Претендират направените по делото разноски.

Ответната страна ”ЕОС Матрикс”ЕООД(чрез адв.Д. К. от ВТАК ) оспорва предявените искове. Не се спори, че спрямо ищците е водено изп.дело№534/2010г. по описа на ЧСИ Р.К. въз основа на издаден изп.лист по ч.гр.дело№566/2010г. на ГОРС с взискател „Банка ДСК“ЕАД.

Впоследствие, вземането е прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ЕАД. „ЕОС Матрикс“ЕООД е конституиран като взискател по изп.дело№232/2020г. по описа на ЧСИ Р.К., по силата на прехвърляне на вземанията на „ОТП Факторинг България“ЕАД, с договор за цесия от 14.12.2021г.

Изп.дело№534/2010г. по описа на ЧСИ Р.К. било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК по силата на закона, а впоследствие е образувано изп.дело№232/2020г. по описа на ЧСИ Р.К. - по молба на „ОТП Факторинг България“ЕАД, по което дело като взискател е конституиран и „ЕОС Матрикс“ЕООД. Спорно било твърдението за изтекла погасителна давност, въз основа на което твърдение ищците обосновават основателността на претенцията си, в т.ч. и с тезата, че вземането е погасено по давност. Счита, че в настоящия спор следвало да се отговори на въпроса дали образуването на изп.дело№232/2020г. е прекъснало давностния срок и дали до образуването му е налице изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания. Според т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не е разгледан въпросът при какви условия и кога настъпва перемпцията. Очевидно тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност има ли нужда от друг способ. Поставеният въпрос в тълкувателното решение е: „Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК?“ и постановеният отговор е: „Новата давност започва да тече от последното и прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.“ Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение(но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва - обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете/Решение№37/24.02.2021г. по гр.дело№1747/2020г. - IVг.о. ВКС/. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не можел да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изп.дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вредяло на кредитора, нито ползвало или вредяло на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. В чл.116 б.“в“ от ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия 4 за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение, обаче може да предприеме само съдебният изпълнител(или друг орган на принудително изпълнение - публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Затова, ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно с предприемането на действието, но се считало да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. Видно и от изложеното в исковата молба, налице са валидно извършвани изпълнителни действия спрямо длъжниците, които са прекъсвали давността, от взискателите са правени своевременни искания за извършване на изпълнителни действия, които прекъсват давността, но които очевидно не са били извършвани от съдебния изпълнител. Налице били валидно извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността, поради което към датата на образуване на изп.дело232/2020г., същата не била изтекла. Новите разрешения, дадени в т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. на ОСГТК на ВКС макар и принципно правилни били неприложими спрямо производството по изп.дело№534/2010г. До постановяването на Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. на ОСГТК на ВКС приложима задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се съобразяват, представлява

Разпечатката съдържа 15 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a58ad6c-1269-4058-986c-ecdd6b4f6eca