Протокол № 1905 от 21.10.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1905 гр. П., 21.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20265220102988 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищцата И. Н. Г. - редовно призована чрез процесуалния си представител, не се явява. За нея се явява адв. Е. П. от АК-П. - надлежно упълномощена, предоставя пълномощно от днес.

Ответникът „С. К.“ ООД - редовно призован чрез процесуалния си представител, не изпращат законов или процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 28785/15.10.2026 г. от адв. Х. М., пълномощник на ответника, с която не възразява да се даде ход на делото.

Поддържа ОИМ. Направено е искане по реда на чл. 238, ал. 2 от ГПК.

Изразява становище във връзка с насрочената информационна среща.

Изразява становище по съществото на спора и във връзка със сторените по делото разноски. Направени са доказателствени искания във връзка със злоупотреба с право. Към молбата е приложен Списък с разноски по чл. 80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за извършено плащане на адвокатски услуги.

АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

1

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. П.: Поддържам исковата молба. Оспорвам ОИМ. Уточнявам, че ищцата не разполага с разписки за плащане. Моля да задължите ответника да предостави по делото разписки за плащане по договора за кредит, счетоводна справка за плащанията по кредита и разпределението на сумите по кредита.

Тъй като ответникът е търговец – финансова институция, той има задължението да съхранява разписките и счетоводни документи. Моля на ответника да се укажат последиците на чл. 190, ал. 2 от ГПК. Поддържам си доказателственото искането за допускане на СИЕ, като вещото лице да извърши справка в счетоводството на ответника и в електронната му система и да отговори на поставените му задачи. В случай, че ответникът не предостави исканите документи или създаде пречки с изготвянето на експертизата, моля съдът да приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК и да приеме, че ищцата е изплатила изцяло кредита. Моля също така съдът да приеме за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства – сключването на Договор за потребителски кредит № 977478/08.12.2023 г. и че в посочения ГПР от 54,45% не се включва неустойката от 3014,08 лева.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 977478 от 08.12.2023 г.

Договорът е бил за 12 равни месечни вноски от по 519,00лв., като всяка месечна погасителна вноска включва главница, лихва и неустойка. Общата сума която дължа по кредита е в размер на 3213,92 лв. без неустойката, а с неустойката 6228 лв. Уговореният фиксиран лихвен процент е 44,5 %, а ГПР 54,45 %.

Твърди се, че Договор за потребителски кредит № 977478 от 08.12.2023 г. е недействителен, нищожен.

Клаузата в договора по чл. 11, ал. 1 от договора за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение е нищожна. Трайната и последователна съдебна практика приема, че неустойката представлява обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен характер. В случая обаче чрез неустойката 2 кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение което не е нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е недопустимо. Съгласно чл. 71, пр. последно ЗЗД при неизпълнение на задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитора, последният има право да поиска изпълнение на срочното задължение и преди срока.

Законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо и да пристъпи към събирането му, ведно с уговорените в договора разходи. Уговарянето на неустойка, което принципно е допустимо за всяко неизпълнение на договора, в този случай надхвърля законовите рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и представлява типична проявна форма на нарушение на добрите нрави и на нарушаване на закона. По начина, по който е уговорена неустойката за това неизпълнение на договора, представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора. Неизпълнението води до имуществена санкция за потребителя в размер на повече от отпуснатата заемна сума по кредита и която се прибавя към нея, т. е дългът на заемателя се увеличава необосновано дори при точно изпълнение. Липсват данни как точно и въз основа на какви критерии е формиран размерът на неустойката, който е и необосновано висок.

Неустойката противоречи на добрите нрави / чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ заради основанието на което се дължи и което е вписано в чл. 11, ал. 1 от договора за паричен заем. В този си вид представлява своеобразен източник на допълнителна печалба за кредитора над уговорената такава под формата на договорна лихва.

Твърди се, че уговорената неустойка от 3014,08 лв., съставлявайки скрита печалба по договора представлява допълнително възнаграждение за кредитора и следва да е включено при определяне на годишния процент на разходите. При невключване на посоченото задължение в процентното изражение на годишния процент на разходите кредитополучателят е поставен в неравностойно положение, доколкото за последния не е налице яснота по отношение на разходите, които подлежат на начисляване по договора за кредит. Още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл.

11, ал.1 ще се заплаща разсрочено заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 3014,08 лева /при отпусната заемна сума от 2400 лева/, а 3 видно от погасителния план към всяка месечна вноска се добавя неустойката.

Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.

Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Поради това процесният договор не отговоря иа изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК доколкото в годишния процент на разходите не е включено задължението за плащане на неустойка, определено по размер към момента на сключване на договора за кредит с изготвяне на погасителния план, който представлява неразделна част от договора. На следващо място следва да се посочи, че в случая, ако към посочения ГПР в размер на 54.45 % се прибави и дължимата неустойка, ГПР ще надхвърля максимално допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Предвид на това договора за потребителски кредит е недействителен.

Твърди се, че ищцата е изплатила кредита изцяло, тоест е платила 6228 лв. Чистата стойност на кредита е 2400 лв. Тоест сумата-предмет на исковата претенция е разликата между сумата, която съм платила 6228 лв. и чистата стойност на кредита 2400 лв., а имено 3828 лв.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди "С. К." ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул."Славянска" №29, ет. 7, представлявано от управителя Николай Пенчев да ми заплати на основание чл. 55 ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД сумата в размер на 1957,23 евро /3 828,00 лв./, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит № 977478 от 08.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с 4 който се оспорват исковите молби като предявени в условията на злоупотреба с права и неоснователни. Аргументите ми за това са следните:

В изложението по-долу се коментира договор за кредит в единствено число, но молят всички аргументи да се вземат предвид и по двата договора за кредит, оспорени с исковите молби, предвид това, че с тях се предоставя един вид кредитен продукт при идентични условия.

Твърди се, че е налице е злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213 ГПК. Ищецът упражнява правото си на иск в условията на злоупотреба с право. Същият е депозирал пред РАЙОНЕН СЪД - ГР. П. три напълно идентични искови молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, която страните неколкократно са уговорили в сключените между тях множество договори. Въз основа на исковите молби са образувани следните дела по описа на РАЙОНЕН СЪД - ГР. П.: гр. д. № 2988/2026 г., гр. д. № 2990/2026 г. и гр. д. № 2989/2026 г. Молбите се отнасят до различен договор за кредит, но във всяко отделно производство се оспорва една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Така ищецът злоупотребява с формалното си право да инициира отделни производства по различните договори с една единствена цел, а именно да се генерират разноски по три отделни производства.

Твърдим, че процесуалното поведение на ищеца цели неправомерен резултат, а именно да се увреди другата страна като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер. Въпреки че ищецът е имал възможност да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на една уговорка, съдържаща се и в множеството договори, сключени между страните в различни периоди от трайните им отношения на заемодател и заемател, той е образувал три дела с целта да се обогати за сметка на кредитора си с повисокия размер на присъдените в тежест на последния разноски. Това представлява очевидна злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК.

Съобразно установената съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност, която страните си дължат по силата на чл. 3 от ГПК, като при установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със 5 средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право /Определение № 174/26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 52/24.01.2017 по дело № 222/2017 на ВКС, ГК, IV г. о.; К. с/у Италия, № 9381/81, 25 юни 1987 г., Серия A № 119;

Шюрмели с/у Германия, № 75529/01, 8 юни 2006 г. ; М. с/у България, № 21558/03, 2 септември 2010 г., Б. с/у Л., № 44978/98, 15 юли 2003 г., Кюркчян с/у България, № 44626/98, 24 март 2005 г.; /Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК,; Чирикоста и В. с/у Италия, № 19753/92, 4 декември 1995 г., Серия A № 337-A; Определение № 222 от 21.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III г. о., ГК.; Определение № 636 на Пловдивския апелативен съд от 25.11.2015 г. по гр. дело № 596/2015 г./ Предвид изложеното по-горе, в настоящия случай се моли съдът да противодейства на извършената злоупотреба с право:

А) като по реда на чл. 213 ГПК съедини тези от горепосочените дела, които не са решени, в едно производство и постанови едно общо решение по тях.

При преценка на искането ни молим съдът да обърнете внимание, че идентичността между делата е твърде съществена, за да се гледат в отделни производства, чиято единствена цел е генериране на все по-високи разноски за ответното дружество. Към настоящия момент делата са на един и същи етап, твърденията, аргументите и оспорванията са идентични, предявени са напълно идентични искания, процесуалните представители и на двете страни са едни и същи. Най-съществената прилика между делата е, че обстоятелствата на които се основават исковете са еднакви, поради което спорният предмет и правният въпрос, по които следва да се произнесе съдът е един по всички производства. А именно нищожна ли е уговорката за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение и нищожен ли е договорът в цялост поради това, че съдържа такава уговорка.