Решение № 332 от 26.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20245330101089 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. С. М. против В. М. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.88, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 11709,08 евро (с левова равностойно 22900,97 лева), представляваща заплатено от ищеца на ответника възнаграждение по развален договор за извършване на СМР от дата *** г. с предмет извършване на СМР на обект, находящ се в гр. П., ул. „Г. М.“ № **, бл.**, както и сумата от 2556,46 евро (с левова равностойност 5000 лева), представляваща вреди от неизпълнение на същия договор, изразяващи се в заплатени разходи за наемна цена на друго жилище за периода от месец април ** г. до месец януари *** г., ведно със законната лихва върху посочените главници, от датата на депозиране на исковата молба в съда – *** г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът и Д. Ч. са закупили на **** г. апартамент, находящ се на ул. „Г. М.“ № **, ет. *, ап. **, който се нуждаел от ремонт. Ищецът сключил договор с архитектурно бюро, което да изготви цялостен проект за ремонта на жилището. Твърди, че за осъществяване на изготвения проект, се свързал с ответника – В. К. и двамата сключили на ** г. Договор за извършване на строително монтажни работи. Към сключения договор имало приложение с описание на цени, количества и дейности, които изпълнителят се задължил да извърши. Общата договорена стойност била 55125 лева без ДДС, а срокът за изпълнение – 90 дни, считано от *** г. Договореният срок изтекъл на *** г. По сключения договор, били направени три авансови плащания от ищеца към ответника: 9000 лева на *** г.; 9000 лева на **** г.; 9562,50 лева на *** г. На *** г.

– преди достигане на уговорения в договора технологичен етап за плащане, ищецът извършил четвърто плащане на сумата от 9800 лева, с което цялата заплатена на ответника сума по договора възлизала на 37362,50 лева. Твърди, че част от уговорените дейности били извършени от работниците на ответника.

1

Изпълнените СМР и тяхната стойност били установени от заключение на вещо лице по допусната СТЕ, назначена по ч.г.д. № ***г. на ПРС, за обезпечаване на доказателства, като тяхната стойност била 15539,77 лева. От тях сумата от 1207,45 лева представлявали стойност за поправка на некачествено изпълнени от ответника СМР, като по този начин позитив за ищеца от работата на ответника бил в размер на 14332,32 лева. Ответникът доставил на ищеца и материали на стойност от 129,21 лева, като по този начин чистият позитив за ищеца от работата на ответника бил в размер на 14461,53 лева. Ищецът сочи, че около месец март *** г. работниците спрели работа. Ответникът давал на ищеца различни обяснения какви са причините за липсата на работници на обекта, но към края на месец април ** г. ищецът вече не можел да се свърже с ответника. Твърди, че на ответника била изпратена писмена покана, с която ищецът му заявил, че счита сключения между тях договор за извършване на СМР за развален. На същата дата, ищецът подал молба в РС Пловдив за образуване на производство по обезпечение на доказателства. Твърди, че изявлението за разваляне на договора, е достигнало до ответника най-късно с връчване на молбата за образуване на ч.г.д. № ****г. на ПРС – **** г. Поради това с оглед развалянето на договора ответникът дължал да върне на ищеца разликата между платената по договора сума от 37362,50 лева и извършената работа, или сумата от 22900,97 лева. Твърди, че жилището било изоставено от ответника в състояние, в което не можело да се живее, поради което за ищеца възникнала нужда да наеме жилище, при наемна цена от 500 лева на месец. На наемодателя били платени наеми за десет месеца, вкл. за месец януари****г., на обща стойност 5000 лева, които представлявали вреди от неизпълнението на договора от страна на ответника. Поради изложеното се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 22900,97 лева, представляваща заплатено възнаграждение по развален договор за извършване на СМР и сумата от 5000 лева, представляваща вреди от неизпълнение на същия договор, ведно със законната лихва върху всички суми, представляващи главница, от датата на исковата молба – *** г. до окончателното погасяване на задължението. Моли за уважаване на така предявените искове и присъждане на сторетните разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. М. К., чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че приложените към исковата молба договор и протоколи за плащания не са подписани от ответника, което водело да недействителност на представения договор. В случай, че се приеме, че договорът е валиден, търсената сума в размер на 22900,97 лева не подлежала на връщане, доколкото е използвана за закупуване на материали и заплащане труда на работниците в обекта; дължало се възнаграждение и за извършена работа, която не била уговорена, поради което платеното не подлежало на връщане. По отношение на претенцията за претърпени от неизпълнение вреди, ответникът твърди, че същата не се дължи, доколкото на възмездяване подлежат само тези вреди, които са могли да бъдат предвидени към датата на сключване на договора. В случая към датата на договора за СМР страните не могли да предвидят наложителност на разходи за наемане на жилище за ищеца и период на наемане, като в договора били уговорили последиците от неизпълнението на всяка от тях, но такива за наем на жилище за ищеца не били предвидени. Поради изложеното моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Пловдив, IV граждански състав е сезиран с обективно 2 кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на получената на отпаднало основание сума, както и иск с правна квалификация чл.88, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение.

По иска с правно основание чл. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД :

За основателността на така заявената искова претенция следва да са се проявили в обективната действителност следните материално-правни предпоставки (юридически факти): наличие на действително облигационно правоотношение по договор за извършване на строително монтажни работи от дата *** г., сключен между страните с твърдяното от ищеца съдържание на правата и задълженията им; процесният договор да е развален от страна на ищеца, поради непълно и неточно изпълнение на задълженията на изпълнителя; възложителят ищец да е изправна страна по договора, като е заплатил на ответника процесната сума от 22900,97 лв., чието връщане се претендира; изявлението за разваляне да е достигнало до ответника; размерът на претенцията. В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК е установяването на описаните обстоятелства.

По делото се установи, че ищецът е придобил в съсобственост с третото лице Д. И. Ч. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, дело № *** г., вписан в СВ Пловдив под акт № *, том **, вх.№*** г. следния недвижим имот: СОС с идентификатор № ***, представляващ апартамент с площ от 80 кв.м., с адрес: гр. П., ул. „Г. М.“ № **,бл. **, вх.*, ет.*, ап.**.

Във връзка със закупения апартамент ищецът е сключил договор от *** г. за изработване на проект за интериорен дизайн, мебели и обзавеждане с изпълнителя „Ноуд Студио – Архитектура и дизайн“ ООД.

Установява се също така, че между страните по делото е сключен договор за извършване на строително монтажни работи от *** г., по силата на който ответникът, в качеството му на изпълнител, се е задължил срещу възнаграждение, при условията и сроковете по договора, да извърши видовете СМР на процесния имот, подробно описани в приложение № *, неразделна част от него. Уговореният между страните срок бил 90 дни, считано от подписване на договора – чл.2 от същия, или до *** г. Съгласно чл.3 от договора възложителят се задължавал да заплати на изпълнителя сумата от общо 55120 лв., на посочените общо седем транша. По делото са представени доказателства за извършени плащания по договора от ищеца на ответника – протокол за плащане на сумата от 9000 лв. от ищеца на ответника от *** г. (л.18 от делото), протокол за плащане на сумата от 9000 лв. от ищеца на ответника от дата **** г. (л.19 от делото), протокол за плащане на сумата от 9562,50 лв. от ищеца на ответника от дата **** г. (л.20 от делото) и протокол за плащане на сумата от 9800 лв. от ищеца на ответника от дата **** г. (л.21 от делото).

Така посочените писмени доказателства - процесният договор и четирите протокола за плащане са оспорени от ответника в частта досежно авторството, като е открито производство по реда на чл.193 ГПК. Видно от заключението на съдебно-графологичната експертиза, прието по делото като неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че в представените за изследване договор за извършване на СМР от *** г., както и в 4 броя протоколи за плащания от ** г., *** г., *** г. и *** г. подписите, положени за „За изпълнителя“ са изпълнени от В. К..

Предвид изложеното, с оглед затвърждаване на авторството на посочените документи, се налага изводът, че между страните е сключен валиден договор за извършване на СМР, както и че ищецът е заплатил на ответника по договора авансово сумата от общо 37362,50 лв., от което следва, че същият е изправна 3 страна по договора.

По делото се установи, че ответникът е започнал работа съгласно уговорено, за което му е бил предоставен достъп от ищеца, както и че е изпълнил частично работата. В този смисъл са показанията на разпитаната свидетелка Д. И. Ч., които се ценят от съда с оглед на нормата на чл.172 ГПК и възможната нейна заинтересованост от изхода на спора, предвид факта, че живее на съпружески начала с ищеца, както и че е съсобственик на имота. Показанията на свидетелката са последователни, непротиворечиви и кореспондират на останалия доказателствен материал по делото. Освен това, макар същата да има връзка с ищеца, то тя по непосредствен начин е възприела фактите, за които дава показания.

Наличието на непълно и неточно изпълнение на възложената работа се установява от заключението на СТЕ, прието в производството по чл.207 и сл. ГПК по обезпечаване на доказателствата, по ч.гр.д. № ***г. на РС Пловдив, прието за послужване по настоящото дело. Съгласно експертизата, която се кредитира от съда като обективно и компетентно дадена на основание чл.202 ГПК, стойността на извършените СМР според единичните цени по приложение № * към договора е 15539,77 лв.; стойността на доставените материали, предназначени за изпълнение на договора е 129,21 лв.; стойността на неизпълнените СМР според единичните им цени по приложение №* е 39585,23 лв.; стойността на изпълнените СМР извън договора е 1781,27 лв. Вещото лице е дало заключение и за стойността за поправка на некачествено извършените работи, а именно – 1207,45 лв. Ищецът формира размера на претенцията си за връщане на даденото по договора като разлика между сумата от общо 38569,95 лв. – сбор от заплатена общо сума от 37362,50 лв., и сумата от 1207,45 лв. (стойността на некачествено изпълнените работи), и стойността на извършените СМР – 15539,77 лв., както и на доставените материали от 129,21 лв. Така претенцията възлиза на сумата от 22900,97 лв. Следва да се отбележи, че ищецът е съобразил размера на иска си със стойността на извършените от ответника работи, доколкото все пак се твърди частично изпълнение по договора, в който смисъл наведените възражения от ответника в писмения отговор, са неоснователни. За съда се налага изводът за непълно и неточно изпълнение на договора, в уговорения между страните срок за изпълнение.