Решение № 4479 от 13.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4479 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110168253 по описа за 2022 година

При условията на комулативно обективно (чл.210 ,ал.1 ГПК) и субективно съединяване (чл.215 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.240 ЗЗД във връзка с чл.286 ТЗ.

С исковата молба ищецът „П.К.”ЕООД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответницата му дължи следните суми : 4 318,47 лв, представляваща главница по Договор за потребителски кредит

№

30042894662/28.02.2020г. между страните ; 1 531,92 лв, представляваща договорно възнаграждение по същия договор за периода от 25.09.2020г. до 03.09.2021г.; 1 171,69 лв, представляващи възнаграждение за ползвана допълнителна слуга „Фаст” по същия договор и 1 849,33 лв, представляващи възнаграждение за ползвана допълнителна слуга „Флекси” по същия договор , заедно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК - 30.09.2022г. до окончателното плащане , както и разноските по делото, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 52866/2022г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414 гПК от длъжника (ответник по настоящото дело).

С определение № 19912/05.06.2023г. е ВЪРНАТА ИСКОВАТА МОЛБА в частта й относно исковете против втората ответница С. Г. К. . Като необжалвано от ищеца това определение е влязло в сила.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа 1 предявените искове. В заседанието на 16.02.2024г. , в което е даден ход по същество на делото, не е присъствал представител на ищеца, но с писмена молба от 13.02.2024г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответницата С. П. М. оспорва предявените искове по основание и по размер според изявленията на пълномощника й в депозирания на 30.01.2023г. отговор на исковата молба.Предявени са възражения за нищожност на процесния договор поради противоречие с добрите нрави и поради нарушение на чл.11,ал.1,т.7 до т. 12 и т. 20 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК. Предявени са и възражения за нищожност на клаузите за допълнителните услуги „Флекси” и „Фаст” и поради нарушаване на чл.10а, ал.2 ЗПК , която забранява на кредитодателите да събират такси и комсионни за действия , свързани с усвояването и управлението на кредита. Предявени са и възражения за нищожност на клаузите от договора относно годишния процент на разходите (ГПР) и размера (процента) на договорната възнаградителна лихва. Обосновава се становище , че нищожността на тези клазуи води до нищожност на целия договор. Предявено е и възражение за недействителност по чл.22 във връзка с чл.10, ал.1 ЗПК , чл.11,ал.1,т.7-т.20 и т.20 ЗПК и чл.12,ал.1,т.7-т.9 ЗПК на процесния договор поради липсата на точно определяне на възнаградителната лихва и ГПР. Предявено е и възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ответницата поддържат оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 16.02.2024г. адвокат на ответницата е пледирал за отхъврляне на исковете.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжницата С. П.М. на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 52866/2022г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :

Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки че предявените установителни искове по чл.422 ГПК във връзка с чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД произтичат от търговска сделка по смисъла на чл.286,ал.1 ТЗ, делото следва да бъде разгледано по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда на особеното исково производство по чл.365 и сл. ГПК, тъй като всеки от обективно съединените искове е родово подсъден на районен , а не на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с чл.104,т.4 ГПК).

Относно възражението за изтекла погасителна давност :

2

Предявеното от ответницата възражение по чл.120 ЗЗД е неоснователно. Това е така по следните причини :

Според установената по реда на чл.290 ГПК трайна и последователна съдебна практика на ВКС за вземанията за погасителни вноски за главници по договори за кредити се прилага общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД.

Относно правното естество на вземането за главницата по договор за кредит и поконкретно относно въпроса дали задълженията за месечни погасителни вноски по договор за кредит представляват периодични плащания е налице дългогодишна съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК , според която уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части-чл.66 ЗЗД. Поради тази причина приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл.

111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски (изрично в този смисъл : решение №38/26.03.2019г. по т.д.№1157/2018г. на ВКС, ІІ ТО.; определение № 396/18.07.2019г. по т. дело № 30/2019г. на ВКС , ТК , І отделение; решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ІІІ ГО; решение №261/12.07.2011г. по гр.д.

№795/2010 г. на ВКС, ІV ГО, и др.). В мотивите на решение №38/26.03.2019г. т.д.

№1157/2018г. съставът на ВКС, ІІ ТО. посочва изрично , че горното разбиране съответства изцяло и на дадените с ТР №3/ 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, тъй като периодичните задължения, макар да са породени от един и същи факт, са относително самостоятелни, а периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора. Като излага мотиви, че по отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й е повтарящо се, поради което връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/, съставът на ВКС отговаря, че приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. Ето защо, разсрочването на части от усвоения кредит на отделни погасителни вноски не превръща главницата в периодично платима и за нея остава приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.

Както бе посочено , в цитираната трайна съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК като начален момент на отчитане на давността се приема крайния срок за връщане на целия кредит (последния падеж по погасителния план), а не датите на падежите на отделните погасителни вноски.

3

По настоящото дело ищецът твърди в исковата молба , а и се установява от изрично посоченото в последния погасителен план към Анекс № 1 към договора за потребителски кредит № 30042894662/28.02.2020г., че крайният срок за погасяване на кредита е 25.04.2022г. (падежът на последната 26-та вноска). Следователно от тази дата е започнал да тече 5-годишния давностен срок , който не е бил изтекъл към датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК – 30.09.2022г. , а съгласно чл.422,ал.1 ГПК от тази дата се считат предявени исковете по чл.422 ГПК.

Следователно, вземанията на ищцовото дружество за неплатените погасителни вноски по процесния банков кредитен договор не са погасени по давност, съответно не са погасени на основание чл. 119 ЗЗД и вземанията за лихви, за които не е изтекла 3-годишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Поради посочените причини възражението на ответницата за изтекла погасителна давност е неоснователно.

Относно основателността на исковете:

Предявените установителни искове са ОСНОВАТЕЛНИ.

Кта писмено доказателство по делото е приет Договор за потребителски кредит № 30042894662/28.02.2020г. , сключен от ищцовото дружество като кредитодател и ответницата С. П. М. като кредитополучател, който не се оспорва от ответната страна.

Ответницата не оспорва автентичността на подписа й върху кредитния договор.

Ответницата не оспорва , че е подисала договора за кредит от 28.02.2020г., както и декларациите към него. Следователно процесният договор за кредит е валидно сключен от страните.

По делото е безспорно сключването и съдържанието на Договор за потребителски кредит № 30042894662/28.02.2020г. между страните. Този договор е представен по настоящото дело , като ответницата не е оспорила нито сключването му (подписването му ), нито съдържанието му.

Договорът за потребителски кредит от 28.02.2020г. е сключен въз основа на Искане за отпускане на потребителски кредит „П.К.тандарт № 30042894662, подадено на

28.02.2020г. от ответницата С. П. М. , подписано от нея (представено с исковата молбаб.с.). Това искане за кредит не се оспорва от ответницата. Няма спор и това се установява при съпоставяне на съдържанието на искането за кредит от 28.02.2020г. и на договора за кредит от 28.02.2020г. , че основните параметри на кредитния договор са същите , каквито са поискани от ответницата.

С подписването на Декларация А към договора за кредит ответницата е декларирала , че са й предоставени : „1) безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител , в ясна и разбираема форма на български език – информация във формата на Стандартен европейски формуляр; 2) разяснения , които са й дали възможност да прецени доколко предлаганият договор за потребителски кредит /ДПК/ съотвества на нейните възможности и финансово състояние; 3)разяснение на преддоговорната информация, основните 4 характеристики на предлаганите продукти и въздействието , което могат да окажат върху нея в това число последиците в случай на просрочени плащания ; 4)разяснения на допълнителните услуги, които кредитодателят може да предостави на кредитополучателя по негово искане , както и правата на задълженията му по тях.

С подписването на Декларация Б към договора за кредит ответницата е декларирала , че е запозната предварително с Общите условия на „П.К.”ЕООД към договорите за потребителски кредит за физически лица и ги приема.

С подписването на Декларация Г към договора за кредит ответницата е декларирала , че е уведомена и разбира , че изборът на пакет от допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за потребителски кредит или условие за получаването му при предлаганите условия , като декларира , че е разбрала съдържанието на избрания пакет допълнителни услуги и потвърждава с подписа си този избор.

С подписването на Декларация Д към договора за кредит ответницата е декларирала , че е запознат с видовете и размерите на дължиите по договора такси съобразно тарифата за таксите.

По силата на Договора за потребителски кредит „П.К.тандарт”

№

30042894662/28.02.2020г. ищцовото дружество е предоставило на ответницата С. П. М. потребителски кредит в размер на 5 000 лв, като ответницата е следвало да плаща 24 месечни погасителни вноски с размер от 461,84 лв с падеж 25-то число на съответния месец.