Решение № 11587 от 12.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11587 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110153358 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът ЗД „Б...” АД е предявил срещу ответника П. И. Г. осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 4213,25 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ... с вкл. ликвидационни разходи от 25 лв., ведно със законната лихва за периода от датата на подаването на исковата молба (27.11.2025 г.) до датата на окончателно изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 05.11.2022 г., в района на гр. София, на ул. „Х..." срещу № 15, е настъпило застрахователно събитие, при което водачът на лек автомобил марка „О..“, модел „В..“, с peг. № ..., при излизане от паркинга реализирал ПТП с лек автомобил марка „М....“, модел „А...“, с peг. № ..., поради отнемане на предимството му, след което напуснал мястото на произшествието. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие бил съставен Протокол за ПТП № ..., видно от който причините за произшествието се дължали по вина и противоправно поведение на П. И. Г., управлявал лек автомобил марка „О..“, модел „В..“, с peг. № .... Излага, че увреденият лек автомобил марка „М....“, модел „А...“, с peг. № ..., бил застрахован по застраховка „Каско” в ЗК „Ле....” АД, със застрахователна полица № ..., като в дружеството била заведена щета № ..., по която ищецът заплатил в полза на застрахователя сума в размер на 4188,25 лева, представляваща застрахователно обезщетение. Намира, че като е напуснал мястото на настъпване на произшествието, преди идването на органите за контрол и движение по пътищата, водачът на лек автомобил марка „О..“, модел „В..“, с peг.

№ ... е постъпил неправомерно, поради което и дължи на ищеца заплатеното от него застрахователно обезщетение в процесния размер, с вкл. ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Посочва, че ответникът не е извършил плащане, с оглед на което обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите претенции. Моли за уважаването на иска и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва изцяло иска. Оспорва, че са налице основание за ангажиране на отговорността му, тъй като в настоящия случай не са налице пострадали от произшествието лица или нанесени сериозни материални щети. Посочва, че между ищеца и ЗК „Ле....“ АД е налице влязло в сила Решение № 20397/11.11.2025 г., постановено по гр. д. № .... по описа на СРС, 179 състав, по което ответникът е бил привлечен като трето лице – помагач на страната на 1 ищеца, и видно от мотивите на което е прието, че в конкретния случай не се касае за напуснал местопроизшествието водач, тъй като между страните по ПТП-то не е съществувал спор. Излага, че в конкретното произшествие не е било задължително идването на органите за контрол и движение по пътищата, с оглед на което и поведението му не следва да се приема за противоправно. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ е да докаже, че ответникът, управлявайки МПС, за което има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца, е причинил виновно процесното ПТП; че в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, ищецът е платил обезщетение в претендирания размер за причинените от пътнотранспортно произшествие вреди на увреденото лице, както и че ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички свои защитни възражения.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: 1) към 05.11.2022 г. ищецът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил марка „О..“, модел „В..“, с peг. № ...; 2) за лек автомобил марка „М....“, модел „А...“, с peг. № ..., е била налице сключена застраховка „Каско” в ЗК „Ле....” АД, със застрахователна полица № ....

След съвкупна преценка на приетия по делото протокол за ПТП, изготвен от служител на МВР, свидетелските показания на свидетелите М П Г.а и С. Е. К. и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което след преценка по реда на чл.

202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че на 05.11.2022 г., около 15:30 ч., в гр. София, в района на ул. „Х...“ № 15, управляваният от ответника П. Г. л.а. „О.. В..“ с рег. номер ... е излязъл от паркинга на МОЛ „П...“ и водачът е предприел маневра за включване в движението с отклонение вляво, при което е реализирал пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се л.а. „М.... А...“ с рег. номер ..., управляван от свидетелката К.. Виновен за настъпване на произшествието е именно ответникът, който с поведението си е нарушил разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има три пътни ленти, на водача на пътно превозно средство е забранено да навлиза и да се движи в крайната лява лента, както и разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, съгласно която на пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат пътна маркировка М1 - "Единична непрекъсната линия".

От свидетелските показания и на двамата свидетели се установява, че между водачите не е имало разногласия относно обстоятелствата, свързани с произшествието. Съпругата на ответника, свидетелката Г.а, заяви, че при излизане от паркинга на МОЛ-а, който е под наклон, ответникът е форсирал автомобила и така е засякъл другия автомобил. От протокола за ПТП, заключението на САТЕ и показанията на другия свидетел се установява, че съприкосновението е настъпило в лентата за насрещно движение. Свидетелката Г.а заяви също така, че на място не е имало никакъв спор, като ответникът е бил наясно, че е засякъл другия автомобил неправилно. Водачът на другия автомобил свидетелката К. разговаряла дълго време по телефона със съпруга си, около половин час, което се потвърждава и от нейните показания, в които тя заяви, че не знаела как да процедира, била с децата си и затова се обадила на мъжа си. Двамата водачи се разбрали да съставят двустранен протокол в покъсен момент, макар и в свидетелските показания да има разминаване относно подробностите около тази уговорка. Същественото в случая е, че между тях не е имало разногласия относно обстоятелствата, свързани с произшествието, както и че именно ответникът е имал вина за настъпването му.

2

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Случаите, в които такова посещение е задължително, са изброени изчерпателно в чл. 125 ЗДвП, който гласи следното: Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато: 1. при произшествието има убит или ранен човек; 2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 5. има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; 6. произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; 7. между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; 8. произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.

В разглеждания случай не е налице нито една от предвидените в чл. 125 ЗДвП хипотези за задължително посещение от органите на МВР на мястото на произшествието и както беше посочено по-горе, между водачите не е имало разногласие по въпроса за вината. Вярно е, че ответникът впоследствие е напуснал местопроизшествието, но следва да се отбележи, че това е станало след като е спрял и изчакал известно време на място, както и след като с другия водач са се разбрали да съставят двустранен протокол в по-късен момент, като ответникът е признал и не е оспорвал вината си. Именно защото не е била налице нужда органите на МВР да посещават местопроизшествието, двамата водачи са се разбрали да попълнят двустранен протокол, тъй като между тях не е имало разногласия. При липсата на задължение за посещаване на местопроизшествието от страна на МВР, то не е налице и хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. За пълнота следва да се посочи, че съдът не е обвързан от заключението на административно-наказващия орган в приложеното по делото Наказателно постановление от 16.12.2022 г. (л. 10) за наличие на разногласия относно обстоятелствата на ПТП между участниците, тъй като този извод бе опроверган от събраните в хода на делото гласни доказателства, като и двамата свидетели, вкл. съпругата на ответника, заявиха, че ответникът е признал и не е оспорвал вината си за настъпване на произшествието. Причината да тръгне е, че след като е изчакал половин час, в който свидетелката К. е разговаряла по телефона със съпруга си, двамата са се разбрали да попълнят двустранен протокол в по-късен момент.

Предвид изложеното съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, поради което предявеният иск подлежи изцяло на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски в размер на 450 евро адвокатско възнаграждение. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, на първо място, тъй като възнаграждението се явява справедливо и адекватно по размер предвид извършените процесуални действия, размера на предявения иск и актуалните икономически условия в страната, а на следващо място, заплатеното и претендираното от самия ищец адвокатско възнаграждение е почти същото по размер – 440 евро.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б...“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д...“ №..., срещу П. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „В...“ №..., осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 4213,25 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ... с вкл. ликвидационни разходи от 25 лв., ведно със законната лихва за периода от датата на подаването на исковата молба (27.11.2025 г.) до датата на окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЗД „Б...“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.