Решение № 1677 от 15.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1677 гр. Варна, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20213110107663 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:„

ВРС е сезиран с предявен специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ****, против ответното дружество „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с посочена цена на ОСИ от общо 1341,15 лева.

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти: В сезиращата съда молба ищецът е посочил, че по образувано частно гражданско дело № 5095/2021 г., по описа на РС Варна, 42-ри състав е налице издадена Заповед за изпълнение, връчена на длъжника „Т.“ ЕООД, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът, чрез адвокат Вл. Д. депозирал писмено възражение с вх.№ 7363/21 от 26.04.2021 г., с което се отричало изцяло претендираното от ищеца право. Във връзка с изложеното, ВРС 42-ри състав с Разпореждане № 3520/27.04.2021 г. указал на заявителя(сега ищец), че има възможност в едномесечен срок, считано от получаване на съобщението - 17.05.2021 г., да предяви иск за установяване съществуването на оспореното вземане по издадената Заповед за изпълнение. Поради изложеното по- горе, ищецът сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на специалния положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и за представи годни доказателства, от които да се направи обоснован извод, че иска е допустим. Твърди се в сезиращата съда искова молба, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание Трудово договор № 637/07.10.2019 г., което приключило с издадена Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 18/2020 г., считано от 01.04.2020 г. Според ищеца било видно от страница 14 - 15 на трудовата книжка и справка за осигурителния доход за социално осигуряване по данни от декларации от Наредба Н 13 към КСО, че кредитора(ищец в исковото производство ) получавал работа заплата от 610,00 лв. От приложената към исковата молба Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 18/2020 г. по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, сочи ищеца, че се констатирало че работодателят и ответник по иска не се съобразил с нормативните изисквания по чл. 335, ал.

2, т. 1 КТ, а пожелал предизвестието да не бъде спазено от негова страна и в заповедта 1 посочил момента, от които ТПО се счита за прекратено - 1.4.2020 г. На тази дата било изпратено и уведомление до НАП Варна по чл. 62, ал. 3 КТ, вр. Наредба № 5/29.12.2002 г. В следствие на това, според ищеца възниквало правно основание за дължимо парично вземане в полза на кредитора по смисъла на чл. 220, ал. 1 КТ вр. чл. 86 ЗЗД с главница от 610 лева ведно с мораторна лихва за забава в размер на 63,20 лева за периода от 1.4.2020 г. до 8.4.2021 г. На следващо място в исковата си молба ищецът сочи, че от приложените служебна бележка № 60-30-02-28913/18.05.2021 г., издадена от Агенция по заетостта, Бюро по труда Варна и Справка за осигурителния доход за социално осигуряване по данни от декларации от Наредба Н 13 към КСО, се установявало, че кредиторът бил регистриран като безработен за периода от 02.04.2020 г. до 21.03.2021 г. Това обстоятелство пораждало право основание за дължимо парично вземане на кредитора - обезщетение за оставане без работа по смисъла на чл. 222, ал. 1 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД, вр. с чл.19 НСОРЗ - ПМС № 4/2007, като задължението било в размер на 610 лева главница ведно с мораторна лихва за забава от 57,95 лева за периода от 02.05.2020г. до 08.04.2021 г. Посочените по-горе дължими обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ, твърди ищеца, че не били осчетоводени като разход на дружеството - ответник, не били вписани като изплатени в раздел Изплатени обезщетения при прекратяване на трудово правоотношение на страница 26 от трудовата книжка на ищеца. Видно било за ищеца, че тези суми не били изплатени, тъй като не били постъпили в база данни на НАП Варна, в следствие на което не били и отразени в Справката за осигурителния доход за социално осигуряване по данни от декларации от Наредба № 13 към КСО.

В уточнителната си молба от дата 11.6.2021 г. (л.15) ищецът е прецизирал размера на исковите си претенции, общо вземане в размер на 1326,74 лева представляващо сбора от главница 1220 лв . включваща сумата от 610,00 лв. (шестстотин и десет лева), представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудов договор по чл. 220, ал. 1 от КТ; сумата от 610,00 лв. (шестстотин и десет лева), представляваща дължимо обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ; сумата от 126,74 лв. (сто двадесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща лихва за периода от 01.04.2020 г. до 09.04.2021 г., като изрично е заявено, че не претендира мораторна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и до окончателното изплащане на вземането.

При така въведеното уточнение, отправеното от ищеца искане до съда по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца общо вземане в размер на 1326,74 лева представляващо сбора от главница 1220 лв. включваща сумата от 610,00 лв. (шестстотин и десет лева), представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудов договор по чл.

220, ал. 1 от КТ; сумата от 610,00 лв. (шестстотин и десет лева), представляваща дължимо обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ; сумата от 126,74 лв. (сто двадесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща лихва за периода от 01.04.2020 г. до 09.04.2021 г., т.е. паричните вземания за които заповедния съд е издал по частно гр.д. № 20213110105095/2021 г., по описа на съда за 2021 г., 42 състав, Заповед № 932/ 13.04.2021 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.В подкрепа на исканията си ищецът желае по делото да бъдат приобщени като писмени доказателства представените с исковата молба и описани в т.1 - 5 заверени за вярност с оригинала копия на документи.

В срока за отговор ответникът е депозирал писмено становище по исковата молба Емил Тодоров Бакърджиев, в качеството си на управител на „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище в гр. Варна чрез пълномощника - адвокат д-р В.Д., с адрес за получаване на съобщения: ***.

На първо място ответното дружество, чрез процесуалния си представител е н а м и р а с оглед наведените твърдения и заявени искания и направени уточнения, предявените искове за допустими.На второ място са наведени възражения за нередовност 2 на исковата молба, т.к.: не била посочена банкова сметка по която ответника да има възможност за заплати дължимата сума ; налице било различие между сумата на претендираната мораторна лихва - по заповедното производство - 126,74 лв. със сумите на лихвите за отделните главници, така както е записано в обстоятелствената част от исковата молба -страница 2, съответно петитума й на стр.3 - 63.20 лв. за иска за обезщетение неспазено предизвестие и 57.95 лв. за иска за обезщетение за оставане без работа, пресметнато от ответната страна като общо 121,15 лв., която не е равна на сумата от 126,74 лв. вписана в заявлението по чл. 410 от ГПК. Налице също така било различие в периодите на търсената мораторна лихва - в заявлението по чл.410 от ГПК е записан период от 01.04.2020г. до 09.04.2021 г. за сума от 1220 лв., докато в обстоятелствената част на исковата молба на страница 2 и в пети титулната част на страница 3 били вписани други периоди за всяка една от претендираните главници - от 01.04.2020г. до 08.04.2021 г. за първата парична претенция и от 02.05.2020г. до 08.04.2021 г. спрямо втората парична претенция. Налице било противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитумната част на исковата молба досежно претендираните мораторни лихви -на страница 2 било записано, че спрямо първата парична претенция се претендира мораторна лихва за периода от 01.04.2020г. и до 08.04.2021 г. в размер на 63.20 лв., докато в уточнителната молба от 11.06.2021 г. била посочена сума за периода 01.04.2020г. до 09.04.2021 г. в размер на 126.74 лв. Също така на страница 2 от исковата молба била записана и претенция за мораторна лихва от 57.95 лв. за втората търсена парична сума за периода от 02.05.2020г. и до 08.04.2021 г., който период отсъствал в уточнителната молба от 11.06.2021 г. Налице според ответната страна била неяснота между твърденията в исковата молба и петитума на исковата молба, уточнен с молба от 11.06.2021 г. в частта досежно претендираната сума за мораторна лихва от 126,74 лв. - не било ясно как е изчислена и върху каква главница/основа, доколкото ищецът заявявал претенция за заплащане на две отделни суми, на две различни правни основания, дължими за различни периоди. Освен това, двете посочени суми за мораторни лихви на страница 2 и на страница 3 в петитума не били вписани в уточнителната молба от 11.06.2021 г., а там била посочена една обща сума.Отделно от това, сборът на двете суми на мораторни лихви посочени в исковата молба на стр.2 и 3 не формирал сумата вписана в уточнителната молба от 11.06.2021 г. Поради доводите по абзаци 2.1.- 2.5.2.от Раздел А на отговора на искова молба ответната страна, моли исковия съд да приеме, че исковата молба е нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2 от ГПК в частта досежно искът з а мораторна лихва, както поради вътрешните противоречия в нея и неяснотите между обстоятелствата и петитума, така и с оглед на различието между твърденията в Заявлението по чл. 140 от ГПК и обстоятелствената част на исковата молба. С оглед горното се желае исковия съд да остави производството „без движение“, като се дадат указания на ищеца за отстраняване на нередовностите. Горното според ответната страна е необходимо, защото за ответника оставало неясно по какъв начин ищецът е изчислил сумата от 126,74 лв., претендирана като мораторна лихва за периода от 01.04.2020г. и до 09.04.2021 г., след като в исковата молба са посочени две отделни суми на мораторни лихви и то за различни периоди, чиито сбор не е равен на така заявената окончателна мораторна лихва в уточнителната молба. Неяснотата визирана по предходния абзац препятствала правото на защита на ответника в частта досежно претенцията за мораторна лихва.

Във втория раздел от отговора на искова молба /Б/ и по същество ответника изразява становището, че и двата предявени иска за обезщетения по КТ са неоснователни по основание и размер. Предявения иск за мораторна лихва също бил неоснователен и по основание и по размер. В раздел „В“ от отговора се сочи следното: Фактите, които се признават от ответника са изложени по следния начин: Вярно било, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед на работодателя, представена в копие към исковата молба. Истина било, че ответното дружество не е изплащало на ищеца, претендираните парични суми за търсените два вида обезщетения по КТ и мораторна лихва, до датата на депозиране на настоящия отговор. Ответникът отрича, че ищецът е представил на работодателя преди подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК, съответно преди 3 получаване на препис от исковата молба, писмено искане за изплащане на обезщетение за оставане без работа на/ основание чл. 222, ал. 1 от КТ ведно с удостоверяващи този факт доказателства. Не било вярно, че ответникът не спазил предизвестието за прекратяване на трудовия договор на ищеца преди издаване на уволнителната Заповед. Оспорва се, че ответното дружество дължи на ищеца претендираните от него суми в посочения размер и на заявеното основание. В раздел „Г" от отговора на искова молба са наведени възражения срещу исковете и обстоятелствата, на които те се основават: 1. По иска с чл. 220, ал. 1 КТ: