Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2314 от 18.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 9430/2022
Вид
Решение № 2314
Подписан
18.05.2023
В сила
14.06.2023
Състав
АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 102, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2314 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20221110209430 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. К. П. с ЕГН ********** срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 6092211 на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) тип “CORDON M2” идент. № MD1197, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издадения електронен фиш, като се твърди, че ЕФ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Жалбоподателят прави искане за отмяна на процесния ЕФ. Претендира сторените по делото разноски, вкл. за адвокатски хонорар.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, представлява се от юрк. Х., който оспорва жалбата. В хода на съдебните прения моли жалбата да бъде оставена без уважение и ЕФ да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прилага писмени бележки.

След анализ на събрания по делото доказателствен материал, поотделно и в неговата съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 17.06.2022 г. в 20:21 часа, с АТСС тип “CORDON M2” идент. № MD1197 било заснето движение на лек автомобил марка и модел „А.“ с регистрационен номер .... , със скорост от 88 км/ч – над разрешената скорост от 50 км./ч., като е отчетено отклонение от 38 км/ч. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано името на С. К. П., като собственик на горепосоченото моторно превозно средство.

В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 88 км/ч – превишаване с 38 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство. Видно от приложения Протокол от проверка № 09-СГИСИС/15.03.2022 г. техническото средство е преминало успешно последваща метрологична проверка със срок на валидност, обхващаш и процесната дата 17.06.2022 г. В ЕФ е вписано, че нарушението е установено в гр. С., бул. „Ч. в.“ до номер ... , с посока на движение на автомобила от бул. „С. Н.“ към бул. „Е. и Х. Г.“. Вписано е още, че нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 3711761. В представената по делото Справка за нарушител/водач на името на жалбоподателя (л. 26-27), е отразено, че ЕФ серия К № 3711761 е връчен на жалбоподателя на 03.11.2021 г. ЕФ серия К № 3711761 е приложен на л. 29 от делото, като с него жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Видно от приложена на л. 16 от делото Справка за промяна на регистрацията, посоченото МПС е регистрирано на името на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – ЕФ Серия К № 6092211; Разписка към EF;

Снимков материал; Справка за собственост на МПС с per. № ... ; Заповед № 8121 з931/30.08.2016 г.; Протокол от метрологична проверка; Преглед на вписан тип средство за измерване; Решение за одобрение на типа на уреда за измерване; Справка-разпечатка за нарушител/водач от АИС АНД; Протокол за използване на АТСС; фотоснимка на АТСС;

Ежедневна форма на отчет; Справка за нарушител/водач; писмо с рег. № 513р67424/20.07.2022 г.; Електронен фиш серия К № 3711761/16.06.2020 г. Така приложеният снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, намира от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, но не на сочените в нея съображения.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

В настоящото производство, предмет на доказване е извършеното административно нарушение и авторството му, което се извежда от разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, поради което и той следва да прояви достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност осъществяването на административно нарушение.

2

При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение (чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП). „Електронен фиш“ съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Касае се за своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (фикцията по чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш (в този смисъл ТР № 1 от 28.02.2014 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВАС). Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, цитирани по-горе.

В настоящия случай процесният ЕФ съдържа всички изискуеми задължителни реквизити.

Предвид изложеното се явяват неоснователни оплакванията на жалбоподателя за липса на посочени имена и длъжност на лицето, което издава ЕФ, доколкото същите не представляват част от задължителното съдържание на ЕФ. Съгласно цитираната законова разпоредба в ЕФ се посочва единствено териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

Неоснователни са и оплакванията за липса на установени дата и място на извършеното нарушение. Според настоящия състав, видно от снимковия материалвеществено доказателствено средство в административнонаказателния процес по арг. от чл.

189, ал. 15 от ЗДвП, ясно и точно са установени датата и мястото на нарушението, като са посочени и съответните географски координати. Съдът намира, че същите са надлежно вписани в оспорвания ЕФ – нарушението е извършено на 17.06.2022 г. в 20:21 ч. в гр. С., бул. „Ч. в.“ до номер ... , с посока на движение на автомобила от бул. „С. Н.“ към бул. „Е. и Х. Г.“.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, според които при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП била неприложима и за констатирани с тези технически средства нарушения на ЗДвП бил приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. В посочената разпоредба е уредено издаването на 3

ЕФ за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система.

В тази връзка следа да се посочи, че съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. От посоченото следва, че разпоредбата на чл. чл.

189, ал. 4 от ЗДвП се отнася и до двата вида АТСС.

По делото е наличен и протокол за използване на АТСС, ведно със снимка на разположението на уреда, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., в който, са посочени участъкът от пътя с описание на мястото, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Съдът счита, че са спазени изискванията за използването на мобилната система за видеоконтрол – налице са протокол за използване на АТСС и снимка на разположението му; системата е преминала периодична проверка и се е намирала в техническа изправност към датата на извършване на нарушението.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че при издавеното на процесния ЕФ АНО не бил взел предвид, че всяко техническо средство имало допустима грешка на измерване в определени параметри. Съдът констатира, че в снимката приложена към ЕФ е обозначено, че измерената скорост е 91 км/ч, а в ЕФ като установена скорост е посочено 88 км/ч. Тоест, при издаване на ЕФ е налице приспадане на отчетен толеранс за допустима грешка при работата на техническото средство, което е посочено и в самия ЕФ.

Обстоятелството, че при издаването му е съобразен толеранс от минус 3 км/ч е в съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, вр. с чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).

В контекста на изложеното, съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че безспорно се установява, че жалбоподателя С. К. П.. Последният, в качеството на ползвател и собственик на МПС лек автомобил марка „А.“ с рег. № ... , на 17.06.2022 г. в 20:21 часа в гр. гр. С., бул. „Ч. в.“ до номер .. , с посока на движение на автомобила от бул. „С. Н.“ към бул. „Е. и Х. Г.“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., в населено място, е управлявал собственото си МПС лек автомобил марка „А.“ с рег. № ... , като се е движел със скорост от 88 км/ч, след приспадане от 3 км/ч толеранс от 91 км/ч или с превишена скорост от 38 км/ч над разрешената такава от 50 км/ч за населено място съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

4

В 14-дневен срок от връчване на електронния фиш жалбоподателят не е представил декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с посочване на лицето, което е управлявало процесния автомобил, поради което правилно е преценката за ангажиране административнонаказателната му отговорност.