Определение № 216 от 12.12.2025, Районен съд - Провадия

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 216 гр. ******, 12.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Частно наказателно дело № 20253130200524 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 5 от НПК и е образувано въз основа на подадена от Г. А. Г., Н. З. Г. и З. Г. А. жалба срещу Постановление на Районна прокуратура-******-ТО-****** от 27.10.2025г. за прекратяване на ДП №58/2024г. по описа на РУ- ******.

С атакуваното в настоящото производство постановление, досъдебното производство е било прекратено от Районна прокуратура-******, на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, с мотивите, че при проведеното разследване не са събрани доказателства за осъществен състав на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, предпоставящо и прекратяване на производство на осн.чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

В депозираната пред ПРС жалба, по същество се изтъква, че така обжалваното постановление на ВПП е незаконосъобразно, необосновано и непълно, постановено без решаващият орган да изпълни задълженията си, свързани с обективно, всестранно и пълно разследване, но не за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК, а за такова по чл.323 от НК. Въз основа на посоченото се прави искане Постановлението на ВРП да бъде отменено.

Настоящият състав счита, че жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана в законоустановения срок и от активно легитимирани лица, а разгледана по същество се явява основателна, но по различни от изложените в същата доводи.

Съдът, след като съобрази изложеното в жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

През 2004 г. ****** с управител и собственик, св. Г. А. Г., придобила на търг имот с описан административен адрес в гр. ******, обл. ******, ул.

******в някои документи посочен като 22/. Същият представлявал дворно място, с площ 1140 км. м., съставляващо УПИ 5-1346 в квартал 180 по плана на гр. ******, при граници: улица, ПИ 6-2949, 13-2947, 14-2945,46, 15-2944, 16-2943, 17-2942, 18-2941, 23-2941, 4-2948, ведно с построен двуетажна сграда със застроена площ 261 кв. м. и разгъната застроена площ 522кв. м., пет бр. гаражи със застроена площ 120 кв.м., три бр. гаражи със застроена площ 58 кв.м., пет бр. гаражи със застроена площ 137 кв.м., тоалетна със застроена 1 площ 12 кв.м., втори етаж от двуетажна сграда със застроена площ 202 кв.м.

През 2009 г. с Договор за покупко продажба посочения имот бил продаден на ****** ЕООД с управител и собственик – св.И.И.М.. Въпреки тази сделка, св.Г., съпругата му - св. Н. Г. техният син - св. З. А. продължили да ползват и владеят имота, отдавали част от помещенията и гаражите под наем, чрез ****** ЕООД, ЕИК ******, с управител св. А., а след 2019 г., договорите били от името на ****** ЕООД, ЕИК ******, с управител св. Г., тъй като според св.Г. сключената сделка била привидна, доказателство за което се сочи и подписаното от купувача св.И.И.М., в качеството му на управител и собственик на ****** ЕООД „обратно писмо“, датирано от 2009 г.

Дружествата на които Св. З. А. бил -управител - ****** ЕООД и ****** ЕООД, както и това на което бил технически ръководител - ****** ЕООД, ЕИК ползвали две помещения за офиси в сградата на ул. ****** /22/, като помещенията се намирали на втория етаж. В същите имало офис-техника - 1 бр. компютър „Леново“, два бр. принтери, настолен монитор, касов апарат, ел. подпис, флашка със счетоводна програма, счетоводни документи и ведомости за заплати. Дружествата управлявани от св. А., ползвали като склад пет гаража в имота, в един от които св. А. съхранявал вещи и инструменти ножовка „Dewalt“ и перфоратор „Makita“, а в други - строителни материали и два буса, марка „Мерцедес 208“ и пътнически бус марка „Фиат“, модел „Скудо“.

На 25.10.2023 г., процесния имот бил продаден от ****** ЕООД, с управител И.И.М., на ****** ЕООД, с управител К.Д.К., като в изготвения нотариален акт, било записано че владението на имота било предадено на купувача на 19.10.2023 г., когато бил подписан предварителен договор, като към същия не са установени да са съставени опис на движимите вещи в него, както и акт, с който купувача е приел владението.

Св. М.Т., като пълномощник на ****** ЕООД, на 22.01.2024 г., сключил Договор за охрана, чрез мониторинг и радио СОТ с ****** ЕООД, представлявано от Д.С.Й.. Съгласно приложено по делото копие на пълномощно, св.К.К., като управител и едноличен собственик на капитала на ****** ЕООД, упълномощил св. М.Т. с изрично пълномощно за управление и разпореждане на недвижими вещи по отношение на имота до 31.12.2024 г.

На 24.01.2024 г., достъпа на всички наематели и ползватели до имота бил възпрепятстван от охранители на ****** ЕООД, които поставяли охранителна техника. Били сменени катинари и брави към входовете за вътрешния двор и самата сграда. Присъствалия на място св.Т. разяснил, че сградата е с нов собственик , а именно - ****** ЕООД, предвид и което всички наематели следвало да подпишат договор за наем с новия собственик, а в противен случай - декларация за отказ от наем, за да получат достъп до сградата и да си изнесат вещите, както и станало и в близките дни наемателите подписали нови договори за наем.

Такива не били подписани от св.З. А., св.Н. Г. и св.Г. Г., както и декларации за отказ от наем на помещения в имота, но двете намиращи се в гаражи МПС-та били предадени на св.А.. Същият на 21.02.2024 г. изпратил Покана за доброволно изпълнение до представляващия ****** ЕООД - К.К., за връщане владението над горепосочения имот, респ. достъп до офисите, ползвани от търговски дружества собственост на него и семейството му, където имало търговска и счетоводна документация - софтуери, декларации, ведомости, договори, лични трудови досиета, каса, печати и пр. компютърни 2 програми и конфигурации“, необходими за подаване на декларации, информация за ДДС, периодични отчети на дружествата до ТД на НАП, ТД на НОИ и др, която покана не била получена от адресата си, а от св.М.Т.. Същият в проведен разпит по ДП твърди, че св. А. и неговите родителите, не са му предоставили никакви документи, с които да удостоверят, че в сградата имат вещи и имущество, което да искат да си вземат, като можело това да се случи след като подпишели дакларация за отказ от наем с новия собственик.

Видно от приобщените по делото писмени доказателства, от ****** на 30.09.2024 г. във ВОС била депозирана искова молба срещу ****** ЕООД с управител и собственик – св.И.И.М. с която предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, да бъде прогласен за нищожен договор за продажба на търговско предприятие, сключен на 06.10.2009 г. между ******, като продавач и ****** ЕООД, като купувач, поради абсолютна симулация, в евентуалност - поради накърняване на добрите нрави и да бъде прогласен за нищожен договор за покупко – продажба на недвижими имоти, сключен на 25.10.2023 г. между ****** ЕООД, като продавач и ****** ЕООД, като купувач, поради накърняване на добрите нрави и срещу ****** ЕООД, представлявано от И.И., иск с правно основание чл. 108 ЗС, да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че ****** е собственик на процесния имот, ведно с описаните постройки в този имот, въз основа на придобивно основание - договор за покупко-продажба от 15.07.2004г. и да бъде осъдено ****** ЕООД да предаде владението върху имотите. Възоснова на подадената искова молба било образуваното т.д.

№513/2024 г. по описа на ВОС, неприключило към настоящия момент /за което е направена служебна справка в ЕИСС/.Към исковата молба били приложени Договор за продажба от 2004 г., Договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 2009 г., „обратно писмо“ съответно от 15.10.2009 г. и Декларация от 05.03.2024 г. с посочен автор И.М., оттеглена от същия с Декларация от 13.03.2024 г.

В случая, въз основа на така събраните доказателства по воденото досъдебно производство – събрните писмени доказатества и проведените разпити на св.Г., св.Г., св.А., св.К., св.А., св.К., св.Т., св.К., съдът намира, че същите не предпоставят категоричен извод за липсата на осъществен състав на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, по отношение претендираното движимо имуществото на жалбоподателите, какъвто е направен в атакуваното постановление на ВРП, поради следното:

Обсебването е противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази, като вещта се намира у дееца, на някакво правно основание. Изпълнителното деяние, се изразява в присвояване - неправомерно разпореждане в свой или чужд интерес, което може да бъде осъществено с фактически или с правни действия. Изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя да се върне, който също трябва да е противозаконен, т. е. поведението на дееца следва да е несъвместимо с конкретното правно основание, на което владее тази вещ, като в резултат на него вещта обективно трябва да премине в полза на дееца или на другиго.

В случая, владението над процесните движими вещи, на 24.01.2024 г. от ****** ЕООД, в лицето на неговите пълномощници и представители е осъществено въз основа на сключен на 25.10.2023 г., Договор между ****** ЕООД, с управител И.И.М. и ****** ЕООД, с управител К.Д.К., с който и 3 последният се легитимирал като собственик на процесния имот и постройки в него, в чиито офиси са били ситуирани вещите на жалбоподателите - св.Г., св.А. и св.Г.. Независимо от обстоятелството, че по отношение собствеността на имота е налице гражданско-правен спор, доколкото същият е възникнал в последствие именно и след тази дата и действията на пълномощника на ****** ЕООД – св.Т., то към този момент и визирания Договор за покупкопродажба на имота е правното основание за практическото получаване на конкретната фактическа власт върху посочените вещи. Но доколкото обаче същото касае собственост на имот и сгради, то и по отношение на движимите вещи, за които са заявени претенции от жалбоподателите и в този смисъл явяващи се чужди такива, от правна гледна точка направен и манифестиран отказ за връщането им се явява противозаконен и водещ до съставомерност от обективна страна на деяние на чл.206 НК. Установено е по ДП, че посочените вещи не са върнати на претендиращите като техните собственици жалбоподатели – изпратената на пълномощника на дружеството покана в тази връзка, не е получена от него лично, а от неговия пълномощник – св.Т., който в разпита си не отрича това но заявава, че „не помни“ съдържанието му, като и заявава, че ще си получат вещите които припознаят, след като подпишат декларация за отказ от наем с новия собственик . В контекста на посоченото, така заявеното връщането под условие, представлява демонстриране на поведение при което непредоставянето на същите има за последица отклоняването им от техния патримониум.

В случая обаче, не е изяснена в пълнота относимата към посоченото фактическа обстановка, което и да предпостави обосновани крайни изводи и за което е необходимо да си извършат допълнителни действия по разследването, а именно - да се индивидуализират претендираните движими вещи и собствеността им , което частично е направено видно от проведените разпити на св.А. и св.Г.; да се проведе допълнителен разпит в тази връзка на св.Т. свързани с действията на същия съобразно факта, че видно от представеното изрично пълномощно от 02.11.2023 със срок на действие до 31.12.2024 г. от св.К.К., същото е за управление и обикновено разпореждане единствено на недвижими вещи, а така и факта, че от 31.05.2024 едноличен собственик на дружеството на св. К. е ****** с управител И.И., който също следва да бъде разпитан. Необходим е разпит на И.М., а така и повторен такъв на св.К. изясняващ обстоятелствата обективирани в сключения на 25.10.2023 г., Договор между ****** ЕООД и ****** ЕООД, за това че владението на имота е предадено при подписването на предварителния договор между тях на 19.10.2023 г.

В този смисъл и съдът намира, че едва след в пълнота изясняване на всички относимите към съставомерността на деяние по чл.206 НК обстоятелства и при изчерпване на възможностите за това, могат да бъдат направени обосновани изводи предпоставящи прекратяване на досъдебното производство, респ. обосноваване при преценка на обвинителна теза от страна на ВРП.