Решение № 727 от 28.06.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1/2021
- Вид
- Решение № 727
- Подписан
- 28.06.2021
- Състав
- Нели Куцкова, Яна Вълдобрева, Мария Яначкова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.113, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.25, ал.7 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.82, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.86 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.86, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.150 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал.3, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 727 гр. София , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Нели Куцкова
Яна Вълдобрева
Мария Яначкова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20211000500001 по описа за 2021 година
С решение от 10.07.2020 г., постановено по гр. дело № 14 481/2017 г.
Софийският градски съд, І Гражданско отделение, 8 състав, е осъдил ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на всеки един ищците – Н. Г. А., П. Г. А., А.Г. Д. и В. А. В. по 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на тяхната майка Г. А. Д.. В останалата им част до пълния предявен размер от 200 000 лева исковете са отхвърлени като неоснователни.
Срещу първоинстанционното решение са подадени въззивни жалби както от ищците, така и от ответното застрахователно дружество.
Ищците обжалват решението в частта, с която претенциите им за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над 80 000 лева до претендираните от всеки един от тях 200 000 лева. Във въззивната жалба се развиват оплаквания, че при определяне на размера на обезщетенията съдът е нарушил изискванията за справедливост, съдържащи се в чл.52 от ЗЗД и не е съобразил събраните по делото доказателства относно претърпените от ищците страдания в резултат от внезапната загуба на тяхната майка, както и че не е взел предвид 1 практиката на съдилищата за сходни случаи. Излагат се и подробни съображения във връзка с определеното от СГС съпричиняване и се оспорват изводите на съда относно приетите за установени факти за приноса на пострадалата.
Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на исковете изцяло.
Ответникът обжалва решението в тези негови части, с които исковете са били уважени. Във въззивната жалба се твърди от една страна, че наличието на деликт, както и на гражданска отговорност са доказани и решението не се оспорва в тази му част. От друга страна се излагат доводи, че договорът за застраховка „гражданска отговорност“ е недействителен, тъй като застрахователната полица е сключена без правен интерес. Освен това се излагат съображения, че приносът на загиналата при ПТП не е 50 %, както е приел градският съд, а е значително по-висок. Сочи се и нарушение на чл.52 от ЗЗД с доводи, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е несправедливо завишено.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени.
Освен цитираните въззивни жалби, от ищците са подадени и две частни жалби срещу две определения на градския съд, постановени по реда на чл.248 от ГПК, с които съдът е оставил без уважение молби за изменение на решението в частта за разноските, включително и за присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците.
Иска се отмяна и на двете обжалвани определения.
В. А. В., която независимо от качеството й на ищца, е била конституирана и като трето лице, помагач на ответника ЗД „Бул инс“ АД по исковете, предявени от останалите трима ищци, не е изразила становище по жалбите в това си качество.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното: Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, допуснал е и е приел всички допустими и относими доказателства, поискани от страните. В решението си подробно и задълбочено е обсъдил както доказателствата, 2 така и тезите на страните. Въззивният съд напълно възприема мотивите му и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях.
Установено е по делото, че майката на малолетните ищци – Г. Д., родена през **** г., е загинала при ПТП на 24.08.2016 г., пътувайки в лек автомобил, управляван от водача А. В., който също е починал.
От представените удостоверения за наследници се установява, че всички малолетни ищци са деца на Г. Д., а само детето В.В. е дъщеря и наследница и на А. В..
За останалите ищци няма доказателства за произход от бащата, въпреки че разпитаните свидетели са заявили, че В. е и техен баща.
Видно от постановление за прекратяване на ДП № 195/2016 г. по описа на окръжна прокуратура – гр. Плевен, образуваното наказателно производство е било прекратено поради смъртта на водача А. В..
Установено е по делото, че към датата на ПТП автомобилът, управляван от А. В.
/но със собственик Ц. Й./, е имал сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“, съгласно полица със срок на действие 09.05.2016 – 08.05.2017 г. Видно от писмо с рег. № 967000-11412/06.11.2020 г., издадено от ОДВР – Враца, представено пред настоящата инстанция, регистрацията на автомобила е прекратена на 07.09.2016 г.
– след ПТП.
На 20.05.2017 г. от името на малолетните деца на Г. Д., представлявани от техния настойник А. Д., е подадена молба-претенция до ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди – по 200 000 лева за всяко едно от децата. С писмо от 29.05.2017 г. застрахователното дружество е отговорило, че към този момент не е налице основание за удовлетворяване на претенциите. Изискани са конкретни доказателства във връзка с тези претенции и процесното ПТП. Няма данни, а не се и твърди, застрахователят да е извършвал извънсъдебни плащания на обезщетения.
За установяване на механизма на ПТП градският съд е допуснал и приел автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Х. И.. Видно от заключението на експерта, механизмът на ПТП е следният: На 24.08.2016 г., около 04.30 часа сутринта – в тъмната част на денонощието, А. В. е управлявал лек автомобил „Опел“, модел „Астра“ по третокласен път между селата Габаре /Врачанска област/ и Сухаче /Плевенска област/.
Водачът не е притежавал свидетелство за управление на МПС, автомобилът е бил със свалени регистрационни табели, а водачът е бил с концентрация на алкохол в 3 кръвта 0,9 %о . При управление на автомобила със скорост, не по-ниска от 146 км/ч., преди разклона за село Сухаче водачът е загубил контрол върху управлението, автомобилът е напуснал пътното платно и се е ударил с челната си част в крайпътно широколистно дърво. В резултат от удара автомобилът е получил множество деформации, завъртял се е около вертикалната си ос около ствола на дървото в посока, обратна на часовниковата стрелка, след което се е установил в покой. В резултат от удара, на място е починала Г. Д.. А. В., въпреки оказаната му медицинска помощ, е починал в болницата на 29.08.2017 г.
Изводите на вещото лице са, че за настъпване на ПТП основните причини са управление на автомобила със скорост, несъобразена с пътните условия и последвалата загубата на контрол върху него.
От комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица доц. д-р Н. С. – специалист по съдебна медицина и Х. И. – специалист по застрахователно дело и автомобили, се установява следното: Основната причина за смъртта на Г. Д. е тежката шийна травма, изразяваща се в прекъсване на гръбначния стълб между първи шиен прешлен и черепа, с разкъсване на гръбначния мозък. Тази травма е довела до възходящ оток на мозъка и парализа на жизненоважните мозъчни центрове на дишане и сърдечна дейност. Смъртта е била неизбежна и е настъпила в границата на минути след ПТП.
Вещите лица са категорични, че с оглед и на останалите травми, получени от Д.а, същата е била с поставен предпазен колан. Но при описания механизъм на ПТП и значителната скорост на автомобила, коланът не е могъл да ограничи значителното неограничено движение на главата напред, при което са се получили прекъсването на шийния гръбнак и разкъсването на шийния гръбначен мозък.
Доц. д-р Н. С. е изготвил и единична съдебно-медицинска експертиза, в която е дал заключение както за причините за смъртта на Г. Д., така и за състоянието на водача В. – с оглед на установената концентрация на алкохол в кръвта му. Според експерта, наличието на 0,9 %о алкохол в кръвта на лицето определя лека степен на алкохолно опиване, при която клинично се наблюдава: емоционална неустойчивост; отслабване на концентрацията, на вниманието и на съобразителността; забавени реакции; умерено изразени координационни нарушения. При тази степен може да се долови в дъха и мирис на алкохол.
В заключението е посочено, че в зависимост от пола, теглото, храната и др. тази 4 концентрация може да бъде достигната при различните хора различно бързо и след изпиване на различно количество алкохолни напитки. Но веднъж достигната, тази концентрация на алкохола се проявява с еднакви или близки клинични симптоми. При по-ниска степен на алкохолно опиянение /особено под 0,5% о /, е възможно да не са налице външни признаци, които трети лица да разпознаят.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делегация от Мездренския районен съд са разпитани свидетели, СГС е назначил и съдебно психологическа експертиза.
От показанията на свидетелите Г. Б., Т. Д., Е. Б. и Н. Н., разпитани от РС Мездра на 29.06.2018 г., се установява, че Г. Д. и четирите й деца, както и техният баща А. В. живеели заедно. Г. Д. била добър и усмихнат човек, много грижовна майка. Децата й ходели чисти, облечени и нахранени, посещавали училище и детска градина. Майката и децата били много привързани едни към други. Когато им било съобщено за смъртта на майка им, по-малките не разбирали какво се случва, но по-големите – В. и П. се разплакали. Постоянно питали, кога ще се върне майка им. Когато осъзнали, че няма на кого да викат „мамо“, започнали да казват „мамо“ на баба си. Децата редовно ходели на гроба на майка си и плачели, целували снимката й. Постоянно са тъжни, изглеждат различно в сравнение с времето, когато майката е била жива.
Имало случай, при който на училищно тържество за „8-ми март“, децата подарявали цветя на майките си. Детето В. нямало на кого да подари закупеното цвете и го подарила на баба си. Според свидетелката Е. Б., малките вече са позабравили майка си, но големите още не са превъзмогнали смъртта й. Големите деца често споделяли със свидетеля Н. Н. /техен прадядо/, че майка им много им липсва.
Вещото лице А. А. – психолог, след като се е запознала с показанията на цитираните по-горе свидетели, е посочила в заключението си, че в резултат от внезапната смърт на Г. Д. нейните деца са преживели стрес и скръб – както към момента на нейната загуба, така и към настоящия момент. В експертизата е посочено, че ролята на майката е ключова за правилното психично развитие на децата, особено в първите години от живота им, когато се формира привързаността. Дори и след този период майката продължава да има важна роля за развитие на детето във всички негови аспекти – езиково развитие, когнитивно развитие, социално и емоционално развитие.
Загубата на майката в годините на детството /особено когато тази загуба има внезапен характер/, има травматичен ефект, който оказва влияние върху цялостното развитие на 5 децата. Влиянието на тази загуба е базисно, биохимично ниво на регулация, което повлиява цялостното функциониране на детето – на физическо, емоционално, поведенческо, социално ниво.
Липсата на майка /или на фигура, изпълняваща тази роля/ трудно може да бъде компенсирана. Загубата на майка представлява вид травма, която може да оказва влияние върху всички аспекти на човешкото функциониране. Обичайно тя увеличава уязвимостта към стрес; нарушава преживяването на базисна сигурност и доверие, способността за свързване с другите, емоционалната регулация и други личностни и поведенчески характеристики /които могат да варират според индивидуалните особености/.
Ранните детски години /до около 5-годишна възраст/ и времето на юношеството са най-чувствителните периоди от детското развитие. Това са периодите на мозъчно структуриране /ранните години/ и на мозъчна реорганизация /юношеството/, когато тези външни влияния /включително и случването на травматично събитие като загуба на майката през този период или липсата на перманентна майчина грижа/ имат найдраматично въздействие. Това въздействие обичайно е в посока на повишаване на психологическата уязвимост и податливост на реакции на дистрес в резултат на преживяване на стресови събития.