Решение № 1069 от 14.12.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1069 гр. Стара Загора, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря М. Огн. Н. като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20235530101137 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно съединени установителни искове както следва:

1/ с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 516,44 лв., представляваща неплатена главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ************ г., 2/ с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 41,11 лв., представляваща неустойка за просрочена главница за периода 28.07.2021 г. – 20.05.2022 г., 3/ с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 36,69 лв. представляваща законна лихва за просрочена главница за периода 28.07.2021 г. – 20.05.2022 г. и 4/ с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,36 лв. представляваща неустойка за просрочена редовна лихва за периода 28.07.2021 г. – 20.05.2022 г.

Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД твърди, че между него и ответника Д.

1

И. А. бил сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ************ от ******** г., по-долу ,Договора“ /Приложение 1/ по силата на който Банката е предоставила, а ответницата е усвоила сума в размер на 500,00 /петстотин/ лева. Съгласно чл. 7 във връзка с чл. 12.2.1. от Договора, длъжникът се е задължил да изплаща чрез анюитетни вноски дължимата лихва за усвоен разрешен овърдрафт на всяко 27-мо число от месеца, считано от 27.10.2019 г., както и да върне цялата ползвана главница с краен срок на погасяване 27.09.2020 г. Съгласно чл. 12.1 от Договора предвиденият срок в чл. 7 се е удължил с период за още 1 година - до 27.06.2021 г. Ответницата не е погасила задължението си съгласно чл. 12.1 от Договора през месец юни 2021 г., видно от представеното извлечение от счетоводните книги на Банката /Приложение 2/, поради което същото е падежирало и станало изцяло изискуемо, считано от 28.07.2021 г., за което е уведомена на 15.11.2021 г.

/Приложение 3/. Поради неизпълнението на длъжника ищецът е образувал заповедно производство по чл. 417 ГПК, приключило с издаване на Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист по ч.г.д. 1974/2022 г. по описа на Старозагорски районен съд.

Към датата на образуване на заповедното производство задълженията на били следните: 1/ Главница - 516,44 лева, от които 16,44 лева под формата на неразрешен овърдрафт /усвоена сума над разрешения кредитен лимит/; 2/ Лихва за просрочена главница - 36,69 лева; 3/ Неустойка за просрочена главница - 41,11 лева; 4 /Неустойка за просрочена редовна лихва - 1,36 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането на „УниКредит Булбанк“ АД към длъжника Д. И. А., по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ************ от ******** г. в размер на 595,60 лева, от които: главница - 516,44 лева, от които 16,44 лева под формата на неразрешен овърдрафт /усвоена сума над разрешения кредитен лимит/, лихва за просрочена главница от 28.07.2021 г. до 20.05.2022 г. - 36,69 лева, неустойка за просрочена главница от 28.07.2021 г. до 20.05.2022 г. - 41,11 лева, неустойка за просрочена редовна лихва от 28.07.2021 г. до 20.05.2022 г. 1,36 лева, както и законна лихва от 20.05.2022 г. до цялостно погасяване на задължението.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. С. С., назначен за особен представител на ответника, в който заема становище за неоснователност на исковете.

Оспорва твърденията на ищеца, че ответницата е страна по договор с банката и че визирания в исковата молба кредит е усвоен от нея. Оспорва и твърдението на ищеца, че банковата сметка, по която бил усвоен кредита била на ответницата. Ответницата не е сключвала такъв договор, не е усвоявала визирания кредит и не е изтеглила визираната главница. В представеното извлечение от счетоводни книги на банката било посочено, че е по договор за банков кредит, но не е уточнено за точно какъв вид кредит, тъй като се твърди, че между страните е сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, каквото пълно изписване липсва от представените извлечения от счетоводни книги. С исковата молба нямало нито един представен документ, който да докаже, че претендираната от ищеца сума по овърдрафта е усвоена.

Представеното извлечение от счетоводните книги не означавало, че кредитополучателят е изтеглил/усвоил сумата по овърдрафта.

От представеното извлечение не се виждала посочена банкова сметка по която би следвало да е усвоен кредита, по която евентуално е отпуснат твърдения овърдрафт. В чл. 3 от договора било посочено, че страните се уговарят, че средствата по договора за предоставяне на овърдрафт ще се предоставят за ползване и дългът ще се отчита по разплащателна сметка с посочен конкретен номер. В нито един от документите, представени от ищеца, включително и в заповедното производство, не се съдържало извлечение по сметка с описания в договора номер.

Освен това ответницата била потребител, като съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК- изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Счита, че шрифта на договора и на общите условия не отговарял на законовите изисквания и е по-малък от размер 12, не е посочен лихвения процент и условията за прилагането му, като не се съдържала 3 информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя към датата на подписване на договора и т.н., като не са изпълнени и нарушени горепосочените изисквания на ЗПК, визирани в погорния абзац от настоящият отговор. Счита за нарушени от страна на ищеца на всички горепосочени разпоредби от ЗПК - чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Също така, в настоящият случай присъждането на чистата сума на главницата, би съставлявало нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като при недействителност на договора, тази сума се дължала като получена без правно основание. Счита, че в случая е заявена претенция по договор, който не съществува, като не може да се изменя основанието на издадената заповед за изпълнение /от договорно неизпълнение към недължимо платено/, нито пък е предявен евентуален осъдителен иск, с който да е заявена претенция за неоснователно обогатяване.

Оспорва и претенциите за законна лихва, като същата следва евентуално да се начислява от дата на депозиране на исковата молба в съда.

От представените документи до настоящият момент не можело да се заключи, че визираният от ищеца кредит е обявен за предсрочно изискуем по законоустановения за това ред. Доколкото ищецът се позовавал на предсрочна изискуемост, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполагала изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастьпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост имала действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следвало да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК / а не само по чл. 417 ГПК/ следвало да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежало на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл. 410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по 4 договор като представения от ищеца, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпвал автоматично, а било необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита /Решение № 123/09.11.2015 по дело № 2561/2014 на ВКС, ТК, II т. о./. От представените с исковата молба документи не можело да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до ответника преди подаване на заявлението. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също нямала характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. По този въпрос е налице съдебна практика в решение № 114/07, 09. 2016 г. по т. дело № 362/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 77/10.05.2016 по дело № 3247/2014 на ВКС, ТК, II т. о. В настоящият случай към момента на депозиране на заповедта за изпълнение пред съда, предсрочната изискуемост по кредита не е настъпила.

Поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл.

422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията са заявени като настъпили вследствие на настъпила предсрочна изискуемост, съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обратното би означавало да бъде изменено основанието на предявения установителен иск, което обаче е недопустимо, с оглед дадените задължителни указания по прилагането на закона в т. 11.6 от решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл Решение № 123/09.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о.

Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 г на ОСГТК, предсрочната изискуемост представлявала изменение на договора, което настъпвало с волеизявление на една от страните при едновременно наличие на две предпоставки обективния факт на неплащане на дължими суми по кредита и упражняване 5 от кредитора на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Връчването от ЧСИ чрез залепване на съобщение, без реално кореспонденцията от банката да е получена от длъжника не удостоверява получаването на съответното съобщение от длъжника лично, като не следва да намират приложение и разпоредбите на ГПК за връчване чрез залепване, тъй като не се касае за образувано изпълнително дело или друго съдебно производство а за извънсъдебно връчване на книжа от ЧСИ. Не можело да се приеме за основателно и евентуално твърдение на ищеца, че предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на исковата молба на особения представител на ответника, тъй като той е с ограничени правомощия по закон и не разполага с правомощията, които са присъщи на упълномощен представител адвокат.

Счита, клаузите на договора и на общите условия, за начисляване на лихви, неустойки върху лихви, лихви върху лихви, неустойки, неустойка за просрочена главница, неустойка за просрочена редовна лихва - за неравноправни/неравностойни клаузи, съгласно разпоредбите на Глава Шеста от Закона за защита на потребителите - чл. 143 и сл. /като имаме предвид и следното: от договора - чл. 4, чл. 5.4, чл. 7.1, чл. 10.9, чл. 11.1., чл. 11.1.1., чл.