Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 864 от 22.06.2022, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 6472/2021
Вид
Решение № 864
Подписан
22.06.2022
Състав
Милен Иванов Бойчев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164, ал.1 т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.390, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 390, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. Русе, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20214520106472 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ от „Скалар Еко“ ООД срещу „Дженерали Застраховане“ АД.

Ищецът твърди, че на 16.08.2020г., около 16:20 ч. в гр. *** в посока кв.

***, на път ***, *** е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № ***, собственост на В.Д., управляван от Г.С. и лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ***, собственост на И.Р.Р., управляван от Н. К. ТР., с прикачено ремарке модел „Лидер 1Л1/П233“ с рег. № ***, собственост на „Скалар Еко“ ООД.

Вследствие на настъпилото произшествие са нанесени имуществени вреди на ищцовото дружество, изразяващи се в тотална загуба на посоченото ремарке.

Твърди се, че настъпилото пътно-транспортно произшествие е изцяло по вина на водача на лекия автомобил марка „Пежо“, който поради неспазване на необходимата дистанция спрямо движещия се пред него автомобил с ремарке е предизвикал удар със същия. Във връзка с настъпилия инцидент е съставен двустранен констативен протокол, от който е видно какъв е механизма на настъпване на инцидента и вината за същия. При произшествието са увредени следните детайли на ремаркето: стъкло стоп десен, дапа, теглич, шаси и техническия шперплат.

1

Между собственика на лекият автомобил марка „Пежо“ и ответното застрахователно дружество имало сключен задължителен застрахователен договор по „Гражданска отговорност на автомобилистите“, със срок на действие от 15.04.2020г. до 14.04.2021г., валиден към датата на застрахователното събитие.

С цел доброволно уреждане на отношенията с ответното застрахователно дружество и на основание чл. 380 КЗ, ищецът предявил застрахователната си претенция, във връзка с което била образувана щета № ***, по която последвал отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Поради това се моли в настоящото производство да бъде постановено съдебно решение, с което ответното дружество „Дженерали застраховане“ АД бъде осъдено да заплати на „Скалар Еко“ ООД сума в общ размер на 2814,86 лв. представляваща: 1239,00лв. – стойността на ремарке модел „Лидер – 1Л1/П233 с рег. № ***; 750лв. – стойността на оборудването на ремарке модел „Лидер – 1Л1/П233 с рег. № ***; 552лв. – стойността на транспортирането /репатрирането/ на ремарке модел „Лидер – 1Л1/П233 с рег.

№ ***; мораторна лихва в размер на 133,54 лв. върху 1239,00лв. за периода от 03.11.2020г. /датата, на която изплащането е отказано от ответника/ до датата на депозиране на исковата молба; мораторна лихва в размер на 80,83 лв. върху 750лв. за периода от 03.11.2020г. /датата, на която изплащането е отказано от ответника/ до датата на депозиране на исковата молба; мораторна лихва в размер на 59,49 лв. върху 552лв. за периода от 03.11.2020г. /датата, на която изплащането е отказано от ответника/ до датата на депозиране на исковата молба; законната лихва върху главница в размер на 2541 лв. от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноските направени по делото, включително адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Счита, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността му по застраховка „Гражданска отговорност“. По делото не били представени доказателства, установяващи противоправно деяние от страна на застрахован в дружеството водач, изразяващо се в нарушаване на конкретни правила за движение по пътищата и от което нарушение да са настъпили претендираните вреди.

Твърди се, че на посочените в исковата молба дата и място е станало верижно пътно-транспортно произшествие с участието на четири автомобила. В 2 дадени от водача С. обяснения пред застрахователя, заявил, че не е съгласен с вменената му отговорност за нанесените щети по ремаркето на ищцовото дружество, тъй като се е движел със съобразена с пътните условия скорост и е поддържал необходимата дистанция от движещият се пред него участник в движението, позволяваща му да спре. Твърди, че е блъснал намиращият се пред него автомобил с ремарке вследствие на удар, който е получил в задната част на автомобила от друг лек автомобил - „Мазда“. Към съставянето на двустранен констативен протокол било пристъпено единствено по настояване на служителите от Сектор „Пътна полиция“ посетили местопроизшествието, а не поради факта, че е постигнато съгласие относно вината. Никъде в попълнения двустранен протокол водачът С. не е посочил, че поема вината за произшествието. Освен това се установило, че водачът на автомобила „Мазда“ бил употребил алкохол, което било установено от служителите на реда.

Предвид изложеното и доколкото процесното пътно-транспортно произшествие било предизвикано от трето за застрахователното правоотношение лице, от ответното дружество считат, че не притежават пасивна материално-правна легитимация да отговарят по предявените искове.

В условията на евентуалност се оспорва наличието на причинноследствена връзка между всички вреди, претендирани от ищцовото дружество и процесното пътно-транспортно произшествие. Оспорва се и претендирания от дружеството размер на застрахователно обезщетение. Твърди се, че претендираната сума като вреда по ремаркето надхвърля действителната му стойност, т.е. че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. В този случай следвало да бъде съобразена и възможността ищецът да получи доход от реализиране на запазени части от ремаркето каквато била установената съдебна практика.

Оспорва се и нанасянето на вреди на оборудването на ремаркето като наличие на причинно-следствена връзка между тях и твърдяното събитие.

Оспорва се като неоснователна и недоказана и претенцията за сумата от 552лв. разходи за репатриране на процесното ремарке. Същото би могло да бъде транспортирано до най-близкия автосервиз или до най-близкия център за разкомплектоване на излезли от употреба пътни превозни средства.

Неоснователността на предявеният иск за главница водел до неоснователност и на акцесорните искове за мораторни лихви.

3

В условията на евентуалност се твърди, че ответното дружество не е изпаднало в забава предвид непредставянето от страна на ищеца на доказателства за прекратяване регистрацията на моторното превозно средство.

Оспорва се и претенцията на ищеца за разноски направени в настоящото производство.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че на 16.08.2020г., около 16:20 ч. в гр. *** в посока кв. ***, на път ***, *** е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № ***, собственост на В.Д., управляван от Г.С. и лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ***, собственост на И.Р.Р., управляван от Н. К. ТР., с прикачено ремарке модел „Лидер 1Л1/П233“ с рег. № ***, собственост на „Скалар Еко“ ООД.

Също така безспорно е по делото, че първият автомобил застига втория и го блъска с предната си част тегленото от него ремарке.

Спорно по делото е каква е причината за съприкосновението между двете превозни средства – виновното поведение на водача С., който неспазвайки необходимата дистанция блъска движещия се пред него автомобил или е налице т.нар. независимо съпричиняване – управлявания от С. автомобил е бил застигнат и блъснат отзад от друг автомобил и под въздействието на инерционните сили от своя страна е блъснал процесното ремарке.

По делото е представен двустранен констативен протокол от 16.08.2020г., съставен от водачите Г.С. и Н.Т., в който се съдържат данни за управляваните от тях МПС, тяхното местоположение по време на удара и видимите щети по превозните средства настъпили от произшествието.

Според представена по делото справка от Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – ***, на 16.08.2020г., в гр. *** в посока кв. ***, на път ***, *** са настъпили две отделни ПТП с участието на лек автомобил „Мазда 5“ с рег.

№*** и л.а. „Пежо 307“ с рег. №*** и ПТП с участието на лек автомобил „БМВ 525“ с рег. №*** и лек автомобил „Мазда 5“ с рег. №***. Също така имало настъпило и ПТП между лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № *** с прикачено към него ремарке с рег. №*** и лек автомобил „Пежо 307“ с рег.

4

№***, за което произшествие водачите поради липсата на спор за вина са попълнили двустранен констативен протокол. Според изготвената по случая докладна записка, въз основа на данни от водачите на автомобилите се установило, че първо е настъпило произшествието между лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. № *** с прикачено към него ремарке с рег. №*** и лек автомобил „Пежо 307“ с рег. №***, след което последвал сблъсък във втория автомобил на автомобила „Мазда 5“ с рег. №***, в задната част на който се блъснал автомобила „БМВ 525“ с рег. №***.

Свидетелят Н. К. ТР. установява, че е служител на ищцовото дружество и в деня на процесния инцидент е управлявал лекия автомобил „БМВ Х5“, с рег. № *** с прикачено към него ремарке с рег. №***. На излизане от гр. *** посока гр. София имало засилен трафик и в един момент се наложило да спре, тъй като колите пред него също спрели. Тогава усетил, че го удрят отзад. След като слязъл от автомобила видял, че в тегленето от него ремарке се е ударил друг автомобил, а зад него имало ударени още два автомобила. След като произшествието било посетено от полицейски служители, те посъветвали свидетеля и водачът който го е ударил отзад да попълнят двустранен протокол след като нямат спор. Тъй като нямало „никакъв проблем“ с водача на автомобила, който го ударил попълнили двустранен протокол. „Момчето“ не оспорило нищо, попълнило си данните в протокола.

За транспортиране на увреденото ремарке от гр. *** до гр. Русе ищцовото дружество е заплатило сумата от 552лв. по фактура от 28.08.2020г.

Няма спор по делото, че към датата на която е настъпило процесното ПТП, за лек автомобил „Пежо 307“ с рег. №*** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното застрахователно дружество.

По искане на ищцовото дружество от 17.08.2020г. и по повод настъпилото ПТП, в ответното дружество е заведена щета №***, по която е извършен оглед и опис на настъпилите щети по ремаркето.

Видно от съдържанието на писмо - отговор от ответното застрахователно дружество до Комисията за финансов надзор (стр. 143-145 от делото), на база констатациите от извършения оглед, при който е констатирано, че шасито на ремаркето е за подмяна, е взето решение преписката да се приключи като „тотална щета“. Изчисленото от 5 застрахователя обезщетение е в размер на 1419,30лв., от които 867,30лв. за уврежданията, причинени по ремаркето и 552лв. за транспортни разходи съгласно представена за такива фактура. В процеса на обработката на документи по преписката, в дружеството са получени обяснения от водача Г.

ЕМ. СЛ., управлявал автомобила „Пежо 307“ с рег. №***, от които било видно, че същият оспорва вменената му отговорност за процесното ПТП, като сочи, че е управлявания от него автомобил е блъснал тегленото ремарке от предно движещия се автомобил в резултат на това, че е бил ударен отзад от друг автомобил. Поради това дружеството предприело извършването на допълнителна проверка и не изплатило определеното обезщетение.

С писмо от 22.02.2021г. ответното дружество е уведомило ищцовото, че отказва да изплати застрахователно обезщетение, основавайки се на „обясненията“ на водача Г.С. и липсата на основание за съставяне на двустранен констативен протокол за процесното ПТП, което не попада в хипотезата на чл. 4 от Наредба Із-41 от 12.01.2009г.

Според заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза, щетите по процесното ремарке причинени при ПТП от 16.08.2020г. са счупено стъкло задни десни светлини, деформирана лапа, деформирано шаси, деформиран и разкъсан технически шперплат, деформирано опорно колело и биха могли да бъдат получени при установения механизъм на произшествието – удар между задната част на ремаркето и предната част на лекия автомобил „Пежо 307“. Според заключението на вещото лице, водачът на автомобила „Пежо 307“ Г.С. е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако е спазвал минималната безопасна дистанция при движението си зад състава от превозни средства – лек автомобил „БМВ Х5“ и тегленото от него ремарке.