Решение № 257 от 06.06.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 492/2023
- Вид
- Решение № 257
- Подписан
- 06.06.2024
- В сила
- 18.07.2024
- Състав
- Росица Тодорова Кюртова
Цитирани разпоредби
- чл.390 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.228 · Закон за задълженията и договорите
- чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.63 · Закон за здравето
- чл.84, т.12 · Конституция на Република България
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 257 гр. Пловдив, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20235300900492 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД.
Ищецът “ПРОФИЦИО”ЕООД, ЕИК 201932408, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Полковник Сава Муткуров“ №22, представлявано от П.А.А., чрез пълномощник адв.П. Н., съдебен адрес **, твърди, че на 18.06.2020 г. е сключил с ответника договор за наем на недвижим имот, съставляващ складова база в южна индустриална зона в гр.Пловдив, **. Уговорен е 3-годишен наемен срок, считано от датата на реалното предаване на имота. Имотът е предаден на наемателя с приемо-предавателен протокол от 04.08.2020 г., а договорът за наем е действащ до 10.07.2023 г., когато имотът е върнат от наемателя на наемодателя. Уговорена е наемна цена в размер 11 500 лв. без ДДС на месец, платима до 10то число на текущия месец, като плащането се осъществява по банков път след представяне на съответна фактура. Уговорено е автоматично индексиране на наемната цена след 01.01.2021 г. с процента на официалния инфлационен индекс, обявен от НСИ за предходната година. Според официалния сайт на НСИ средногодишната инфлация за 2022 г. е 15,3 %. Твърди се, че ответникът не е заплатил част от месечната наемна вноска за м.март 2023 г. в размер 5 134,20 лв., за което е издадена ф-ра №2964/01.03.2023 г.; както и пълния размер на наемните вноски за месеците април и май 2023 г. от 15 911,40 лв., общо 31 822,80 лв. за двата месеца, за което са издадени ф-ра №2997/03.04.2023 г. и ф-ра №3029/01.05.2023 г. С анекс от 02.06.2022 г. страните са договорили наемателят да заплаща такса битови отпадъци за имота, като плащането се извършва веднъж годишно в 20-дневен срок след представяне на фактура от наемодателя. За първото шестмесечие на 2023 г. е дължима такса битови отпадъци в размер 1 434,59 лв., като се дължи и сервизна такса в размер 1 147,31 лв.
За общото задължение в размер 3 098,28 лв. е издадена ф-ра №3047/16.05.2023 г.
1
Задължението не е платено от наемателя. Въз основа на така изложените твърдения, в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното им плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „Меркари - България“ООД, ЕИК 201297033, гр.Пловдив, бул.“Цар Борис III Обединител“ №37, вх.52-53, представлявано от А.Ш., чрез пълномощник адв.В. М., оспорва исковете. Не оспорва сключването на процесния договор за наем, както и това, че същият е действал до 10.07.2023 г. Не оспорва и това, че не е заплатил на ищеца визираните в исковата молба наемни вноски и разходи, свързани с ползването на вещта, за които са издадени посочените от ищеца фактури. Ответната страна възразява, че има насрещни вземания, произтичащи от същото наемно правоотношение, както и, че исковите вземания са погасени чрез извънсъдебно прихващане с насрещните такива. В тази връзка изтъква следните твърдения: в договора е уговорено, че при форсмажорни обстоятелства, упоменати изрично в чл.32.2, наемателят дължи наемна цена в размер 50 % от уговорения наем.
Приложението на последното става автоматично, без да е необходимо някоя от страните да бъде уведомявана устно или писмено от другата за наличието на форсмажорни обстоятелства или пък да бъдат представяни доказателства за това. Една от изрично предвидените хипотези на последното е тази по чл.63 от Закона за здравето и касае обявяването на извънредна епидемична обстановка. Такава е обявена за периода от 14.05.2020 г. до 31.03.2023 г. с решения на МС, цитирани в отговора, датиращи от 14.05.2020 г. до 25.11.2021 г. През м.март 2022 г. ответникът е заявил писмено на ищеца, че настоява постигнатата в чл.32.2 от договора уговорка да бъде прилагана точно и добросъвестно. Въпреки това, ищецът е издавал фактури за пълния размер на наемната цена, съответно, въпреки трудностите, ответникът е заплащал пълната стойност на издадените фактури за наем. Плащанията са били извършвани под условие неоснователно получените суми за разликата над 50 % от стойността на наема да бъдат възстановени на ответника.
Поддържа се, че ответникът е заплатил цялата стойност на 17 на брой фактури за наемни вноски, издадени от ищеца за периодите от м.август 2020 г. до м.март 2022 г. (без периода февруари-април 2021 г.), вместо дължимия за същия период наем в размер 50 %, като недължимо платеното възлиза на общо 117 808,59 лв. С писмо от 16.06.2023 г. ответникът е уведомил ищеца, че извършва прихващане с това свое вземане. За сметка на това ищецът е предприел действия по съдебно претендиране на своите вземания и за обезпечение на исковете. В обобщение се прави искане за съдебно прихващане на процесните вземания на ищеца с тези на ответника, произтичащи от гореописаните обстоятелства. В първото по делото съдебно заседание е направено уточнение, че ответникът желае да бъде извършено съдебно прихващане с насрещното му вземане, произтичащо от гореописаните обстоятелства, но не по всички 17 на брой фактури за наем, а по 12 от тях, съответно издадени в периода от 01.01.2021 г. до месец март 2022 г., като също така се уточнява, че с останалата част от общото насрещно вземане, по останалите пет на брой фактури, ответникът е направил възражение за прихващане по друго дело на ОС Пловдив – т.д.
№510/2023 г. между същите страни. По изложените съображения ответникът моли исковете 2 да бъдат отхвърлени. Претендират се и деловодни разноски.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва възражението за прихващане на ответника. Признава уговарянето на намалена наемна цена при настъпване на форсмажорни обстоятелства за периода на действие на последните. Възразява, че клаузата третира обстоятелства, които се свеждат до т.нар.“непреодолима сила“, като необходимо е не само проявление на визираното в клаузата обстоятелство, а още същото да е оказало негативно влияние върху упражняваната от наемателя дейност и обороти. Оспорва, че не е изпълнен в цялост фактическият състав на чл.32.2 от процесния договор, тъй като обявената извънредна епидемиологична обстановка не е оказала негативни последици върху упражняваната от ответника дейност и обороти, за които няма доказателства да са намалели. Възразява се, че мерките, предприети в периода август 2020 г. – март 2022 г. за преодоляване разпространението на Ковид 19 в България, не са засегнали дейността на ответното дружество, което освен с физически магазин е развивало и онлайн-продажби. Също така възразява, че към датата на сключване на процесния договор вече е била обявена извънредна епидемиологична обстановка и не се касае до непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора, каквато е легалната дефиниция на понятието “непреодолима сила“ в ТЗ. Поддържа също така, че доброволното изпълнение на задълженията съдържа мълчалив отказ от възражения, които страната би могла да противопостави по иск за пряко изпълнение. В тази връзка се изтъква, че през целия период ответникът е заплащал уговорения наем в пълен размер, в т.ч. в този период е предоговорен размерът на наема от 11 500 лв. на 9 000 лв. без ДДС. Евентуално – ако се приеме, че клаузата на чл.32.2 от процесния договор не предвижда установяване наличието на неблагоприятни последици за наемателя, ищцовата страна възразява, че клаузата е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави – нарушава принципа на еквивалентност на престациите в търговските отношения, на равнопоставеност на субектите и на справедливост. При прилагане на оспорената клауза, без да се държи сметка за последиците върху дейността на наемателя, е налице несъразмерност на дължимото по договора от двете страни. Отделно от горното, ищецът възразява и за изтекла погасителна давност по отношение насрещната претенция на ответника, като счита, че давността е 3-годишна.
В отговор на допълнителната искова молба ответникът възразява, че процесната клауза е включена в договора именно поради това, че при договарянето в страната е било обявено извънредно положение, като са били наясно и с последвалата извънредна епидемична обстановка. Счита, че позоваването на т.нар.“непреодолима сила“ от ищеца е ирелевантно, тъй като тя касае само събития, настъпили след сключване на договора.
Страните са включили процесната клауза именно защото са знаели за неблагоприятното въздействие на Ковид-19 пандемията. Възразява се по твърденията за нищожност на въпросната клауза. Развиват се подробни съображения в тази насока. Ответникът поддържа, че за приложение на клаузата на чл.32.2 не е необходимо доказване на неблагоприятно въздействие на извънредната епидемична обстановка върху финансовото състояние и оборота на наемателя. Последното касае само т.нар. в същата клауза „други мерки“, които не 3 са изрично предвидени в договора. По отношение възражението на ищеца за давност, ответникът се позовава на разпоредбата на чл.103, ал.2 ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се, че на 18.06.2020 г. между страните е сключен договор за наем, по който ищецът е наемодател, а ответникът – наемател. Предмет на договора е недвижим имот – складова база с идентификатор ***, находяща се в УПИ ХІ-537 в кв.2 по плана на ЮИПЗ гр.Пловдив, **. Уговорено е имотът да се ползва като склад и офиси. Срокът на наема е 3 години, считано от предаването на имота. В раздел „Наемна цена и начин на плащане“ е уговорено, че наемателят се задължава да плаща на наемодателя месечна наемна цена в размер 11 500 лв. без ДДС, платима до 10-то число на текущия месец. Наемната цена подлежи на автоматично индексиране (без допълнителни споразумения между страните по договора) след 01.01.2021 г., като се увеличава с процента на официалния инфлационен индекс на НСИ за предходната година. В месечния наем не се включват разходите за сервизна такса, ел.енергия, В и К и СОТ, които наемателят заплаща на наемодателя след предоставяне на отчет. В раздел VІІІ „Отговорност за неизпълнение“ е уговорено освобождаване от отговорност за неизпълнение при форсмажорни обстоятелства, представляващи „непреодолима сила“, като например пожар, земетресение, наводнение и др., когато същите обстоятелства непосредствено са повлияли на изпълнението на договора.
Съгласно т.32.2 от договора, страните се съгласяват, в случай на обявяване на военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по чл.84, т.12 от Конституцията на Република България, извънредна епидемична обстановка по чл.63 от Закона за здравето, както и при въвеждането на ограничения в условия на извънредност в това число, но не само: забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави, ограничаване придвижването на територията на страната, временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или услуги, предоставяни на гражданите или др.мерки, които оказват негативно влияние върху упражняваната от наемателя дейност и обороти, по време на действието на описаните по-горе събития наемателят да дължи на наемодателя наемна цена в размер 50 % от уговорената в чл.7 от договора наемна цена.
Установява се от приложения по делото приемо-предавателен протокол, че имотът, предмет на договора за наем, е предаден на наемателя на 04.08.2020 г. Съответно имотът е върнат на наемодателя на 10.07.2023 г., видно от констативния протокол на л.11.
С анекс към горния договор от 20.01.2021 г. страните са договорили в периода от м.февруари до м.април 2021 г., включително наемната цена да се намали от 11 500 лв. без ДДС на 9 000 лв. без ДДС.
С анекс към горния договор от 02.06.2022 г. страните са се споразумели, че наемателят ще заплаща такса смет и битови отпадъци за имота веднъж годишно – в 20дневен срок след представяне от наемодателя на фактура, в която таксата е определена като размер.