Определение № 1181 от 09.04.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1181 гр. София, 09.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500393 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Моби рент“ ЕООД, чрез представителя му, срещу определение № 25164/09.12.2025 г. на СГС, І - Д с-в, по ч. д. № 12440/2025 г., с което е оставена без разглеждане частна жалба № 270646/03.07.2025 г. на „Моби Рент“ ЕООД с ЕИК 205685987 по изп. дело № 20259190435296 (стар № 20239240404757 на ЧСИ Г.

К.) на ЧСИ С. А., peг. № *** на КЧСИ.

Частният жалбоподател излага съображения, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че за него са налице предпоставки за обжалване, по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, тъй като ИД е образувано въз основа на ИЛ от 07.04.2021 г., издаден от САС, ТК, 6 с-в, по т. д. № 4014/2019 г. срещу „Транскомс“ ООД, и по него е наложена възбрана върху недвижим имот, с идентификатор № ***, с адрес: ***, който в деня на възбраната е собственост жалбоподателя „Моби Рент“ ЕООД, трето лице за делото, и се намира в негово владение. Оспорва конституирането си като длъжник по изпълнителното производство, като счита, че не са налице предпоставките по чл. 429 от ГПК.

Поддържа, че тази норма не може да се отнесе към разпоредбите на чл. 263 л, ал. 2 и чл. 263 и, ал. 2 от ТЗ, доколкото двете разпоредби касаят различни субекти и различни случаи на правоприемство. Излага доводи, че правоприемството при преобразуване на търговско дружество чрез отделяне, е специално частно правоприемство. Счита, че разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от ГПК е процесуална и касае правоприемство в процеса, а разпоредбите на чл. 263 л, ал. 2 и чл. 263 и, ал. 2 от ТЗ са материалноправни. Сочи, че в случая длъжникът по изпълнителния лист - „Транскомс“ ООД е преобразуван през м. юни 2019 г., преди постановяване на решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, като от него се е отделило дружеството „Моби Рент“ ЕООД. Поддържа, че това дружество не е привлечено в исковото производство срещу „Транскомс“ ООД и не е имало възможност да участва в процеса, като силата на пресъдено нещо не се простира спрямо него. Излага и 1 допълнителни съображения, че нормата на чл. 263 л, ал. 2 ТЗ се прилага само при преобразуване чрез разделяне, но не и при такова чрез отделяне, както и че срещу основния длъжник е започнало производство по несъстоятелност и ЧСИ не е съобразил, че вземанията, предмет на делото, са предявени от взискателите в това производство. По тези и допълнителни съображения, моли определението да се отмени, като се отменят действията на ЧСИ по налагане възбрана върху собствения му имот.

Взискателите по изпълнителното делото „Инжстройинженеринг“ ЕООД, „Конструксионес Аранс Асинас" АД - испанско дружество и „Геа 21“ АД - испанско дружество, чрез представителя им, са подали отговор, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата. Поддържат, че по силата на закона „Моби Рент“ ЕООД е солидарно отговорно дружество наред с „Транском С“ ООД за дълга по процесния изпълнителен лист. Считат, че материалната солидарна отговорност при универсално правоприемство по време на процеса, в който е присъдено вземането срещу праводателя, възниква по силата на чл. 263 л, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 263 и, ал. 2 ТЗ.

Следователно законът предвижда изрично солидарна отговорност за определено задължение, възникваща именно при настъпване на такова правоприемство. Участието на правоприемника чрез отделяне в исковото производство по издаване на изпълнителен лист, няма отношение към наличието на солидарна отговорност. Излага и доводи, че приемането на вземането на взискателите в производството по несъстоятелност на другия солидарен длъжник - праводател на жалбоподателя и длъжник по изпълнителния лист, няма никакво действие по отношение на възможността изпълнението да се насочи срещу солидарен длъжник. След като последният не е в несъстоятелност, изпълнението срещу него се провежда по общия ред. Производството по несъстоятелност не е срещу жалбоподателя, а срещу дружеството, което е негов праводател. Молят да се потвърди определението.

Съдът като взе предвид становищата на страните и данните по изпълнителното дело, намира следното :

Изп. дело № 20259240404757 на ЧСИ Г. К., № *** на КЧСИ, е било образувано по искане на взискателите „Инжстройинженеринг” ЕООД, „Конструксионес Аранс Асинас” АД и „Геа 21” АД, въз основа на ИЛ от 07.04.2021 г. издаден по гр. д. № 4014/2019 г. на САС срещу „Моби рент“ ЕООД.

С разпореждане от 15.05.2025 г. ЧСИ Г. К. е образувано изп. дело № 20259240404757 срещу „Моби Рент“ ЕООД. В разпореждането е посочено, че дружеството е образувано чрез отделяне от длъжника по изпълнителния лист „Транскомс“ ООД и е солидарно отговорно за задълженията му, по силата на чл. 263 л, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 263 и ал. 2 от ТЗ.

Длъжникът е получил ПДИ на 19.06.2025 г., в която е отразена наложената възбрана на имот с идентификатор № ***, с адрес на имота: ***, с разпореждане от 29.05.2029 г.

С оспореното определение № 25164/09.12.2025 г. на СГС, І – Д с-в, е оставена без разглеждане частна жалба № 270646/03.07.2025 г. на длъжника „Моби Рент“ ЕООД по изп. дело № 20259190435296 /стар номер 20239240404757 на ЧСИ Г. К./ на ЧСИ С.

Д. А., peг. № *** на КЧСИ с основание чл. 435, ал. 4 ГПК. Съдът е приел, че като длъжник по изпълнителното дело, жалбоподателят не може да обжалва действия извън лимитивно посочените в чл. 435, ал. 2 ГПК. Посочил е, че в нормата не е предвидено длъжникът да обжалва действията на съдебния изпълнител по насочване на 2 изпълнението - налагане на възбрана върху имот, освен ако не се позовава на несеквестируемост или ако твърди, че не е надлежно уведомен за изпълнението.

Посочил е, че след преобразуването на „Транскомс“ ООД и отделянето на „Моби Рент“ ЕООД, по силата на чл. 263 л, ал. 1 от ТЗ възниква солидарна отговорност на всички дружество, участници в преобразуването, за всички задължения, възникнали преди датата на преобразуване и преминали от преобразуващото се дружество към новоучредените, приемащи дружества, както и за всички задължения на преобразуващото се дружество, възникнали преди датата на преобразуването.

По жалбата, като съобрази нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК, въззивният съд намира следното :

Жалбата е подадена от легитимирана страна, имаща качеството на длъжник по изпълнението, в предвиденият от закона срок и е допустима. По същество въззивният състав намира жалбата за неоснователна.

Съгласно чл. 435, ал. 4 от ГПК трето за изпълнителното дело лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.

Подлежащите на обжалване изпълнителни действия от длъжника са лимитативно изброените в разпоредбите на чл. 435, ал. 2 ГПК и ал. 3 от ГПК. Според чл. 435, ал. 2 ГПК, това са : 1. постановлението за глоба; 2. насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемане на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;

4. отказ на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл.

485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; 6. отказ на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

Предвид данните по делото основателно СГС е приел, че жалбоподателят не представлява трето лице за изпълнителното производство и няма право да оспорва насочването на изпълнението върху имот, за който твърди, че е негово владение в момента на налагането на възбраната.

В случая от данните по делото се установява и не е спорно, че частният жалбоподател „Моби Рент“ ЕООД е дружество, отделено чрез преобразуване от длъжника по изпълнителния лист „Транскомс“ ООД, през м. 06.2019 г.

По силата на изричната разпоредба на закона на чл. 263 л, ал. 1 ТЗ за задълженията, възникнали до датата на преобразуване, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества, освен прекратените. Отговорността на всяко дружество е до размера на получените от него права, освен на дружеството, на което задължението е разпределено с договора или плана за преобразуване.

В отговор на възраженията в частната жалба, че частният жалбоподател не е участвал в производството, въз основа на което е издаден изпълнителния лист и не фигурира в него, следва да се посочи, че солидарната отговорност възниква по силата на закона и не е нужен титул за изпълнение срещу солидарния длъжник - частен правоприемник. При отделяне е налице частно правоприемство, което настъпва по силата на ТЗ, със завършване на фактическия състав на преобразуването, т. е. с вписването му в ТР. При този вид преобразуване имуществото на преобразуващото се дружество се разпределя между него и новоучредените (приемащи) дружества.

3

Солидарната отговорност по чл. 263 л, ал. 1 от ТЗ при отделянето е за всички задължения, възникнали преди датата на преобразуването и преминали от преобразуващото се дружество към новоучредените или приемащите дружества, както и за всички задължения на преобразуващото се дружество, които са възникнали преди датата на преобразуването и са останали в патримониума на преобразуващото се дружество след преобразуването. Необходимостта от защита на интересите на кредиторите на преобразуващото се дружество, които са титуляри на вземания, възникнали преди датата на преобразуването, се постига чрез прилагането на чл. 263 л, ал. 1 от ТЗ. За възникването на солидарната отговорност е необходимо единствено задължението да е породено до датата на преобразуването, като е без значение дали изискуемостта на вземането или изпълняемостга на задължението е настъпила преди преобразуването.

Обстоятелството, че съдът не е привлякъл новоучреденото чрез отделяне дружество като страна във висящия процес, не води до отпадане на солидарната отговорност на новоучреденото дружество. Това е така, понеже чл. 263 л от ТЗ не предвижда, че солидарността между участващите в преобразуването дружества отпада в случаите, когато съдът не е изпълнил задължението си по чл. 263 и, ал. 7 ТЗ.

Солидарната отговорност остава във всички случаи.

Като съобрази изложеното, въззивният състав изцяло споделя изводите на СГС, че по силата на чл. 263 л, ал. 1 от ТЗ, при преобразуване чрез отделяне е възникнала солидарна отговорност на всички участници в преобразуването, за всички задължения, възникнали преди датата на преобразуването и преминали от преобразуващото се дружество към новоучредените или приемащи дружества. Тъй като в случая вземанията по изп. дело № 20259240404757 са възникнали преди преобразуването, вписано през м. 06.2019 г., за тях следва да отговарят солидарните длъжници, в т. ч. отделеното дружество - жалбоподател. Без правно значение за солидарната отговорност е и обстоятелството, че за основния длъжник е започнало производство по несъстоятелност.

Съдът намира за неоснователно възражението на частния жалбоподател, че нормата на чл. 263 л, ал. 2 ТЗ се прилага само при преобразуване чрез разделяне, но не и при такова чрез отделяне, доколкото в ТЗ не е направено такова разграничение.

По изложените в съвкупност съображения въззивният състав приема за обоснован извода на СГС, че жалбоподателят е длъжник по силата на настъпилото правоприемство чрез отделяне, поради което няма качество на трето за изпълнителното производство лице. В този случай той няма право да оспорва изпълнителните действия на основанието, посочено в чл. 435, ал. 4 ГПК, предоставено за защита на трети за изпълнителното дело лица.

В обобщение - законосъобразно и в съответствие с процесуалния и материален закон жалбата е приета за недопустима и е оставена без разглеждане. Оспореното определение следва да се потвърди.

Разпечатката съдържа 39 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a5506cc-a01e-4ad0-a1a1-4708c07db501