Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 245 от 19.03.2019, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
Административно дело 286/2018
Вид
Определение № 245
Подписан
19.03.2019
Състав
ХРИСТИНКА ДАНЧЕВА ДИМИТРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.253 · Граждански процесуален кодекс

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

................... гр.Шумен, 19.03.2019г.

Административен съд - Град Шумен, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Административен съдия:

Христинка Димитрова като разгледа докладваното от съдията АД № 286 по описа за 2018г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на «С.и с.м. ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Й.Н.Й, депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв.Снежана Тошева от АК – Шумен, с искане за връщане на надвнесена държавна такса. В същата се сочи, че при завеждане на жалбата дружеството е заплатило държавна такса в размер на 50 лева.

Впоследствие по указание на съда, дадени с определение от 11.09.2018г. оспорващият е внесал допълнителна държавна такса в размер на 309,05 лева. С настоящата молба счита, че определена от съда държавна такса в размера над 50 лева е недължимо платена и като такава се явява надвнесена и моли същата да му бъде върната.

Шуменският административен съд като прецени доводите на молителя и доказателствата по делото, намира за основателно искането за връщане на надвнесена държавна такса предвид следните съображения:

Производството по адм.дело № 286/2018г. по описа на ШАдмС е образувано по жалба на «С.и с.м. ЕООД ***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 «Агроекология и климат» от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г. за кампания 2015г. с изх.№ 02-270-2600/3167 от 13.08.2018г. на зам.изпълнителен директор на Държавен фонд «Земеделие» - гр.София.

При проверка редовността на оспорването съдът е констатирал, че жалбоподателят не е представил документ за внесена държавна такса, поради което с определение от 11.09.2018г. е оставил жалбата без движение с указания за отстраняване на констатираните нередовности. С писмо рег.№ ДА-01-2128/25.09.2018г. дружеството представя документ за внесена държавна такса в размер на 309,05 лева, като уточнява, че тази сума представлява довнесена държавна такса до пълния размер от 359,05 лева. Впоследствие в изпълнение на определение от 26.09.2018г. жалбоподателят представя документ, удостоверяващ внесена държавна такса в размер на 50 лева.

В мотивите на определение от

11.09.2018г. и от 26.09.2018г. съдът е посочил, че дължимата държавна такса следва да се определи съобразно чл.27, ал.6 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). С оглед предмета на оспорване - уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 за кампания 2015г., делото е по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), а не по ЗУСЕСИФ.

Делата по ЗПЗП не са с материален интерес, доколкото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказана субсидия. В конкретния случай се извършва проверка на законосъобразността на отказа на административния орган да изплати исканата субсидия, за която дружеството е кандидатствало, поради което спорът е административноправен, без конкретен материален интерес. Допълнителен аргумент за това, че делото не е с материален интерес се извлича и от разпоредбата на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която изрично като дела без определен материален интерес са посочени административните дела по ЗПЗП, с минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие - 500 лева. При това положение, държавната такса се определя на основание действащата Тарифа № 1 към ЗДТ за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, съгласно която по жалби срещу административни актове от юридически лица се събира проста такса в размер на 50 лева. Този извод е в унисон с трайната съдебна практика за този вид дела (Решение №

13810 от 15.11.2017г. на ВАС по АД № 13558/2016г. и мн.други). С оглед изложеното съдът намира, че определение от 11.09.2018г., в частта, с която на оспорващия е указано внасянето на държавна такса в размер съобразно чл.27, ал.6 от ЗУСЕСИФ, на основание чл.253 от ГПК, вр.чл.144 от АПК следва да бъде отменено.

Доколкото оспорващият е внесъл по делото държавна такса в размер общо на 359,05 лева, при дължима такава в размер на 50 лева, събраната държавна такса в размер на 309,05 лева се явява недължимо платена. С оглед на това съдът намира, че искането за връщане на надвнесената държавна такса следва да бъде уважено, като сумата от 309,05 лева бъде върната на «С.и с.м. ЕООД ***.

Водим от горното и на основание чл.253 от ГПК, вр. 144 от АПК и чл.4б от Закона за държавните такси съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение от 11.09.2018г. по АД № 286/2018г. на ШАдмС, в частта, с която на оспорващия е указано внасянето на държавна такса в размер съобразно чл.27, ал.6 от ЗУСЕСИФ.

Да се върне на «С.и с.м. ЕООД с ЕИК

*********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Й.Н.Й, недължимо внесената от него по адм.д.№ 286/2018г. по описа на Административен съд – Шумен държавна такса в размер на 309,05 лева (триста и девет лева и 5 стотинки).

Препис от определението да се изпрати на молителя.

Административен съдия: