Решение № 442 от 09.10.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Ямбол, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Хр. Х.ва Иванова при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от М. Хр. Х.ва Иванова Гражданско дело № 20232330101133 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. Г. Б. против П.РБ, с която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ответната П.РБ бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.07.2022 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 2000 лв. – обезщетение за имуществени вреди в едно със законната лихва от 07.07.2022 год. до окончателното изплащане, които вреди са причинени вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП № *** год. по описа на ГПУ - Е.

В исковата молба е изложено, че с постановление от 27.06.2019 год. по ДП №*** год. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.

325,ал.2,вр.чл.1 НК. Със същото постановление спрямо него била взета мярка за неотклонение „подписка“ . По внесения през 2020 год. обвинителен акт било образувано НОХД № *** год. на РС – Е. С Присъда от 01.02.2022 год. ищецът бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, като производството протекло в четири о.с.з. Първоинстанционната присъда била протестирана от РП и било образувано ВНОХД № *** год. по описа на ОС - С., по което с окончателно решение съдът признал ищецът за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение.

Така воденото срещу ищеца досъдебно и съдебно производство причинило на ищеца множество неимуществени вреди – силен психоемоционален стрес, унижение, притеснение, загуба на самочувствие, чувство за безпомощност, злепоставяне пред близки и приятели, влошаване на здравословното му състояние. Ищецът страдал от безсъние,нервност и др. Предвид, че ищецът бил познат в обществото, т.к. се занимава с ***, до постановяване на окончателния съдебен акт бил възприеман като престъпник.

1

Претърпените вреди последният оценява на осн. чл. 52 от ЗЗД на 10 000 лв.

Същевременно ищецът претърпял имуществени вреди, съизмерими със заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в досъдебна и съдебна фаза на производството. Освен това правил разходи за транспорт, т.к. съдебното производство се водело в гр. Е., а в последствие в гр. С. Претендира се уважаване на претенциите, присъждане на лихва за забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда07.07.2022 год., както и присъждане на разноски в настоящото производството.

В срока за отговор ответната страна е оспорила иска. Посочва се, че не били доказани твърдените неимуществени и имуществени вреди по подробно изложени съображения. Размерът на претенцията бил завишен. Не били ангажирани доказателства доказващи твърденията на ищеца. Наред с всичко изложено, се посочва и, че ищецът бил неколкократно осъждан за умишлени престъпления, за които бил реабилитиран, като посочените осъждания не следвало да бъдат игнорирани. Освен това по време на наказателното производство, по което ищецът боил оправдан, срещу него се водело и друго наказателно производство по което също бил оправдан, поради което не можели да се разграничат вредите по всяко от двете наказателни производства. Претендира се отхвърляне на иска. Прави се възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца и процесуалния му представител.

Ответникът чрез *** Р. от ЯРП оспорва иска по основание и размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

ДП №*** год. по описа на ГПУ – Е. е започнало на 17.03.2019 год. за престъпление по чл. 194,ал.1 НК. По ДП са били извършени множество процесуално – следствени действия – оглед на местопроизшествие, разпит на свидетели, назначаване на експертиза и др. На 17.03.2019 год. ищецът е бил задържан от органите на МВР за срок от 24 часа, както и му е извършен полицейски обиск. На 27.06.2019 год. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 325,ал.2,вр. ал.1 НК и спрямо него е била взета мярка за неотклонение- подписка. На същата дата ищецът е бил разпитан по ДП в качеството на обвиняем. На 03.09. и на 05.09.2019 год. разследването е било предявено на пострадалите лица, а на 03.10.2019 год. на обвиняемия. Срокът за провеждане на разследването е бил многократно удължаван.

След извършване на допълнително процесуално – следствени действия разследването е отново предявено на обвиняемия Б. на 13.07.2020 год. На 20.07.2020 год. материалите по ДП са били изпратени на ТО на ЯРП – Е. с мнение за предаване на обвиняемия на съд. С постановление от 28.08.2002 год. част от материалите по ДП са било отделени в отделно ДП.Посоченото ДП за престъпление по чл. 194 от НК е било прекратено с постановление на РП – Я., ТО – Е. от 27.10.2020 год.

По ДП №*** год. обвиняемият е бил защитаван от ***. М. Б., за което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., видно от приложения договор за правна защита и съдействие.

На 20.19.2019 год. срещу ищеца е бил внесен обвинителен акт , по който е било образувано НОХД № *** год. по описа на РС – Е. На 17.02.2020 год. е било проведено разпоредително заседание по делото с участието на подсъдимия. По частна жалба на Б. е било образувано ВНОХД № *** год., като с определение от 02.03.2020 год. на ОС – Я. е било отменено определение постановено в разпоредително съдебно заседание от 2

17.02.2020 год. , с което не е било уважено искането на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП – Е. за отстраняване на допуснати на ДП съществени отстраними нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

На 02.09.2020 год. срещу обв. Б. отново е бил внесен обвинителен акт , по който пред РС – Е. е било образувано НОХД № *** год. По посоченото НОХД са проведени пет о.с.з., като на 01.02.2022 год. е била постановена присъда,с която подсъдимият е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. По цитираното НОХД подсъдимият е бил представляван първоначално от *** М. Б., като липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, а в последствие от *** М. А., за което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., видно от приложения договор за правна защита и съдействие.

Присъдата е била протестирана от РП, по повод на което е било образувано ВНОХД № *** год. на ОС – Я. След отвод на всички съдии от този съд и изпращане на делото по подсъдност на ОС – С. е било образувано ВНОХД № *** год. По същото е било проведено едно о.с.з, в което подсъдимият е бил защитаван от ***. М. А., за което видно от приложения договор за правна защита и съдействие е заплатил сумата от 375 лв. С решение от 07.07.2022 год. оправдателната присъда е била изцяло потвърдена.

По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. К. посочва, че познава ищеца от дете. Двамата работели в с. Г. Д. и били в постоянен контакт.

Ищецът бил *** от 7-8 години. Отглеждал и ***. Познавал го като трудолюбив човек, не бил лошо момче. Не присъствал на задържането му, но разбрал после. Видял му се отчаян, споделил му, че не разбирал защо са го задържали и държали в ареста 12 часа.

Започнал да вдига и кръвно, ходил по болници, лекари. Хората започнали да приказват и той се притеснявал. Хората в *** започнали да приказват какво е направил, щом е задържан, значи е престъпник. Имал приятели. Някои се отдръпнали от него, т.к. не знаели за какво става въпрос. Към днешна дата продължавал да вдига кръвно. Не бил същия, както преди. Свидетелят не знаел дали хората в *** са разбрали, че е оправдан.

5- 6 месеца продължил да вдига кръвно и да е отчаян. И още го приказвали хората, които не знаели за какво е станал арест а и че е оправдан.Свидетелят не е чувал ищецът да е бил осъждан по други дела. Преди това задържане не имало проблеми.

Сега с това задържане имало проблем.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинение за престъпления от общ характер - в случая П.Р.Б. Обективната отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ се реализира чрез заплащане на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение - чл.4 от ЗОДОВ.

В случая основанието за отговорността на ответника - П.Р.Б. е доказано, т.к. ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 325,ал.2, вр. ал.1 НК.

В практиката на ВКС е прието, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 3

ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. При исковете по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства - критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение; дали то е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство, включтиелно дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство;както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния субституент - ПРБ за заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл. 2,ал.1,т.3, предл. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него.

Същевременно поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди, неблагоприятно отражение върху психиката на човек от положението на несигурност в течение на наказателното производство, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД). Съгласно установената практика на ВКС е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване /решение № 388 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV ГО; решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV ГО; решение № 214 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. д.