Определение № 3062 от 12.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3062 гр. София, 12.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002101240 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. В. Р., против решение № 1419 от 17.12.2023 г. по гр. дело № 2467/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от нея против УМБАЛ „Софиямед“ ООД за заплащане на обезщетение от 80000 лева за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й, настъпила в резултат на извършено по възлагане на болницата лечение при неспазване на медицинските стандарти и правила за добра медицинска практика лечение, заедно със законната лихва от 07.01.2019 г. до окончателното й плащане.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска неговата отмяна и уважаване на иска или връщане на въззивния съд за събиране на нови експертни доказателства.

Претендира разноски.

Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК със специалните предпоставки, регламентирана в чл.

280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като е формулирал следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени заключението на експертизата в съвкупност с всички събрани доказателства по делото, а не изолирано, и на тази база да обоснове крайните си изводи за липса или наличие вреди, причинени от неправомерно поведение при оказване на медицинска помощ. Твърди, че посоченият въпрос е разрешен в обжалваното въззивно решение в противоречие с решение № 113 от 28.02.2011 г. по гр. дело 1

№ 1062/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. дело № 1814/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 142 от 20.06.2017 г. по гр. дело № 3673/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 12 от 25.02.2019 г. по гр. дело № 1456/2018 г. на ВКС, III г.о., решение № 130 от 13.11.2018 г. по гр. дело № 4807/2017 г. на ВКС, III г.о., решение № 163 от 03.02.2021 г. по гр. дело № 123/2020 г. на ВКС, III г.о., и решение № 89 от 27.10.2020 г. по гр. дело № 1694/2019 г. на ВКС, III г.о.;

2. Въззивният съд длъжен ли е да изложи собствени мотиви във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, както и да основе решението си на установените по делото факти и обстоятелства, като обсъди всички допустими доказателства, събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите и възраженията на страните. Процесуалната възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд, освобождава ли въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи и възражения, изложени във въззивната жалба и отговора, в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК. След като във въззивната жалба е направено изрично оплакване за необоснованост или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неразпределение на доказателствената тежест при оспорване на частен документ и липсата на доказателства по чл. 181, ал. 1 ГПК по отношение на достоверната дата, следва ли въззивният съд изрично да се произнесе по това оплакване. По тези въпроси твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с установената съдебна практика по т. 2 от ТР № 1/2013 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК и решение № 89 от 30.09.2020 г. по гр. дело № 3827/2019 г. на ВКС, IV г.о.;

3. Длъжен ли е съдът да изгради вътрешно убеждение за наличие или липса на причинна връзка и да съобрази кои от фактите, респ. връзките между тях, свързани с дадените от експертизата отговори, са предмет на специални (в случая медицински) знания и по отношение на кои факти следва да се изгради извод за причинно-следствена връзка по опитните правила и логиката, при преценка на доказателствения материал. Поддържа разрешение, дадено от въззивния съд, в противоречие с решение № 508/18.06.2010 г. по гр. дело № 1411/2009 г. на ВКС, III г.о.;

4. Какви са правните последици при осъществено лечение на пациент в хипотезата на липсващо информирано съгласие по смисъла на чл. 87 ЗЗдр. извън случаите, посочени в чл.

89, ал. 1 ЗЗдр., а именно - хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му;

5. Преминава ли върху лекаря/лечебното заведение рискът от възникване на конкретни усложнения, присъщи за предприетите диагностично-лечебни дейности, когато бъде установена липса на дадено от пациента информирано съгласие по смисъла на чл. 87 и сл.

ЗЗдр. в хипотезите извън приложното поле на чл. 89, ал. 1 ЗЗдр., т.е. когато не става въпрос за лечение, предполагащо извършване на рискова за живота и здравето на пациента медицинска интервенция;

6. Ако се приеме, че липсата на информирано съгласие има уреждащо значение и в 2 хипотезите, попадащи извън приложното поле на чл. 89, ал. 1 ЗЗдр, допустима ли е компенсация на настъпилите вреди от лечението с постигнатите ползи от него. Излага, че по последните въпроси липсва практика на ВКС, а те са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, и

7. Следва ли съдът да приеме, че е доказано наблюдение на пациент въз основа на частни документи, представени в хода на съдебното производство, чиято достоверна дата е била своевременно оспорена от насрещната страна и при условие, че тези документи не са били част от историята на заболяването на пациента, съхранявана в лечебното заведение, както и как се разпределя доказателствената тежест между страните в този случай. В случай, че в нормативен акт е предвидена определена форма на медицински документи, каква е доказателствената стойност на други документи, съставени извън реда и не във формата, предвидена в нормативния акт. При противоречие между фактите, отразени в документите, съставени в изискуемата според нормативния акт форма, и тези, отразени в документи, съставени извън предвидени в нормативен акт ред, кои документи следва да кредитира съдът и следва ли да изложи мотиви защо кредитира тези, съставени не в изискуемата форма и не по предвидения в нормативния акт ред.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация – УМБАЛ „Софиямед“ ООД (Софиямед) и ЗД „Евройнс“ АД (последният като трето лице помагач по производството) са подали отговор на касационната жалба, в който излагат съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания, изложени в жалбата. Няма искане за разноски.

Върховният касационен съд, , състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 49 ЗЗД, въззивният съд след преценка на събраните в хода на производството пред двете инстанции доказателствени средства - писмени, гласни и заключения по почеркова и медицински експертизи, четири от които събрани пред въззивния съд, е приел установено, че преди постъпване в Софиямед на 02.01.2019 г. С. Й. - съпруг на ищеца Д. Р. (сега касатор), е хоспитализиран от 08.11.2018 г. до 12.11.2018 г. в Клиника по гнойно-септична хирургия на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД с диагноза „Гангрена диабетика педис синистри“, където му е назначено антибиотично лечение и му е извършено оперативно лечение, след което е изписан в стабилизирано състояние. В периода 12.11.2018 г. - 15.11.2018 г. той е престоял в Отделение по съдова хирургия при Софиямед с диагноза „Емболия и тромбоза на други артерии“, като на 13.11.2018 г. му е извършена оперативно имплантация на стент, след което е изписан с подобрение. Поради емболия и тромбоза на артерии на долните крайници, на 21.12.2018 г. С. Й. е постъпил в същото отделение, където му е извършено Recanalisatio et 3

PTA AFS sin, като след проведеното болнично лечение, на 27.12.2018 г. е изписан афебрилен, със стабилна динамика, спокойно пункционно място, без данни за хематом.

Посочено е за установено от преценката на събраните доказателствени средства, че на 02.01.2019 г., в 17.13 часа, С. Й. е постъпил по спешност в Софиямед с диагноза:

Абсцедирала бронхопневмония. Захарен диабет - ИЗТ. Късен дегенеративен синдром.

Състояние след операция заради оклузио на лява феморална артерия. Ампутация на палеца на ляв долен крайник. Артериална хипертония. Остра сърдечно-съдова недостатъчност.

Пациентът е бил фебрилен, с оплаквания за повишена температура до 39.6 градуса от една седмица, отпадналост, затруднено дишане, безсилие, виене на свят. Веднага след приемането на пациента са назначени различни изследвания - белодробна рентгенография, която е показала двустранна пневмония, компютърна томография на белите дробове, установила наличие на двустранни възпалителни изменения с конфлуиране и зони на деструкция, кожно-алергични проби към медикаменти, след отчитането на които веднага е започнато лечение парентерално с Амикацин, Медаксон, Метилпреднизолон, р-р на Р., кислородотерапия, Бромхексин и Аналгин. Изложено е също, че поставената приемна диагноза „Абсцедирала бронхопневмония“ е потвърдена от направената пулмография, с която са направените още и биохимични, хематологични, микробиологични изследвания и кръвно-газов анализ, като от направените изследвания не е установен бактериален растеж в кръвта на пациента.

Прието е за установено, че състоянието на болния е системно, динамично и адекватно проследявано и ежедневно обсъждано на сутрешни рапорти. Стриктно са водени тетрадка с назначения и рапортен журнал, и ежедневни изчерпателни декурзуси, които свидетелствали за заострено внимание и по-детайлно наблюдение на пациента, като съобразно промените в състоянието му са предприемани допълнителни изследвания и назначения. Взето е предвид изложеното в медицинските експертни заключения за бързо започнало комплексно лечение, което болният е понасял добре и което изцяло е съобразено с придружаващото му заболяване – диабет, като за последното той е бил консултиран с ендокринолог. Двукратно на ден са включвани и инфузии с кортизон, вит. Ц, като дезобструктивно (поддържащо) лечение, както и приеманото лечение за диабет с инсулин, като по време на престоя му той е бил декомпенсиран, което е наложило извършване на корекция на инсулиновото лечение.

Взето е предвид изведеното от експертните заключения, че на пациента не е приложено конкретно лечение за другите хронични заболявания - артериална хипертония, исхемична болест и хронична артериална недостатъчност на долните крайници, поради пониженото му кръвно налягане и липсата на клинични оплаквания, налагащи включването на медикаменти за тях.

Прието е за установено при обсъждане на експертните заключения, че в дните след приема в ответната болница д-р М. Д. - специалист пулмолог, началникът на клиниката - проф. Ч., и лекари ординатори са наблюдавали пациента С. Й., като на 04.01.2019 г. поради продължаващо поддържане на повишена температура, в лечението му е включен антипиретик. Изложено е за установено от графиците на клиниката, заповедите за командироване и свидетелските показания на проф. д-р К. Ч. – началник на клиника, и д-р 4

М. Д. – служител в Клиника по вътрешни болести и гастроентерология при ответника, показанията на които са обсъдени при условията на чл. 172 ГПК с другите данни по делото, включително и тези от показанията на св. Л. П. – дъщеря на ищеца Д. Р., и св. Б. М.