Решение № 1140 от 27.07.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1140 гр. Плевен, 27.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430106436 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по ИМ, препратена от СРС /вх.№229273 от 12,07,2024 г. на СРС/, подадена от К. К. К. срещу „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на суми по изпълнително дело №1039/2008 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. №851, район на действие СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11,09,2008 г. по гр.дело №29872/2007 г. по описа на СРС, поради погасяването им по давност. С уточнителна молба от 23,08,2024 г. ищецът е посочил, че не дължи 1950,00 лева, взети по банков път, не дължи сумите по разходите по делото, които били 3324,02 лева и запор в ***, които били 3100 лева, както и оспорва начислените такси и разноски по изпълнителното дело. В с.з. адв.Я. А. от ПАК – определена за осъществяване на правна помощ на ищеца, моли съда да уважи иска, тъй като са налице данни, че вземането е погасено по давност.

В срока за отговор, ответникът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД депозира писмен отговор чрез юрк.Б.Д., в който ангажира становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Посочват се всички извършени по изп.д.№1039/2008 г. на ЧСИ М.П. действия. Твърди се, че поисканите и извършвани изп.действия са прекъсвали давността, която е петгодишна, а не тригодишна. Моли съда да отхвърли иска, като претендира разноски за юрк.възнаграждение. В с.з. ответникът не изпраща представител; в молба, депозирана на 17,066,2025 г., моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Установява се от представеното копие на решение от 20,06,2008 г. по гр.д.№2972/2008 г. на 1

СРС, че ищецът е осъден да заплати на „Креди бул“ АД сумата от 1451,76 лева ведно със законната лихва от 10,12,2007 г., както и деловодни разноски в размер на 185,18 лева.

Решението е влязло в сила на 30,07,2008 г., а на 11,09,2008 г. е издаден и изпълнителен лист.

От представеното копие на изп.дело №1039/2008 г. на ЧСИ М.П. се установява, че същото е образувано на 17,11,2008 г. въоснова на ИЛ, издаден по гр.д.№2972/2008 г. на СРС. На длъжника – сега ищец в настоящото производство, е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена лично на 29,11,2008 г. По изп.дело са извършвани справки за притежавано недвижимо имущество и МПС, справка за действащи трудови договори и е наложен запор върху банкови сметки на длъжника. На 14,04,2010 г. е изпратена нова покана за добро волно изпълнение, получена лично от длъжника на 14,12,2010 г. След изпращане на втората ПДИ отново е извършвана справка за имущественото състояние на длъжника, като на 03,11,2010 г. е наложен запор върху банкова сметка на лицето в „***“ АД. През м.януари 2012 г. е наложен запор върху сметка на длъжника в „***“ АД и „ПИБ“ АД. С молба от 16,11,2012 г. „Агенция за събиране на вземания“ ООД е поискала да бъде конституирана като взискател на мястото на ***“ ЕАД, въз основа на Договор за цесия от 25,10,2012 г., като се продължат изпълнителните действия. През м.януари 2013 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „***“ АД, „***“ АД и „***“ АД. През м.февруари 2014 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника в „***“ АД, „***“ АД, „***“ АД и „***“ АД. С молба от 02,09,2014 г. взискателят е поискал извършването на нови справки за притежавани МПС и трудови договори и имущество в НАП.

След това са извършвани следните поискани от взискателя действия: на 05,10,2015 г. – наложен запор на сметка в „***“ АД; на 06,12,2016 г. – наложен запор върху банкови сметки в „***“ АД и „***“ АД; на 26,01,2017 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор на банкови сметки, а на 24,10,2017 г. – молба за опис на движими вещи; на 04,07,2019 г. взискателят е подал молба за налагане на запор на банкови сметки в банките, в които длъжникът притежава такива, и за опис на движими вещи; на 02,04,2020 г. е наложен запор на сметки на длъжника в „***“ АД; с молба от 19,04,2021 г. взискателят е поискал изготвяне на справка за притежавани банкови сметки и налагане на запор върху тях; на 10,10,2022 г. е наложен запор на получавана от длъжника пенсия; на 06,12,2022 г. по молба на длъжника и след съгласие на взискателя е вдигнат запора, наложен върху сметка на длъжника в „***“ АД, като на 28,02,2023 г. е подадена нова молба от взискателя за налагане на запор на банкова сметка в „***“ АД. На 12,06,2024 г. длъжникът по изп.дело е поискал вдигане на запора върху сметка в „***“ АД, като е посочил, че ще внася по 100,00 лева месечно. По изп.дело има и други предприети изп.действия след 12,06,2024 г., които съдът не обсъжда с оглед датата на депозиране на ИМ - 12,07,2024 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според регламентираното в чл.439, 2 ал.2 от ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предявеният иск е допустим, с оглед наличието на висящ изпълнителен процес по изп.д. №1039/2008 г. на ЧСИ М.П..

По основателността на иска - съдът счита, че погасителна давност за вземането е била прекъсната от започване на изпълнителния процес по изп.д. №1039/2008 г. на ЧСИ М.П. – с молбата от 17,11,2008 г., в която са налице искания за извършване на изпълнителни действия. Преценката на съда относно прекъсване на давността е обвързана от задължителното тълкуване, дадено в т.10 на ТР №2/26,06,2015 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо именно приложението на института на давността в изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва при образуването на изп.дело, когато е поискано приложение на определен изпълнителен способ, на основание чл.116, б.“в“ от ЗЗД, и многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ, независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител /когато, както в случая, е налице възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/. Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по него принудителни действия. Като действия по изпълнението, водещи и до прекъсване на давността са изброени неизчерпателно - запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива - образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС №3/1980 г. Доколкото обаче съществува колизия между двете разрешения - по ППВС №3/18,11,1980 г. и ТР №2/26,06,2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на въпроса - спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори и дали се ползва с обратно действие тълкувателното решение или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението. С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост, съдебната практика приема, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено задължително разрешение на даден въпрос. Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент.

В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното 3

ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците – в този смисъл Решение № 170/17,09,2018 г. по гр. дело №2382/2017 г., IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. В случая, доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС №3/18,11,1980 г., то именно задължителното тълкуване на чл.116 от ЗЗД, дадено с него, е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна на 26,06,2015 г. с ТР №2/26,06,2015 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство, същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 17,11,2008 г. взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до 26,06,2015 г. След тази дата е започнала да тече нов давностен срок. Изрично следва да бъде отбелязано, че образуваното изп.дело №1039/2008 г. по описа на ЧСИ М.П. не е било прекратено по силата на перемпцията с оглед многобройните поискани и извършвани изпълнителни действия, и е било висящо към датата на обявяване на ТР №2/2013 г. – 26,06,2015 г.

В практиката се приема, че искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. За нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.

След 26,06,2015 г. взискателят периодично е искал прилагане на определен изпълнителен способ – на 05,10,2015 г., на 06,12,2016 г., на 26,01,2017 г., на 24,10,2017 г., на 04,07,2019 г., на 02,04,2020 г., на 19,04,2021 г., на 10,10,2022 г., на 28,02,2023 г. – подробно описани погоре, което само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ, а такива са предприети.

Съгласно т.3 на ТР №2/2023 г. от 04,07,2024 г. на ОСГТК на ВКС, след като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б.„в“ от ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ето защо с оглед постановката на задължителното за прилагане от съдилищата ТР №2/2023 г. от 04,07,2024 г. на ОСГТК на ВКС, и исканите периодично същински изпълнителни действия от взискателя по изп.д.№1039/2008 г. на ЧСИ М.П., то задължението по изп.дело не е 4 погасено по давност и искът се явява неоснователен.