Решение № 33 от 01.07.2021, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. гр. Димитровград , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Петър Вл. Петров при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Административно наказателно дело № 20215610200265 по описа за 2021 година

1. Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.

2. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- С. К. обжалва наказателно постановление(НП) № 254р233/23.02.2021 г.на Директор ОДМВР Хасково, с което затова, че на 29.11.2020г. около 10:00 часа в гр.(с.) Димитровград, на „Неделен пазар“, в условията на въведена извънредна епидемична обстановка в Република България, въведена и удължавана с решения на Министерския съвет, във връзка с издадена заповед № РД-01-609/2020 г. на Министъра на здравеопазването - въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват иди имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и др.), е установено, че се намира в горепосоченото закрито обществено място и нарушава посоченото в заповедта, като не е поставила защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата, в нарушение на чл. 209а, ал.1, вр. чл. 63, ал.4 от ЗЗ, вр. т.8 от Заповед № РД-01-609/2020 г. на министъра на здравеопазването , поради което и на основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ е наложено наказание глоба в размер на 300.00(триста лева)лв. Моли за отмяна и излага основания за това.

3. В с.з. не се явява,чрез представител и с писмено становище поддържа жалбата си.

1

4. АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН(АНО)- Директор на ОДМВРХасково не взема становище по жалбата.

5. ПРБ не взема становище.

Приложим закон.

6.

ЗАКОН за здравето(ЗЗ)

Чл. 209а. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв..

Факти по делото.

1. Служители на АНО- св. Г. и г- н Н. на 29.11.2020г. около 10:00 часа в гр.(с.) Димитровград, на „Неделен пазар“ , възприели жалбоподателят без маска на лицето.

Приели, че е налице нарушение и затова бил съставен акт за установяване на административно нарушение(АУАН) № 543826 от 29.11.2020 г., в който било отразено възприетото. АУАН бил подписан от актосъставител, свидетел и жалбоподател. Въз основа на АУАН и постановлението, е издадено и предметното на делото НП № 254р233/23.02.2021 г.на Директор ОДМВР Хасково, с което затова, че на 29.11.2020г. около 10:00 часа в гр.(с.) Димитровград, на „Неделен пазар“, в условията на въведена извънредна епидемична обстановка в Република България, въведена и удължавана с решения на Министерския съвет, във връзка с издадена заповед № РД-01-609/2020 г. на Министъра на здравеопазването - въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват иди имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и др.), е установено, че се намира в горепосоченото закрито обществено място и нарушава посоченото в заповедта, като не е поставила защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата, в нарушение на чл. 209а, ал.1, вр. чл. 63, ал.4 от ЗЗ, вр. т.8 от Заповед № РД-01-609/2020 г. на министъра на здравеопазването , поради което и на основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ е наложено наказание глоба в размер на 300.00(триста лева)лв. Няма възражение за просрочие на жалбата.

2

2. Горната фактическа обстановка се установи от непротиворечивият доказателствен материал събран по делото.

Процесуална допустимост.

1. Жалбата е подадена в срок, от лице, което има право да жали НП, пред компетентен съд и следва да се обсъди по същество.

По същество.

1. Преди обсъждане на делото, този съд счита за правилно да изложи кратки мотиви, насочени към сериозността на въведените в ЗЗ мерки, чието предназначение е да предпазят обществото от внезапно появилата се и не добре изучена опасност за живота и здравето на населението пред 2020 г., която и до този момент не е приключила.

2. След регистриране на първи заразен с вирус COVID- 19 в България през март 2020 г., Държавата реагира с въвеждане на специално законодателство- Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците(ЗМДИП), предназначен да урежда мерките и действията по време на извънредното положение на територията на Република България и за преодоляване на последиците след отмяната на извънредното положение(чл.1 от ЗМДИП).

3. Предвид липсата на достатъчно емпиричен, научен и изобщо- какъвто и да е обоснован анализ, Държавата, следвайки добрите и лоши практики на останалите страни- членки на Европейски съюз(ЕС), а и извън него, реагира по този начин, в опит да предпази обществото и населението от заразяване. Така бе обявено извънредно положение в България, което и до този момент не е отменено, а с цел оперативност и експедитивност бяха дадени специални правомощия на Министъра на здравеопазването, който освен по ЗЗ може да въвежда и други временни мерки и ограничения, определени в закон, а неговият акт подлежи на предварително изпълнение(чл.2 от ЗМДИП).

4. На практика се създаде специално законодателство имащо значение в контекста на извънредното положение, като се оправомощи Министъра на здравеопазването да преценява какви ограничителни мерки може да въвежда, а последните влизат в сила от момента, в който се издаде самата заповед- тя подлежи на предварително изпълнение.

5. На практика се създаде специален режим не само на овластяване на длъжностно лице, но и се промени начина, по който се извършва оповестяването за неговите решениявместо да се обнародват заповедите в държавен вестник, се даде възможност това да бъде сторено чрез публикуване в официален сайт в интернет. Обосновката на това специално решение е видима- необходимостта от оперативност, вероятността за бърза реакция при всяка потвърдена новост, касаеща борбата със заболяването, от друга страна- достъпността на интернет и високата информираност на обществото. В частност към настоящият момент достъпът до интернет не е свързан с умения и 3 способности извън нормалните за един обикновен и обичайно добре информиран гражданин на България. Налице е компромис, който според този съд е пропорционален, в полза на обществото и не може да се нарече прекалено рестриктиращ правото на информираност на обществото- напротив.

6. Съдът намира атакуваното НП за законосъобразно и правилно.

7. Според чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4, предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. Така извънредното положение е свързано и с въвеждане на т. нар. извънредна епидемична обстановка в странат, а нейният Raison d'être - смисъл, същество и предназначение е защита и опазване живота и здравето на гражданите.

8. Става въпрос за висша ценност, чието опазване е приоритетно, по този начин е оправдано да бъдат ограничени някои от основните права на гражданитепридвижване, налагане на конкретни ограничения по повод избор на предпазни средства, овластяване еднолично на едно лице- Министър- да приема и отменя конкретни мерки, начин на публикуване на неговите решения ,с цел да бъде известено населението и тн.

9. Със заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г., впоследствие изменяна многократно, бяха въведени противоепидемични мерки на територията на Република България, които между другото и до сега са налице, във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 и обявеното с решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение. Тези заповеди на министъра на здравеопазването не са подзаконови нормативни актове, а общи административни актове, които са надлежно публикувани на интернет-страницата на министерството и са задължителни за спазване от гражданите.

10. С релевантната за казуса Заповед № РД-01-609/2020 г. на Министъра на здравеопазването, въведената противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т, ч. кърпа, шал, шлем и др.) е удължен срока, а конкретното деяние попада в 4 нейното действие. Става въпрос за валиден общ административен акт, установяващ задължение за гражданите да носят маски на посочените места, чието неспазване е било скрепено със съответната санкция.

11. В случая описаното в НП деяние е квалифицирано от правна страна като административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която административнонаказателна разпоредба свързва налагането на санкция в случаите на нарушаване или неизпълнение на противоепидемични мерки, въведени на основание чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗ с акт на министъра на здравеопазването или директор на РЗИ. Адресати на правните норми по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ са съответните държавни органи, които имат правомощието да въвеждат с изричен писмен акт противоепидемични мерки, задължителни за спазване под страх от административно или углавно наказание. Ето защо за попълване на общо формулирания състав на административното нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е необходимо не да се посочи 63, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗ, които имат други адресати, различни от субекта на нарушението, а следва да се конкретизира акта на компетентните държавни органи и неговото съдържание, в противоречие с което се явява поведението на привлеченото към отговорност лице. В процесните АУАН и НП е посочена т.7 от Заповед № РД-01675/2020г. на Министъра на здравеопазването, където епидемичната мярка е точно и ясно формулирана. Така имаме правилна квалификация на нарушението и правилно словесното описание на административното нарушение.

12. Няма приложение на правилото за по- благоприятен закон в случая. Въвеждането и отмяната на различните заповеди е динамичен процес, който се влияе от епидемиологичната обстановка в страната. Последващите заповеди на министъра на здравеопазването касаят други времеви периоди и не преуреждат материята за времето, в което вече е извършено административното нарушение. Дефиницията на общия административен акт е уредена в чл. 65 от АПК. Общият административен акт е едностранно волеизявление - с него се предизвикват правни последици независимо от волята на други правни субекти, а може и дори против тяхната воля. Възможността за съответния орган на държавно управление да издава общи административни актове е предвидена в източниците на правна уредба в дадената сфера на изпълнителната дейност на държавата. В този смисъл и общите административни актове се издават във връзка с прилагането на административноправни норми и така свеждат абстракцията в тях до конкретиката на живота с оглед определени факти и обстоятелства в обективната и социална действителност. Общите административни актове са свързани с конкретизацията на хипотезата в приложимата правна норма и с осъществяване на предвиденото в нейната диспозиция правило. Затова те се издават въз основа, в изпълнение и в рамките на закона, т. е. на визираната в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН нормативна разпоредба. Правилата за поведение в общите административни актове не са правни норми, защото те не разполагат с елемента от правната норма - хипотеза.