Определение № 15262 от 15.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15262 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504930 по описа за 2026 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.130 вр.чл.299, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 93013 от 24.03.2026 г. на Т. Р. Ч. срещу протоколно определение от 10.03.2026 г., постановено по гр.д. № 21099/2025 г. по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото, на основание чл.299, ал.2 ГПК, като повторно заведено след постановяване и влизане в сила на решение по гр.д. № 67991/2022 г. по описа на Софийски районен съд.

Жалбоподателят (ищец по горецитираните дела) поддържа, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, доколкото от постановяване на решението по гр.д. № 67991/2022 г. по описа на Софийски районен съд до датата на депозиране на исковата молба, по която е образувано гр.д. № 21099/2025 г. по описа на Софийски районен съд е изтекъл нов срок, който дава основание за претендиране недължимост на сумите по издадения срещу нея на 26.01.2017 г. Поддържа, че липсва законово ограничение в последващо производство да се претендира недължимост на вземането по изпълнителния лист въз основа на изтеклия в последствие давностен срок. Претендира разноски.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по жалбата „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД е депозирало отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Към жалбата са представени доказателства за заплатена по сметка на въззивния съд държава такса, която с оглед посоченото задължено лице, предвид служебно изисканата 1 справка и разпореждането на съдията – докладчик от15.07.206 г. е редовна.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Силата на пресъдено нещо съставлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което решаването на правния спор с влязло в сила решение има за последица недопустимост на последващ процес между същите страни със същия предмет с оглед нормата на чл. 299, ал. 1 ГПК, като повторно заведеното се прекратява служебно от съда.

При дължимата от съда проверка, включваща съпоставка на диспозитива на влязлото в сила решение (който е източник на силата на пресъдено нещо съгласно т.18 от ТР от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС) с исковата молба по второто заведено дело, респ. съдържанието на исковите молби по двете дела (Решение № ЗЗ от 28.04.2017 г. по т. д. № 3230/2015 г., ТК, II т. о. на ВКС), се констатира идентичност на страните, като и по второто производство се желае признаване в отношенията помежду им недължимост на сумите по изпълнителен лист от 26.01.2017 г., издаден по влязла в сила на 13.12.2016 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. № 70734/2016 г. по описа на Софийски районен съд, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията с изтичане на давностния срок.

Доколкото предметът на делото се определя от ищеца с исковата молба, с която се отправя искане до съда за разрешаване на правен спор относно несъществуването на отричано субективно материално право, което се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба, предвид задълженията на съда по чл.6 ГПК и твърдението и във втората искова молба, че не са извършвани никакви изпълнителни действия за период по – дълъг от пет години от датата на издаване на заповедта без този срок да е отграничен с краен момент, с оглед възражението на ответната страна за недопустимост на исковите претенции, произтичаща от влязлото в законна сила решение по гр.д. № 67991/2022 г. по описа на Софийски районен съд, то първоинстанционният съд е следвало да процедира по реда на чл.129, ал.2 ГПК като предостави възможност на ищеца, сега жалбоподател, да конкретизира обстоятелствата, на които основава претенцията си, съобразявайки силата на пресъдено нещо. Твърденията в исковата молба от 10.04.2025 г. относно изтеклия релевантен давностен срок не позволяват единствено възможен извод за позоваване или липса на такова на период, който не е въведен в предмета по предходното дело по надлежния ред и не е преклудиран от силата на присъдено нещо с решението за отхвърляне на иска и не е могъл да бъде съобразен от по реда на чл.235, ал.3 ГПК, поради което би могъл да бъде основание на нов иск за недължимост на вземането (относно тази възможност виж Определение № 1775/16.06.2026 г. по т.д. № 426/2026 г. по описа на ВКС, I т.о.,както и Определение № 545 от 7.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3852/2014 г. на ВКС, III г. о., макар да последното да разглежда установителен иск за собственост на недвижим имот с твърдения за придобиването му въз основа на давностно владение).

Като не е предоставил възможност на ищеца да конкретизира твърденията си относно обстоятелствата, на които основава последваща си искова претенция, първоинстанционният 2 съд преждевременно е извършил преценка за недопустимост на същата, поради основаването й на идентични факти с тези по гр.д. № 67991/2022 г. по описа на Софийски районен съд, обхванати от силата на пресъдено нещо с влизане в сила на решението по последното.

По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанциония съд за процедиране по реда на чл.129, ал.2 ГПК, последвано от нова преценка за допустимост на исковите претенции.

Доколкото делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, то в настоящото не се следват разноски за жалбоподателя, а отговорността за сторените такива е нужно да се разпредели от първоинстанционния съд с крайния съдебен акт и съобразно изхода от спора.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба вх. № 93013 от 24.03.2026 г. на Т. Р. Ч. срещу протоколно определение от 10.03.2026 г., постановено по гр.д. № 21099/2025 г. по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото като недопустимо и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно мотивната част на настоящето.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3