Решение № 108 от 31.03.2021, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Благоевград , 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Гюлфие Яхова

Александър Трионджиев при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно гражданско дело № 20201200501387 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX от ГПК, като същото е инициирано по въззивна жалба вх. № 508017 от 14.09.2020 г., подадена от „Т.Б.“ ЕАД срещу Решение № 503353 от 11.08.2020 г. по гр.д. № 765/2019 г. по описа на РСР.

С оспореното решение е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ... против П. Д. Я., ЕГН ********** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 392/2019 г. по описа на РСР сума на обща стойност от 2427.51 лева, представляваща общ сбор на парични задължения, за които са издадени фактура № 7253865031/10.03.2017 г., фактура № 7255100082/10.04.2017 г., фактура № 7256528387/10.05.2017 г. и фактура № 7259256431/10.07.2017 г., от която сума 777.82 лева са главница за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и лизингови вноски и 1649.69 лева са неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги.

За да постанови този резултат, районният съдебен състав е приел, че исковата претенция е останала недоказана. В тази връзка са изложени подробни мотиви, според които приложените към иска писмени доказателства следва да не се кредитират от съда и същите да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, тъй като по отношение на тях ищцовото дружество не е конкретизирало, въпреки изрично дадените му указания за това, какви конкретно обстоятелства цели да докаже.

Във въззивната жалба са изложени подробни аргументи, според които оспореният съдебен акт е неправилен, като се застъпва становище, че крайните изводи на съда не кореспондират с надлежно ангажирания доказателствен материал. В жалбата се сочи, че 1 неправилно първостепенният съдебен състав е приел, че ищецът в указания му срок не е посочил какви обстоятелства ще установява с приложените към исковата молба писмени доказателства. В тази връзка се навеждат доводи, според които писмените доказателства следва да бъдат приети като част от доказателствената съвкупност. Настоява се оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат уважени в цялост.

Отговор на въззивната жалба не е депозиран.

Въззивната жалба е допустима –подадена е в срок от лице, което има правен интерес от нея и е насочена срещу подлежащ на инстанционна проверка съдебен акт, като е заплатена и дължимата държавна такса.

С определението, с което въззивният съдебен състав е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, е уважено искането на жалбоподателя представените от него пред първа инстанция писмени доказателства да бъдат приети като част от доказателствения материал. В тази връзка е посочено, че с Определение № 5376 от 11.11.2019 г. РСР е указал на ищеца „Т.Б.“ ЕАД да конкретизира обстоятелствата, които цели да докаже с писмените доказателства, като за отстраняването на тази нередовност е даден срок - до приключване на първото редовно открито съдебно заседание. На 14.01.2020 г., преди провеждане на първото открито съдебно заседание, по гр.д. № 765 по описа на РСР за 2019 г. е постъпила молба-становище от ищцовото дружество. В същата подробно е посочено всеки един от писмените документи, представени като доказателства, какви конкретно относими към правни спор факти установява. Поради това настоящият съдебен състав е приел, че указанията на първостепенния съд са били изпълнени и документите следва да бъдат приети като писмени доказателства, а впоследствие, при решаване на делото, същите да бъдат обсъдени и да се прецени дали посредством тях се доказват фактите, на които ищецът се позовава и които са в негова тежест да установи.

След извършена служебна проверка, окръжният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Това налага разглеждане на въззивната жалба по същество.

За да се произнесе по съществото на жалбата, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, подадено от „Т.Б.“ ЕАД, е образувано ч.гр.д. № 392/2019 год. по описа на РСР, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1859 от 15.04.2019 г., с която е разпоредено П. Д. Я. да заплати на заявителя 2427.51 лева - дължима и неизплатена сума по сключени договори за мобилни услуги, договори за лизинг и допълнителни споразумения към тях, за която са издадени данъчни фактури № 7253865031/10.03.2017 г., № 7255100082/10.04.2017 г., № 7256528387/10.05.2017 г. и № 7259256431/10.07.2017 г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.04.2019 г. до окончателното изплащане на дълга.

В срока по чл. 414 от ГПК задълженото лице е подало възражение.

Поради подаденото възражение заявителят е предявил положителен установителен иск по реда на чл. 422, във вр. 415, ал. 1 от ГПК. Посредством исковата молба се твърди, че между страните в исковото производство са сключени следните договори за мобилни услуги, договори за лизинг и допълнителни споразумения към тях, а именно: Договор за мобилни услуги № 602884181 от 24.01.2012 г., съгласно който на ответника са предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилно устройство NOKIA X2; Договор за мобилни услуги № 605514108 от 21.11.2012 г., съгласно който на ответника са предоставени 2 мобилен телефонен номер *** и мобилно устройство NOKIA 113; Договор за мобилни услуги № 606641482 от 26.03.2013 г., съгласно който на ответника са предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилно устройство NOKIA 101;

Договор за мобилни услуги № 609712854 и Договор за лизинг от 12.03.2014 г., съгласно които на ответника са предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилно устройство НТС Desire 500 Вlаск; Договор за мобилни услуги № 616971984 от 22.12.2016 г.

Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер *** и часовник Watch MyKi Kids Watch Blue; Допълнително споразумение № 007587207 към договор за мобилни/фиксирани услуги от 02.09. 2014 г. за мобилен номер ***, съгласно което е уговорено влизането в сила на нов абонаментен план, а на клиента е предоставено мобилно устройство ALKATEL ONE TOUCH POP C3 Blask;

Допълнително споразумение № 007777726 към договор за мобилни/фиксирани услуги от 01.12.2014 г. за мобилен номер ***, съглано коеот влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставено мобилно устройство HUAWEI Asekond Y511 Blask;

Допълнително споразумение № 008879926 към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 28.01.2016 г. за номер ***., съгласно което влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставено мобилно устройство НТС Desire 620 Grey;

Допълнително споразумение № 011457034 към договор за мобилни/фиксирани услуги от 02.12.2016 г., съгласно което за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план; Допълнително споразумение № 012585159 към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 31.08.2016 г. за мобилен номер ***, съгласно което влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставено мобилно устройство ALKATEL PIXI4 73G White; Допълнително споразумение № 008533752 към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 31.08.2016 г. за мобилен номер ***, съгласно което влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставено мобилно устройство SONI XPERIA ХА Вlаск. Изложени са доводи, че ответника не е изпълнил свои парични задължения, начислени в четири броя фактури, издадени в периода м. март 2017 г. - м. юли 2017 г.: фактура № 7253865031 /10.03.2017 г., фактура № 7255100082/10.04.2017 г., фактура № 7256528387/10.05.2017 г. и фактура № 7259256431/10.07.2017 г.

В обстоятелствената част на исковата молба са описани сумите, за които са били издадени фактурите и направените начисления за месечни абонаментни вноски, такси и неустойки и периодите за които са начислени. Твърди се също така, че фактура № 7259256431/10.07.2017 г. е издадена след предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, поради което в нея са отразени задължения за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски.

В обстоятелствената част на исковата молба са описани задълженията за неустойка по отделните договори.

С исковата молба се настоява да бъде постановено решение, с което да бъде признато спрямо ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 2427.51 лева, представляваща общ сбор на суми, съгласно фактура № 7253865031/10.03.2017 г., фактура № 7255100082/10.04.2017 г., фактура № 7256528387/10.05.2017 г. и фактура № 7259256431/10.07.2017 г., претендирани на основание неизплатени задължения по следните правоотношения между страните:

1) 777.82 лева - главница за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и лизингови вноски по Договор за мобилни услуги М 602884181 от 24.01,2012 г., изменен със Допълнително споразумение към същия договор, Договор за мобилни услуги М 605514108 от 21.11.2012 г., изменен с Допълнително споразумение № 011457034 към договор за 3 мобилни/фиксирани услуги от 02.12.2016 г., Договор за мобилни услуги М 606641482 от 26.03.2013 г., изменен с Допълнително споразумение М 008533752 към договор за мобилни/фиксирани услуги от 31.08.2016 г., Договор за мобилни услуги М 609712854 от 12.03.2014 г., изменен с Допълнително споразумение М 008879926 към договор за мобилни/фиксирани услуги от 28.01.2016 г., Допълнително споразумение М 012585159 към договор за мобилни/фиксирани услуги от 31.08.2016 г., Договор за мобилни услуги М 616971984 от 22.12.2016 г., Договор за лизинг от 28.01.2016 г. Договор за лизинг от 31.08.2016 г. и Договор за лизинг от 31.08.2016г., съгласно фактура № 7253865031/10.03.2017 г., фактура № 7255100082/10.04.2017 г., фактура № 7256528387/10.05.2017 г. и фактура№ 7259256431/10.07.2017 г. и 2) 1649.69 лева - неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги М 602884181 от 24.01.2012 г., изменен със Допълнително споразумение към същия договор, Договор за мобилни услуги М 605514108 от 21.11.2012 г., изменен с Допълнително споразумение № 011457034 към договор за мобилни/фиксирани услуги от 02.12.2016 г., Договор за мобилни услуги М 606641482 от 26.03.2013 г., изменен с Допълнително споразумение М 008533752 към договор за мобилни/фиксирани услуги от 31.08.2016 г., Договор за мобилни услуги № 609712854 от 12.03.2014 г., изменен с Допълнително споразумение М 008879926 към договор за мобилни/фиксирани услуги от 28.01.2016 г., Допълнително споразумение М 012585159 към договор за мобилни/фиксирани услуги от 31.08.2016 г., Договор за мобилни услуги М 616971984 от 22.12.2016 г., съгласно фактура № 7259256431/10.07.2017 г.

От посоченото в исковата молба и от съдържанието на подадена пред първостепенния съд допълнителна молба–уточнение става ясно, че посредством иска ищецът желае да бъде установено спрямо ответника, че последният му дължи следните суми: 307.81 лева – неизплатени месечни абонаменти такси и ползвани услуги, 470.01 лева – дължими лизингови вноски по три договора за лизинг на мобилни устройства /сборът на които две суми е 777.82 лева/ и 1649.69 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги.

Ответникът по иска е подал отговор на въззивна на исковата молба, в който са изложени подробни съображения, според които претенцията е неоснователна. Направено е и възражение, според което далекосъобщителните услуги, по повод на които са издадени процесните услуги, не са били реално предоставени на потребителя. Също така са наведени и доводи за неравноправност на клаузи, съдържащи се в договорите, по повод на които между страните в процеса са възникнали материалноправните отношения.