Решение № 2700 от 01.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2700 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330100784 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на А. И. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. *****, чрез ЕАД „Й.“, представлявано от адв.

С. Й. от АК - *****, против „Стик-Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № *****/28.09.2025 г., сключен между ищеца А. И. Я. и ответника „СтикКредит“ АД, е недействителен.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответното дружество са сключили Договор за кредит № ***** от 28.09.2025 г., за сумата от 2700,00 лв. за срок от 12 месеца, при годишен лихвен процент по заема от 36,00 % и ГПР от 32,92 %. Сочи се, че общодължимата сума за целия период на заема възлиза на 3200,52 лв., като съгласно чл. 19 от договора за кредит, кредитополучателят следвало в 3-дневен срок да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител, който следвало да отговаря на множество условия. В случай на непредставяне на обезпечение по кредита се начислявала неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума дневно до предоставянето на обезпечение. Твърди се, че ответникът изчислил предварително неустойката до края на кредита, като с включването й към дължимите суми по кредита задължението по сключения между страните договор възлизало на 5019,00 лв.

1

В тази връзка, доколкото в случая е предвидена дължимост и на неустойка по кредита, ищецът твърди, че процесният договор за кредит е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не било ясно какво се включва в годишния процент на разходите, каква е методиката за формирането му и колко е точното оскъпяване със задължението за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Ищецът поддържа, че ГПР по кредита не е формиран съобразно изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Счита, че в случая е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради невключване на неустойката при изчисляване на ГПР по кредита.

Твърди, че ако неустойката се прибави към ГПР и ГЛП, то действителните им размери биха нараснали двойно. По този начин потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Твърди, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията за добросъвестност и излиза извън присъщите си функции.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск за прогласяване недействителността на процесния договор за кредит. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Стик - Кредит“ АД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди, че договорът за кредит е действителен и е сключен при спазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, както и на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Сочи, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включена в ГПР по кредита и при формирането му са спазени всички законоустановени изисквания.

Неустойката представлявала проявление на свободата на договаряне между страните. В случая неустойката била договорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Оспорва твърденията на ищеца за нарушаване на принципа на добрите нрави и за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. Договорът бил сключен изцяло по волята на ищеца. В Стандартния европейски формуляр се съдържала информация за договора за кредит. Посочва се, че ищецът е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, за което е получил информация още със Стандартния европейски формуляр. В подкрепа на твърдението, че длъжникът е бил наясно с финансовите последици от сделката било и обстоятелството, че същият е сключил множество договори за кредит, съдържащи уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

По гореизложените съображения ответникът моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът А. Я. не се явява и не изпраща 2 процесуален представител. По делото е постъпила молба от ищеца, чрез пълномощника му ЕАД „Й.“, представлявано от адв. С. Й., с което поддържа исковата молба и моли предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски.

Инвокира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответното дружество.

В открито съдебно заседание ответникът „Стик-Кредит“ АД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба от пълномощника на ответното дружество – адв. М. от САК, с която оспорва исковата молба и моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл.

22 от ЗПК.

За уважаване на предявения установителен иск ищецът следва да докаже, че между него и ответника „Стик - Кредит“ АД е възникнало облигационно отношение по процесния Договор за кредит, че този договор е нищожен на заявените в исковата молба правни основания, в т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, противоречието на посочените от ищеца договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на закона.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца А. И. Я. и „Стик-Кредит“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № *****/28.09.2025 г., по силата на който на А. И. Я. е предоставена сумата от 2700,00 лв., при посочени в договора ГПР от 32,92 % и ГЛП от 36,00 %; че в чл. 29, ал. 1 от процесния Договор за потребителски кредит се съдържа уговорка за дължимост на неустойка при непредоставяне на обезпечение; че дължимата неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по кредита от страна на потребителя не е включена в размера на ГПР по договора за кредит.

Сключването на процесния Договор за кредит се установява и от представения по делото Договор за потребителски кредит № *****/28.09.2025 г. (Договора), видно от който „Стик - Кредит“ АД, като кредитор, е предоставило на А. И. Я., като кредитополучател/потребител, сума в размер на 2700,00 лв., представляваща максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на Договора. Отразеният в Договора лихвен процент е 36,00 %, а годишният процент на разходите – 32,92 3

%. Общата сума (главница и лихва), дължима от потребителя по първия отпуснат транш, е посочена в размер на 3200,52 лв. Съгласно чл. 33 от Договора същият е със срок на действие от 12 месеца, а според чл. 1, ал. 8 от Договора срокът за погасяване на първи транш е 12 месеца. Видно от представения погасителен план, общата дължима сума, включваща и предвиденото оскъпяване за неустойка, когато не е осигурена гаранция/поръчител е в размер на 5019,00 лв., а месечната вноска с неустойка е в размер на 418,25 лв.

Съгласно чл. 19 от Договора в тридневен срок от подписването му, длъжникът следва да предостави на кредитора обезпечение, а именно: физическо лице - поръчител или банкова гаранция със срок на валидност наймалко 30 дни след падежа на последната вноска по кредита. Третото лице – поръчител и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и да бъдат одобрени от кредитора. Посочено е, че одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. Според глава VIII, чл. 20, ал. 1 от приложимите към Договора за кредит Общи условия поръчителят следва да отговаря на следните кумулативно поставени изисквания, а именно: да е дееспособно физическо лице навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит; да е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит; да има минимален осигурителен доход от 1500 лв., валидно трудово правоотношение при последен работодател от минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция; да не е настоящ потребител на „Стик - Кредит“ АД и да представи служебна бележка от работодател за получавано трудово възнаграждение за период от 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора.

Съгласно чл. 29 от Договора за кредит при неизпълнение в срок на посоченото задължение за предоставяне на обезпечение кредитополучателят следва да заплати на кредитора неустойка в размер от 0,9 % от стойността на усвоената по всеки транш сума, за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение.

Не е спорно по делото, че ответникът „Стик-Кредит“ АД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ищецът А.

Я. е физическо лице, което при сключване на Договора за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Сключеният между ищеца и ответника Договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на 4 чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.