Решение № 265 от 20.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330114185 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на К. А. А.-****************, ЕГН ********** против Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество - София, с ЕИК 131463734, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 11 261,83 лв., дължима за периода от 10.05.2024 г. до 14.08.2024 г. и представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница в размер на 304 733 лв., присъдена на ищеца с влязло в сила решение по гр.д.№2465/2015 г.на Окръжен съд – Пловдив, 22 с-в.

Излага се, че с влязло в сила решение по гр.д.№2465/2015 г. на Пловдивския окръжен съд,22 гр.с. Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество-София,ЕИК 131463734 е осъдена да заплати на ищеца сумата общо от 304 733 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв. за процесуално представителство на ответника във всички съдебни инстанции.

Сочи се, че с покана за изпълнение, входирана под №КОНПИ 1-51/25.10 2023 г., с приложен към нея оригинал на издадения ми въз основа на влязлото в сила решение изпълнителен лист и на осн.чл.84,ал.2 ЗЗД, ищецът е поканил ответника да му изплати присъдената сума в двуседмичен срок от получаването й, с посочване на банкова сметка, по която сумата да бъда преведена.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата 1 молба, с който ответникът счита иска за неоснователен. Възразява се, че искът е преждевременно предявен, понеже следва да се спазват разпоредбите на чл.

519, ал. 2 от ГПК, а изпълнителният лист за вземанията е издаден на 19.10.2023 г. и поканата за доброволно изпълнение е получена от ответника на 25.10.2023 г. Сочи се, че паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им, а в процесния случай процедурата по изплащане не е приключила и предстои.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже съществуването на валидно главно парично задължение, във връзка с което се дължи заплащане на законна лихва за забава за период, посочен в исковата молба, както и падежът и размерът на задължението.

В тежест на ответника е разпределено да докаже, че е заплатил търсените суми пари.

Съдът с доклада по делото е отделил като безспорни между страните следните факти и обстоятелства: издаден изпълнителен лист от 19.10.2023 г. от Окръжен съд - Пловдив във връзка с Решение по гр.д. № 2465/2015 г. по описа на ОС – Пловдив, по силата на който ответникът е осъден да заплати на ищеца посочените в него суми; изпълнителният лист е предявен за плащане на ответника на 25.10.2023 г.

От приобщения по делото доказателствен материал се установява, че е издаден изпълнителен лист на 19.10.2023 г. по ГД № 2465/2015 г. по описа на ОС – Пловдив, с който ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в общ размер 304 733 лв., която представлява разноски за адвокатски хонорар по няколко съдебни дела. Ерго, установява се наличието на главно парично задължение, падежът на което е настъпил с влизане в сила на съдебното решение на ОС – Пловдив.

Ищецът е поканил ответника да му заплати горепосочена сума с покана, получена от ответника на 25.10.2023 г., като е предоставен двуседмичен срок за плащане. Ответникът не оспорва обстоятелството за получаване на покана.

Следователно падежът на акцесорното вземане е настъпил на 09.11.2023 г.

(по арг. от чл. 84, ал. 2 от ГПК). Главното задължение е платено на 17.12.2024 г., която дата се явява крайният момент на дължимост на акцесорното задължение.

Периодът на претенцията за законна лихва за забава е след настъпване падежа на акцесорното вземане и преди плащането на главницата.

Размерът на вземането за законна лихва за забава върху главницата за процесния период се изчислява от съда посредством онлайн калкулатора на НАП за законна лихва (https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html).

В тази връзка размерът на вземането за процесния период възлиза на 11 262,38 лв., което е в повече от претендирания размер.

Възраженията на ответника са свързани с прилагането на чл. 519, ал. 2 от ГПК към предмета на спора. Съдът намира, че посочената разпоредба следва да се прилага в редакцията й към ДВ, бр. 42 от 2018 г., приложима към 2 момента на приключване на съдебното дирене по делото, а именно „Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма такива средства, съответният първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет“. Тази правна норма създава ред, по който държавният орган изплаща задължения, които има към другите субекти на правото, тъй като в българското законодателство не е предвиден ред за принудително изпълнение на парични задължения на държавни учреждения.

Следователно съдът не споделя възраженията на ответника, че не е налице забава в задълженията, понеже за 2023 г. и до датата на плащането през 2024 г. не са предвидени средства в бюджета на органа, поради което лихва не се дължи. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя и изложеното в Решение № 15 от 21.12.2010 г. по конст. дело № 9/2010 г. по описа на Конституционния съд, съгласно което, „ако в бюджета на длъжника липсва кредит, правилото на чл. 519, ал.2 от ГПК задължава висшестоящия орган да предприеме необходимите мерки за осигуряването му най-късно в бюджета за следващата година; интересът на кредитора не е пренебрегнат, тъй като макар и с известно закъснение /до следващата календарна година/, той ще получи вземането си със законната лихва за забава“.

В обобощение, установява се наличието на главно задължение – 304 733 лв., за която сума е издаден изпълнителен лист, както и поставянето на длъжника в забава с връчването на покана за доброволно изпълнение на 25.10.2023 г. Върху главницата се дължи законна лихва за забава, за която ищецът е конкретизирал период на дължимост, както и претенцията е доказана по размер.

Съдът намира, че исковата претенция е основателна и е доказана по основание и размер.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 450,48 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ 131463734, със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6, да заплати на К. А.

А., ЕГН **********, с адрес в ****************, сума в размер на 11 261,83 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава, дължима за периода от 10.05.2024 г. до 14.08.2024 г ., върху главницата в размер на 304 733 лв., присъдена на ищеца с влязло в сила Решение № 1105/15.08.2018 г. по ГД №2465/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ 131463734, да заплати на К.

3

А. А., ЕГН **********, сума в размер на 450,48 лв., представляваща сторените по делото разноски.

Банкова сметка, по която може да бъдат платени вземанията на ищеца: IBAN: ****************, с титуляр К. А. А..

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4