Решение № 21 от 12.02.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. *****, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.А В. Г.А като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20233130100281 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск от „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр. *****, район ****, ул. ***** № 29, ет.7 срещу Г. Я.

Г., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. *****, ул. ***** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 800лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № 638976/23.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 03.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението;

40,05лева- представляваща дължима договорна лихва за периода 23.02.2022г. до 09.04.2022г.; 87,32лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.06.2022г. до 01.12.2022г.; 409,95лева, представляваща договорна неустойка за неизпълнение задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 37, ал. 3 ОУ; 125лева, представляваща неустойка за забава по чл.8 от договора вр. чл. 37 ОУ и т.3 от Тарифата;

135лева, представляваща разходи за събиране на вземането по чл.8 от договора вр. чл. 37 ОУ и Тарифата, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 11/04.01.2023г. по ч.гр.д. № 1/2023г. по описа на ПРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 23.02.2022г. между страните е сключен договор за паричен заем № 638976/23.02.2022г., след като ответникът е отправил искане за това на интернет страницата на ищеца www.credirect.bg. Договорът е оформен съгласно разпоредбите на Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Съобразно установената форма за кандидатстване, заемодателят е предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем, едно лице за контакт, както и желан начин за изплащане на отпуснатата в заем сума. На така предоставената ел. поща, ищецът е изпратил на ответника ОУ, както и чрез интернет страницата си е предоставил проект на договор за заем съдържащи цялата нужна преддоговорна информация. С натискане на бутон „изпрати“ съгласно ОУ, ответникът е приел условията на договора, което действие се счита за подписване на всяка страница от документите съгласно чл. 10 ЗЕПЕУУ. След 1 потвърждаване сключването на договора, на посочения от ответника ел. адрес е изпратен и сключеният договор за заем, погасителен план към него и ОУ. Съгласно ОУ, договорът е влязъл в сила от датата на изпращането му, в случая 23.02.2022г. Връщането на така отпуснатата в заем сума е следвало да се извърши чрез една погасителна вноска с падеж 09.04.2022г., включваща и дължимата възнаградителна лихва. Последната се сочи да е уговорена в чл. 3.7 от договора и начислена в размер от 40,05% върху чистата отпусната в заем сума. Поради допусната забава в изпълнение на задължението за връщане на отпуснатата в заем сума се твърди, че ответникът дължи и обезщетение за забава. Търсената договорна компенсаторна неустойка се сочи да е начислена на основание чл. 37, ал. 3 ОУ автоматично и еднократно, поради неизпълнение на поетото от ответника задължение за предоставяне на обезпечение по договора- поръчител или банкова гаранция в тридневен срок от усвояване на сумата. Мораторната неустойка се сочи да е начислена еднократно на основание чл. 8 от договора вр. чл. 37 ОУ и т.3 от Тарифата, поради допусната забава в изпълнение на задълженията по договора. На същото основание е начислено и задължението за разходи за събиране на вземането. За събиране на вземането си ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът възразил, с което обосновава и правния си интерес от предприетата сега защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. На първо място се сочи недопустимост на производството предвид сгрешен ЕИК на ищеца, а в евентуалност исковете се оспорват като неоснователни. Твърди недействителност на договора поради сключването му в нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото липсвала разписана методика на формиране на ГПР от 48,62% и компонентите включени в него. Счита, че предвидените такси за администриране на просрочени вноски, съдебно събиране на задълженията и експресно разглеждане, следва да са част от компонентите му, при което ГПР би бил в размер надвишаващ 50%. Това твърди да е в нарушение на ЗПК и счита, че обосновава недействителност на договора. На основание чл. 23 ЗПК по него следва да се дължи само чистата стойност на полученото. Оспорва да е договаряна неустойка от 409,95лева. На последно място, твърди че е извършвал плащания по договора в размер на общо 400лева- четири вноски от по 100лева- на 04.07, 10.10, 23.11 и 22.12.2022г. Искането е за отхвърляне на исковата претенция, евентуално за уважаването й до размера от 400лева.

Претендира присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

С писмено становище поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено от ответника задължение по сключен с ищеца договор за паричен заем № 638976/23.02.2022г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 1/2023г. по описа на ПРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срок.

По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 1/2023г. по описа на ПРС, от което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл.

422 ГПК.

2

Така очертания предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти: валиден договор за паричен заем № 638976/23.02.2022г., сключен между страните , по който на ответника е предоставена сума пари и нейния размер; дължимост на възнаградителна лихва и нейния размер; падеж на задължението и размер на обезщетението за забава; наличие на валидна клауза за неустойка, поради неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение и нейния размер; наличие на валидна клауза за неустойка за забава и нейния размер; дължимост на такса разходи и нейния размер; изпълнение на задълженията, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата неустойките в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 23.02.2022г. ответникът е отправил до ищеца искане за отпускане на заем в размер на 800лева при параметри- 1 на брой вноски. Кандидатстването е извършено чрез онлайн платформа на интернет страницата на ищеца www.credirect.bg, чрез която на ответника са предоставени проект на договора, съобарно параметрите посочени в искането, ОУ и СЕФ. В искането са били попълнени данни относно три имена, ЕГН, номер на л.карта, адрес, телефонен номер, ел. поща, размер на исканата в заем сума, начин на усвояването и връщането й. До доказване на противното съгласно чл. 16 ОУ, заемателят посочен в искането за заем се счита за негов автор. На посочената ел. поща ответникът е получил Стандартен европейски формуляр /СЕФ/, съдържат нужната преддоговорна информациясрок на договора 45дни, връщане на заетата сума на една вноска от 840,05лева на дата 09.04.2022г., от която 800лева главница и 40,05лева лихва, ГПР 48,62% и фиксиран ГЛП 40,05%.

На 23.02.2022г. между страните е бил сключен договор за паричен заем кредирект № 638976, по силата на който ответникът е получил в заем сума в размер на 800лева.

Връщането на сумата е следвало да стане чрез една месечна вноска в размер на 840,05лева с ден на плащане събота. Уговорени са ГПР 48,62% и лихвен процент от 40,05. С подписване на договора, ответникът е декларирал, че е запознат и приема ОУ към него. Избраният начин за усвояване на сумата е чрез Изи пей. В договора е предвидена и дължимост на такса за експресно разглеждане от 409,95лева. Потвърждението на сключване на договора е извършено от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя, като съгласно чл.20, ал.2 ОУ страните се съгласяват, че съобщенията по ел. поща имат силата на саморъчни подписи на страните по смисъла на чл. 13 ЗЕДЕУУ. Начинът на формиране на ГПР и ГЛП са разписани в чл. 30 ОУ.

В чл. 33 ОУ от договора е предвидено, че за обезпечаване изпълнението на договора, страните могат да уговорят предоставяне на обезпечение на кредита – поръчителство на едно или две физически лица отговарящи на изрично изброени условия или безусловна банкова гаранция. Съгласно чл. 37, ал. 3 при непредставяне на съответното обезпечение в 3 дневен срока от подписване на договора, заемателят ще дължи неустойка в размер индивидуализиран в договора.

Съгласно чл. 37, ал. 1 ОУ от договора, при неизпълнение на задълженията за погасяване задълженията по договора, заемателят дължи заплащане на разходите направени от заемодателя за събиране на вземането съгласно Тарифата на заемодателя достъпна на посочен ел. адрес. В същата – т. 2 е разписана дължимост на такса за разходи за събиране на вземането- изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори, посещения на адрес, действия по отлагане прехвърлянето на просрочено 3 задължение на агенция за събиране, чийто размер зависи от периода на допуснатата забава, но не може да надвишат сумата от 135лева. Наред с това в т.3 е предвидено и еднократно начисляване при допусната забава повече от 90дни на сума в размер на 10% от остатъка на задължението, които разходи са дължими за отлагане процедура по принудително изпълнение на просрочено задължение.

От заключението на в.л. по допусната съдебно- счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, става ясно следното: Сумата по отпуснатия договор за кредит е усвоена чрез Изипей в размер на 800лева на 24.02.2022г.

Няма данни за извършвани плащания по договора, поради което и задълженията по него са800лева главница, договорната възнаградителна лихва за периода 23.02.2022г.-09.04.2022г. от 40,05лева и мораторната лихва за периода 01.06.2022г. до 01.12.2022г.- 42,94лева.

Компонентите включени при формиране на ГПР са главница 800лева, ГЛП от 40,05% и период на кредита 45дни. Представените от ответника документи за извършвани плащания не касаят погасяване на процесното задължение, а друго такова към същия кредитор.

Не е допуснато нарушение на изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, по съображения, че в договора била посочена само абсолютната стойност на ГПР, но не и ясна методика и компонентите при неговото формиране. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а изчисляването му става по специална формула. Идеята на законовото изискване за посочване на тази информация на потребителя по ясен и разбираем за него език е, за да се гарантира правото му на информиран и икономически обоснован избор дали да встъпи в конкретното кредитно правоотношение или не, респ. да търси други доставчици на услугата на пазара. Защото основен принцип в областта на защитата на потребителите е гарантиране правото им да получат преди и/или по време на сключване на договора информация относно условията на договора и последиците от сключването му.