Решение № 211 от 29.08.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Кюстендил, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20241500500607 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от С. В. С., ЕГН *********, с адрес: гр. К., ж.к. „******“ № ***, вх.*, ет.*, ап.*, подадена чрез пълномощника адв. К. Г. от САК, със съдебен адрес: гр.С., бул,“******“ № *-*, ********* ***, вх. *, ет. *, кантора ***, против Решение № 924/03.10.2024 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 753/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд e отхвърлил като неоснователен предявения от С. В. С. против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД иск да бъде признато за установено по отношение на последното, че ищцата не му дължи сумите по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№ 1795/2011 г. по описа на Районен съд Кюстендил, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20237430400684 по описа на ЧСИ Е. Х. с рег.№ ***, като погасени по давност. Осъдил е С. В. С. да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на последното.

Въззивницата обжалва решението на районния съд изцяло като неправилно. Сочи, че погасителна давност не е текла докато траел изпълнителният процес по и.д. № 466/2012 г., а нова погасителна давност започнала да тече от датата на прекратяването на изпълнителното дело. За основен порок на обжалваното решение се приема непосочването на датата, на която било прекратено изпълнителното дело. Подчертава, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело, годно да прекъсне давността, е извършено на 14.05.2015 г., т.е. на 14.05.2017 г. производството е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от 1

ГПК поради настъпилата перемпция. Твърди, че това действие е настъпило по силата на закона, а издаденото от ЧСИ Е. Х. постановление за прекратяването на изпълнителното производство по изп. дело № 466/2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 05.05.2023 г., по никакъв начин не влияело на действителната дата на прекратяването му.

Подчертава, че от тази дата, съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г., била започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за процесните вземания, като всякакви молби по едно прекратено производство не следвало да се вземат предвид. Поддържа, че вземането било погасено по давност преди образуването на второто изпълнително дело № 684/2023г. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и постановяване на ново, с което да се уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещнaтa странa – ответник в първоинстанционното производство – „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД чрез процесуалния представител ю.к. С. П., в който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Намира за правилно и законосъобразно обжалваното решение. Твърди, че първоинстанционният съд правилно отчел началният момент на давността - 26.06.2015 г., съгласно тълкувателната практика на ВКС. Изпълнителният процес е описан подробно с начало на образуване на изп. д. № 466/2012 г. на 30.03.2012 г. по описа на ЧСИ Е. Х. по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, като се твърди, че на 03.05.2012 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която длъжникът по делото е уведомен за насрочена дата за опис на движими вещи в дома му. Също така на 14.01.2015 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ за налагане на запор върху вземанията за пенсия на длъжника. Сочи, че нa 27.08.2015 г. е последвало и депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, което действие отново прекъсвало течащата погасителна давност.

Посочва, че с молбата си за конституиране, взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД бил поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, което прекъсвало погасителната давност за вземането. На 31.10.2019 г. и на 23.01.2023 г. се посочат действия по депозиране на молби до ЧСИ Е. Х. Сочи, че на 05.05.2023 г. с постановление на ЧСИ Е. Х. изпълнителното производство по изп.дело 466/2012 г. било прекратено на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, а на негово място, въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изп. дело № 684/2023 г. Последното било станало факт с нарочна молба от 24.07.2023 г., в която освен възлагане на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, от взискателя бил посочен и конкретен изпълнителен способ - опис на движими вещи в дома на наследника. Във връзка с новообразуваното дело на 19.12.2023 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника – наследник, с насрочена дата за опис. Посочвайки хронологията на извършените действия, въззиваемата страна твърди, че погасителната давност не била изтекла. Твърди, че настъпилата перемпция на изпълнителното дело била без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразявали на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД. Посочва съдебна практика в насока, че прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не преграждало възможността да се иска принудително изпълнение. Твърди, че бездействието на съдебния изпълнител не следвало да се тълкува като санкция за взискателя. Иска се отхвърляне на депозираната въззивна жалба и потвърждаване на постановеното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се направените по делото разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Производството пред Районен съд – Дупница е образувано по предявен от С. В. С. против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД иск да бъде признато за установено по отношение на последното, че ищцата не му дължи сумите по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№ 1795/2011 г. по описа на Районен съд Кюстендил, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20237430400684 по описа на ЧСИ Е. Х. с рег.№ ***, като погасени по давност.

За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че с издаването на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1795/2011 г. по описа на РС - Кюстендил е започнал да тече нов 5 годишен давностен срок за процесното вземане, с оглед приетото в чл.117, ал.2 ЗЗД. Позовал се е на приетото Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е отчел, че както по искане на първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, така и на присъединения впоследствие по реда на чл.429 ГПК частен правоприемник на главния взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, са извършвани регулярни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.

Посочил е, че докато е траел изпълнителният процес относно процесните вземания преди обявяването на цитираното ТР, давност не е текла. Посочил е също, че когато в хода на изпълнението е направено искане за прилагане на изпълнителен способ, след настъпване на перемпцията, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, а следва да образува ново изпълнително производство, като искането прекъсва давността независимо дали е било образувано ново дело. Разяснено е, че ако искането на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е било предприето от надлежния орган преди изтичане на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, то давността се счита за прекъсната с искането. Аргументирал е, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не води до погасяване на материалното право и взискателят може да инициира по реда на чл. 426 ГПК наново изпълнително производство, като се образува ново дело под нов номер въз основа на същия изпълнителен лист срещу същия длъжник до изтичане на погасителната давност. С оглед изложеното е приел, че вземанията по издадената по ч.гр.д.№ 1795/2011г. на КнРС Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не са погасени по давност, поради което е отхвърлил като неоснователен предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо - постановено е от компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящият състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че релевантната фактическата обстановка, предвид предмета на обжалване, очертан във въззивната жалба, се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. По последната всъщност страните не спорят. Решението е постановено при задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и при напълно изяснена фактическа обстановка от районния съд, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата относими към доводите на страните по въззивната жалба и отговора по последната.

По съществото на спора, като съобрази изложеното в жалбата, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, 3 настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По допустимостта:

Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен установителен иск. Ищецът основава иска си на обстоятелства, настъпили след приключване на гражданското дело, по което е издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта на същия произтича от разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК /каквото е и към настоящия момент, поради липса на нарочен акт от ЧСИ за прекратяване на същото/.

По отношение на основателността на иска:

Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че е налице висящо изпълнение срещу него, образувано от ответника, за процесната сума, че е налице новонастъпил /след приключване на гражданското производство/ факт с правопогасяващ ефект за задълженията по изпълнителното дело.

В случая ищецът твърди, че е налице новонастъпил юридически факт – настъпила погасителна давност за процесното вземане.

По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 от ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило независимо, че съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/. На новонастъпили факти /след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо от това, че в заповедното производство съдебно дирене не се провежда/ длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК – в този смисъл са и решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 12/2010г., ІІІ ГО и решение № 6/21.01.2016 г. по т.д.

Разпечатката съдържа 32 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a51fb55-cb05-4deb-836d-d9afc501396a