Решение № 322 от 01.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. София , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20211001000264 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 260552/14.12.2020 г. по т.д. № 2280/2019 г., СГС, VI-4 състав е осъдил „Областна дирекция по безопасност на храните – Варна“, гр.Варна, ул.“Софроний Врачански“ N 19, да заплати на „Екарисаж-Варна“ ЕООД , EИК 813143312, с.Тополи, община Варна, на основание чл.266 ал.1 ЗЗД сумата от 214 121,57 лв. – стойност на извършени работи през периода 01.02.2017 г. – 16.08.2017 г. по допълнително споразумение от 16.02.2017 г. към договор N 23/17.08.2016 г., по което са издадени фактури с № № 63771/01.02.2017 г., 64266/28.02.2017 г., 642 83/01.03.2017 г., 64854/31.03.2017 г., 64867/03.04.2017 г., 653 83/30.04.2017 г., 65405/02.05.2017 г., 65994/31.05.2017 г., 66017/01.06.2017 г., 66638/30.06.2017 г., 666 62/03.07.2017 г., 67247/31.07.2017 г. и 67616/17.08.2017 г., ведно със законната лихва от 31.10.2019 г. до окончателното плащане; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 51 617,07 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.03.2017 г. – 30.10.2019 г., както и съдебни разноски от 20 740,87 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Областна дирекция по безопасност на храните – Варна“, гр.Варна, която моли то да бъде отменено и исковете – отхвърлени.

Въззивникът поддържа, че не притежава пасивна легитимация да отговаря по предявените искове. Ищецът основава правата си на Договор за услуга № 23/17.08.2016 г., сключен с „Областна дирекция по безопасност на храните – София“. Ирелевантно било сключеното Споразумение от 05.08.2016 г., между въззивника и останалите Областни дирекции по безопасност на храните, цитирано в чл.5 ал.1 от Договора, съгласно който текст, при осъществяване предмета на договора всяка ОДБХ заплаща на Изпълнителя съответния, уточнен в Споразумението, процент от общата стойност на действително извършените работи. Това не правело „Областна дирекция по безопасност на храните – 1

Варна“, гр.Варна страна по процесния Договор за услуга № 23/17.08.2016 г. Задълженията, поети по силата на Споразумение от 05.08.2016 г. били отношения между ответника и трети страни. Ирелевантно било посочения начин на плащане - чрез всяка от съответните ОДБХ, една от които била ответника. Това обуславяло единствено задължение за възложителя по договора чрез трето неучастващо в процеса лице, да обезпечи договореното плащане, но не и да възникне вземане за изпълнителя - ищец към неучастващи в сделката правни субекти.

Възложителят по процесния договор е действал от свое име, но не и от името на други правни субекти. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗЗД всеки един договор пораждал действие само между страните, които са го сключили, а спрямо трети лица - само в предвидените от закона случаи. Въззивникът не бил участвал в сключването на договора и същият не го обвързвал Дори да се приемело, че процесния казус попадал в хипотезата на чл.23 от ЗЗД - обещание за чуждо действие, то от последното по никакъв начин не възниквало задължение за третото лице, а за даващия обещанието, който единствено бил правно обвързан. Разпоредбата на чл.23 от ЗЗД касаела единствено и само отношения между равнопоставени субекти, а в процесния случай третото неучастващо в процеса лице и страна по Договора за услуга е обещало действие на въззивника в качеството му на административен орган, чиито публични действия не можело да бъдат предмет на облигационни отношения.

Предявените искове били неоснователни. Клаузите на чл.5, ал.1 и ал.З от Договор за услуга № 23/17.08.2016 г., в частта им определяща като задължени лица „всяка ОДБХ” били недействителни поради липса на съгласие /чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД/.

Споразумението от 05.08.2016 г. било подписано преди сключване на процесния договор и заложената в него прогнозна стойност на обществената поръчка като цяло и делът, съответстващ за област Варна, не сочели поемане на конкретно договорно задължение. Не бил посочен размер на задължението.

Липсвали доказателства, че ищецът действително е извършил услугата, предмет на процесния договор, както и за обема, за който се претендира плашане.

Представени били частни документи, издадени от ищеца. В Договор за услуга № 23/17.08.2016 г., изрично били посочени задълженията на изпълнителя, при качественото изпълнение на които за възложителя възниква задължение за плащане:

1./ Да изготви график за събирането от административните области, които обслужва, който трябва да съдържа маршрутни линии (всяка с номер), честота на събиране, транспортиране съхранение и обезвреждане на умрели животни, от регистрирани по ЗВМД животновъдни обекти; на умрели животни и на странични животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди; както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход на територията на страната (чл.8 ал.1 т.1 от Договора). Такъв график не бил изготвян и ответникът не бил запознат с твърдяното изпълнение и съответствието му с договора.

2./ Във всеки един обект, от където се взимат умрелите животни и страничните животински продукти, шофьорът издава потвърдителна бележка на български език по образец, утвърден със Заповед на Изпълнителния директор на БАБХ, в три екземпляра, един за собственика на умрелите животни или страничните животински продукти, един за обслужващия екарисаж и един за ОДБХ - София град (чл.8 ал.1 т.З от Договора).

Приложените от ищеца „описи" по никакъв начин не удостоверявали изпълнението на това договорно задължение, тъй като били частни, едностранно съставени и изходящи от страната документи.;

3./ На изхода на екарисажа да се води дневник (пронумерован и прошнурован, с подпис и печат на управителя на екарисажа или на упълномощено от него лице), в който се отбелязват следните данни: дата и час на излизане, номер на камиона, име на шофьора, 2 номер на маршрутната линия и номер на пътния лист (чл.8 ал.1 т.4 от Договора). Такъв дневник не бил воден.

4./ На входа на екарисажа, който е оборудван с кантар за превозните средства, да се води дневник (пронумерован и прошнурован, с подпис и печат на управителя на екарисажа или на упълномощено от него лице), в който се отбелязва: дата и час на влизане, номер на камиона, име на шофьора, дата и номер на потвърдителна бележка и количество на събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни, от регистрирани по ЗВМД животновъдни обекти; на умрели животни и на странични животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди; както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход на територията на страната (чл.8 ал.1 т.5 от Договора). Такъв дневник не бил воден.;

5./ изпълнителят инсталира, експлоатира и поддържа компютърно базирана „онлайн” информационна система за услуги, в която се съхранява, поддържа и обработва цялата оперативна информация, до която възложителят да има достъп по всяко време (чл.8 ал.1 т.8 от Договора). Такава система липсвала, а ответникът нямал достъп до посочената информация.

Тези нарушения сочели на нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните в гражданския оборот. Въззивникът бил в пълно неведение по време на действие на договора, каква част от поетото от ищеца изпълнение касае област Варна, качествено ли се изпълняват поетите договорни ангажименти от ищеца или не и каква е действителната стойност на реализираните разходи. Лишен бил от възможността както да контролира етапите и качеството на изпълнението и от правото си да възрази при наличие на констатирано неизпълнение или лошо такова. Договорът бил сключен без участието и/или съгласието на въззивника, но за същия била предвидена финансова тежест без възможност за контрол върху изпълнението, както като количество, така и като качество.

Липсвало приемане на изпълнението. Неоснователно било прието наличие на конклудентни действия по приемане на изпълнението, доколкото при обосноваването на същите отново липсвала персонализация на лицата, извършили тези действия. Приемането на изпълнението представлявало единствено фактическото получаване на изработеното, но предполагало изявление, че изработеното отговаря на поръчаното.

Неоснователен бил извода за липса на възражения от страна на въззивника, каквито можело да бъдат предявени и в хода на производството. Възражението касаело пълната неяснота относно начина на формиране стойността на извършената услуга, обема и качеството й и каква част от извършеното касае област Варна. На въззивника не били предявявани представените от ищеца стойностни сметки, описи и потвърдителни бележки, тъй като същите постъпвали в друго юридическо лице - ОДБХ София, поради което и въззивникът не могъл да релевира възражения.

Ищецът бил неизправна страна като неизпълнението се дължало на обстоятелства, за които самият ищец бил отговорен. В случай, че се приемело, че е налице неизпълнение от страна на въззивника, същото се дължало на обстоятелства, за които бил отговорен ищеца, който пост фактум поставил въззивника в състояние на неизправна страна, без виновно поведение от страна на последния.

Съдът нарушил и съдопроизводствените правила. Съдът неправилно кредитирал заключенията на допуснатите основна и допълнителна съдебно икономически експертизи. Поставените задачи не кореспондирали на възражението на въззивника за липса действително извършена работа - като обем, по процесния договор за услуга. Съдът неоснователно не допуснал относими доказателствени средства - съдебна авто-техническа експертиза и допълнителна икономическа такава.

3

Съдебно авто-техническа експертиза трябвало да установи: 1) Какво количество е закупеното от ищеца гориво за процесния период - по месеци, какво количество е отразено като разходено за същия период - по месеци от всяко от товарните МПС, посочени в приложените от ищеца пътни листове? 2) При извършване на предходните превози, съответства ли количеството изписано като употребено гориво на нормите по Наредба № 3 за нормиране на разхода на горива и смазочни материали, издадена от Министъра на транспорта и в сила от 01.01.1990 г.? 3) Съответства ли товароносимостта на всеки от товарните автомобили на тонажа на превозените животни и СЖП според издадените пътни листове и потвърдителните бележки? 4) Съответства ли времетраенето на твърдените за изпълнени курсове на разстоянието между отделните обекти по пътните листове, приложени от ищеца? 5) Предвид отговорите по предходните въпроси съответстват ли извършените от ищеца разходи на претендираните по съответните фактури суми?

Съдът формално уважил искането на въззивника за допълнителна съдебноикономическа експертиза, но заключението на същата било предрешено, тъй като отново предпоставяло съпоставка на издадени от самия ищец частни документи, с което спорните обстоятелства не били изяснени. Поисканите от въззивника задачи: 1) водена ли е аналитична сметка от групата на 60-те и в частност счетоводна сметка 602, за извършените разходи по изпълнението на договора? 2) ако такава сметка не е водена - какви разходи са вписани от ищеца в главната и оборотната книга на дружеството за периода, като направени по изпълнението на договора? 3) Съответстват ли вписаните от ищеца разходи на претендираните суми за възнаграждение по процесния договор и в какво съотношение?" щели да установят, че твърдяното от ищеца изпълнение не е в претендирания обем.

Исковете били погасени по давност, тъй като се касаело за периодични плащания, което обуславяло приложението на чл.111, б. „в“, пр.3 от ЗЗД. С чл.5 ал.З от Договор за услуга № 23/17.08.2016 г. било предвидено: периодично (до 15-то число на всеки месец) заплащане на аванс в размер на 30 % от месечните разходи, определени на база на финансовата оферта, представена в процедурата за провеждане на обществена поръчка; периодично (до 10-то число на всеки месец) отчитане, респ. доказване на действително извършените разходи, чрез изчерпателно изброени в клаузата удостоверителни документи; периодично (в тридесет дневен срок от издаване на фактурата) заплащане на разликата между изплатения аванс и действително направените разходи. Клаузите въвеждали задължение за изпълнение на повтарящи се задължения за извършване на парично плащане, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време на съответния месец, като размерите на тези плащания са определяеми, според ценовата оферта на изпълнителя и доказаните от същия действително извършени разходи и покривали понятието „периодични плащания" , дадено с ТР № 3/18.05.2012 г. на ВКС по т.д. № 3/2011 г. ОСГК.