Решение № 1887 от 24.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1887 гр. Пловдив, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330206112 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-73/16.10.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на И. Г. К. е наложена глоба в размер на 300 лева.

С жалбата се навежда довод за неправилна установеност на фактическата обстановка по делото. Моли се за отмяна на НП.

Въззиваемата страна не взема становище по основателността на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Както в АУАН, така и в НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 09.05.2023 г. г-жа Е.П.С., на ** г., постъпва като самонасочила се в 1

ОСМ - ЗВБ на УМБАЛ „Св. Георги“ АД, гр. Пловдив, по повод на фебрилитет до 38 С от няколко дни, многократни повръщания, болка в корема, главоболие и фотофобия. Станала объркана.

Поставена е диагноза: „Грип с други прояви, неидентифициран вирус – М К Б J11.8“. Обективно, пациентката е с данни за токсоинфекциозен и неврологичен синдром.

В 13:01 ч. пациентката постъпва в ОАИЛ - Клиника по инфекции, с диагноза: „Грип с други прояви, неидентифициран вирус МКБ J11.8“.

Започната е терапия с вливания на водно- електролитни разтвори, антибиотици, средства намаляващи мозъчния оток, витамин С и Л-тироксин.

В следващите дни състоянието на пациентката се стабилизира, като е налице подобрение в клиничния ход, трайно афибрилна, CRP спада от трицифрена стойност до 35, но се изявява анемичен синдром, който не е изяснен. Пациентката не е уточнена по отношение на приемната си диагноза.

След период на подобрение на състоянието, в 17:55 ч. на 14.05.2023 г., пациентката пада в стаята си, след което е регистриран екзитус леталис в 18.25 ч. от дежурен лекар д-р К. и *** д-р К.. Записът на д-р К. е регистриран в Болничната информационна система в 18.20 часа, а пациентката е починала в 18.25 ч„ т.е. 5 минути след записа на д-р К.. Не бе предоставен реанимационен лист от извършена кардиопулмонална ресусцитация /КПР/.

В аутопсионния протокол не са описани: промени по кожата на торса, характерни за прилагането на кардиоверзио; данни за интубация на трахея и ларинкс, нито наличието на интубационна тръба.

Като причина за смъртта е записана: Остра дихателна недостатъчност J96.0, Спиране на сърцето I46.9.

Д-р И. К., в качеството си на ***, като не е извършила КПР на пациентката Е.П.С. при инцидента на 14.05.2023 г., е нарушила изискванията на т. 2.1., Раздел IV, Глава Втора от Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина“.

Фактите, така както са приети за установени в АУАН и НП съдържат твърдения за настъпила смърт на пациент в резултат от лекарска грешка, което сочи на евентуално извършено престъпление по чл. 123 НК причиняване на смърт поради професионална непредпазливост.

Гореизложеното налага извод, че НП е издадено при съществено процесуално нарушение на правилата на чл. 33, ал.2 ЗАНН, в който 2 изрично и императивно са предвидени правомощията на административнонаказващия орган в случай, че фактическите признаци на деянието се субсумират под нормата на някой престъпен състав , а именно да прекрати производството и да изпрати делото на прокурора.

В тези случаи дали жалбоподателката е допуснала нарушения на медицинските стандарти и дали в причинна връзка с тях е настъпила смърт на пациент е въпрос, който може да се разреши само в пълноценен наказателен процес, след назначаване на съответните експертизи.

Аргумент в тази насока е и новелата на чл. 305, ал.6 НПК според която съдът разполага с правомощие да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, ако се окаже, че извършеното от него е административно нарушение, а не престъпление.

При данни за извършено престъпление, наказателно постановление може да бъде издадено само ако прокуратурата откаже да образува наказателно производство или образуваното ДП бъде прекратено, поради липса на престъпление.

Във всички случаи, за да е законосъобразно издаването на НП, то трябва да следва във времето издаването на прокурорско постановление за отказ да се образува ДП или за прекратяване на ДП. В този случай срокът за издаване на наказателното постановление ще започне да тече от влизане в сила на прокурорския акт и връщане на преписката на административно наказващия орган за произнасяне по административен ред.

В тази хипотеза прокурорският акт за отказ да се образува наказателно производство или за прекратяване на същото се явява предпоставка за допустимост на произнасянето на административно наказващия орган по същество на нарушението. В противен случай би се достигнало до заобикаляне на принципа за поглъщане на административно-наказателната отговорност от наказателната и на принципа non bis in idem.

В процесния случай административно наказващия орган, при наличните данни по делото, че извършеното от жалбоподателя съставлява престъпление по чл. 123 НК, е следвало да прекрати производството, да изпрати материалите на Окръжна прокуратура-Пловдив и да изчака преценката на този орган дали е налице престъпление. Едва при влязло в сила постановление на ОП-Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство или за прекратяване на същото, административно наказващият 3 орган е можел законосъобразно да се произнесе по административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

От материалите по делото се установява, че административнонаказващият орган не е действал по описания законосъобразен начин, което е безусловно основание за отмяна на НП, поради издаването му в нарушение на процесуалните правила.

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски би имал жалбоподателят.

Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят доколкото липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да б ъ д е изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

Освен това липсват и доказателства за реално понесени разноски по смисъла на т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, според която разноски се присъждат, само ако е доказано реалното им сторване за заплатен адвокатски хонорар или за използване на юрисконсултска защита.

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № НП-73/16.10.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на И. Г. К. е наложена глоба в размер на 300 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4