Решение № 439 от 05.08.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. К., 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510100020 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.127, ал.2 от СК.

Ищецът твърди, че с ответницата живеели на семейни начала и от съвместното им съжителство имат родена една дъщеря Г. М. Г.а, с ЕГН**********. През ***. заживели в дома на родителите му в гр.Г. в двуетажна къща с вътрешна баня и тоалетна и достатъчно стаи за всички тях. През ***. ответницата напуснала семейното жилище, като оставила детето при него и заживяла в друго населено място с друг мъж на семейни начала и не се интересувала за детето. След няколко месеца тя се прибрала в дома им и на ***. отново напуснала жилището като заживяла в къщата на баща си в с.Е., а след като баща й я изгонил и тя заживяла в дома на баба си. Веднъж ответницата поискала да гледа детето няколко дни и той го завел при нея в с.Е.. След няколко дни тя му се обадила да си го вземе. Когато отишъл да взема дъщерята си тя била с въшки, в стаята нямало печка, било студено, а в къщата, в която ответницата гледала детето имало само две стаи, в които живеели 7 души. Ответницата не работела и не притежавала родителски капацитет за правилното отглеждане на дъщеря им.Той работел и получавал 90 лв. дневно, а и можел да разчита на своята майка, с която живели в едно домакинство. Моли съда да постанови решение, с което да предостави на М. Г.

Н., с ЕГН-********** упражняването на родителските права по отношение на детето Г. М. Г.а, с ЕГН-**********, да постанови местоживеенето на детето Г.

М. Г.а, с ЕГН-********** да е при него като баща с адрес гр.Г., обл.С., ***, да се определи на ответницата М. Й. Т. режим на лични контакти с малолетното дете Г. М. Г.а, с ЕГН-**********, който да се осъществява: всяка първа и трета 1 събота и неделя от месеца, като личните отношения да се осъществяват от 10 часа до 18 часа в събота и от 10ч. до 16ч. в неделя без приспиване в дома на родителите й в гр.Г. и да осъди М. Й. Т., с ЕГН-********** да заплаща месечна издръжка на детето Г. М. Г.а, с ЕГН-********** в размер на 233лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основания за изменение или прекратяване, до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника счита предявеният иск за допустим, а предвид изложените факти и обстоятелства в исковата молба и вероятно основателен. Заявява, че няма връзка с ответницата поради което да се постанови решение с което да се уважат претенциите по чл.127, ал.2 от СК.

От събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено следното:

Видно от представеното заверено копие на удостоверение за раждане ищецът М. Г. Н., с ЕГН-********** и ответницата М. Й. Т., с ЕГН-********** са родители на детето Г. М. Г.а, с ЕГН-**********.

От показанията на свидетелят Г. М. И. се установява, че ищецът и ответницата са живели на семейни начала до *** г., когато се разделили. От *** г. малолетното дете Г. живее при бащата в гр.Г., който оттогава единствено полага преките и ежедневни грижи за неговото отглеждане и възпитание като в грижи му помага неговата майка, с която живеят в едно домакинство. Ответницата не е търсила малолетното дете Г. и не е участвала ежемесечно в неговата издръжка. /“….. За детето се грижим аз и баща му М. от *** г. Снаха ми каза , че отива да види баща си, защото е болен и така не си дойде. .Звъннах вечерта и попитах кога ще се прибере и тя каза, че няма да се прибира повече при нас, защото си намерила приятел. Детето беше при нея.

Аз отидох да го взема от там на *** г. на рождения ми ден, за да го празнувам с внучетата си, тъй като имам и други внучета. На *** г. полицията дойде да вземе детето и то стоя при майката 1-2 дена, когато тя ни каза: „Да идваш да го взимаш, защото заминавам за чужбина. Не го искам, заминавам за чужбина.“.Тогава аз й казах, че щом не го иска аз ще го взема и оттогава детето е при мен и бащата. Тогава той си беше в Б... Докато той беше в чужбина аз се грижих за детето. Той се чуваше с детето всеки ден и ми е изпращал пари, за малката, за което имам разписки…Майката не е идвала даже й се обадих да кажа за делото и тя каза: „Не ме интересува каквото искаш прави.“. Майката не е изпращала пари за детето. Синът ми няма връзка с нея…Бащата в момента работи на частно - товарят дърва.. Когато той си дойде от работа хапва и с детето отиват в парка, събират се с другите деца и си играят…“св.Г. И./.

Съгласно социален доклад на ДСП-Г. след окончателната раздяла на М. Г.

Н. и М. Й. Т. в края на 2023 г. основните грижи за детето Г. са поети от бащата и от бабата на детето по бащина линия Г. М. И.. Базисните потребности на Г. от подслон, храна, подходящо облекло, здравни и образователни нужди са качествено задоволени от бащата. Бащата е осигурил на детето сигурна и безопасна семейна среда на живот, е която то да живее сигурно и щастливо.

2

Детето Г. е силно привързано към своя баща, има трайно изградена емоционална връзка с него и с бабата по бащина линия. Взаимоотношенията между членовете на семейството са добри, като същите си помагат и се подкрепят изцяло.

От представената декларация за доходи от *** г. е видно, че за периода м.*** г.- м.*** г. бащата М. Г. Н. е получавал средно месечен доход в размер на 500 лв.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.127, ал.2 от СК, когато родителите не живеят заедно и ако същите не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по горепосочените въпроси. В случая ищецът и ответницата са родители на детето Г. М. Г.а, с ЕГН-**********, не са в брак и не живеят заедно от м.*** г. Основно задължение на родителите, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижат за правилното отглеждане и възпитание на детето. Установи се, че след раздялата на родителите малолетната Г. живее при ищеца, който от средата на м.*** г. единствен полага преките, ежедневни и непосредствени грижи за нейното отглеждане и възпитание, с помощта на своята майка. Бащата е осигурил необходимите социално-битови условия и задоволява базовите потребности на детето. Между бащата и малолетната Г. е изградена силна емоционална връзка предвид грижите и обичта, която детето получава от него и обкръжаващата го семейната среда. Съдът като взе предвид установените по делото обстоятелства и претенцията на ищеца счита, че в интерес на детето Г. М. Г.а е родителските права да бъдат предоставени за упражняване на бащата М. Г. Н., който е доказал, че притежава необходимите родителски качества и отговорност за правилното й развитие. Предвид това местоживеенето на детето Г. следва да се определи на адреса на бащата в гр.Г., обл.С., ул.“А.“ №***.

Иманентна черта на упражняването на родителските права спрямо детето от единия родител е режима на лични контакти с другия родител. Съгласно чл.124, ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители.

Поддържането на лични отношения с родителя, при когото детето не живее е важен момент в развитието му, защото позволява то да се осъществи при условия, близки до нормалните - при грижите и на двамата родители.

Безспорно детето има нужда от редовни срещи с майката, на която не са предоставени за упражняване родителските права. Затова съдът счита, че както за правилното развитие на малолетната Г., така и за създаване на възможност чрез общуването с нея, детето да развива чувство на обич, привързаност и доверие към родителя, а и за да изгради стабилна емоционална връзката между тях, следва да се определи режим на лични контакти, който да се осъществява от майката: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата като ответницата взема и връща детето от и в дома на ищеца. Така определения режим на лични контакти подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето Г. или при изменение на 3 обстоятелствата.

Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им /арг. чл.143, ал.2 от СК/ като минималната издръжка на едно дете не може да бъде помалка от една четвърт от минималната работна заплата за страната, която за 2024 г.- 933 лв. Установи се, че към *** г. -датата на подаване на исковата молба и в хода на производството, детето малолетното дете Г. живее и се издържа от бащата. По делото няма доказателства за доходите на ответницата въпреки указаната тежест на доказване. Няма данни родителите да имат за задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца. Предвид характера на задължението, предвидената с чл.142, ал.2 от СК минимална по размер издръжка, която се присъжда в случаите, когато задълженият родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без доходи, възрастта и нуждите на детето, доходите и имуществените възможности на родителите, съдът намира, че ответницата следва да заплаща на малолетната Г. чрез ищеца като баща и законна представител, месечна издръжка в размер на 233.25 лв., до пето число на текущия месец, считано от подаване на исковата молба до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска / арг. чл.146, ал.1 от СК/, а останалите средства, ведно с грижите за следва да бъдат поети от бащата.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението в частта относно издръжката подлежи на предварително изпълнение.

На основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение, 30 лв. държавна такса и 600 лв. възнаграждение за особен представител. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответницата следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. държавна такса за постановената издръжка в размер на 335.88 лв.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Г.

М. Г.а, с ЕГН-********** на бащата М. Г. Н., с ЕГН-********** с адрес гр.Г., обл.С., ***.

ПОСТАНОВЯВА детето Г. М. Г.а, с ЕГН-********** да живее при бащата М. Г. Н., с ЕГН-********** с адрес гр.Г., обл.С., ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката М. Й. Т., с ЕГН********** с адрес с.Е., общ.Н.о, обл.С., *** и детето Г. М. Г.а, с ЕГН**********, който да се осъществява: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата като майката взема и връща детето от и в дома на бащата М. Г. Н..

ОСЪЖДА М. Й. Т., с ЕГН-********** с адрес с.Е., общ.Н.о, обл.С. ***, да заплаща на детето Г. М. Г.а, с ЕГН-********** чрез М. Г. Н., с ЕГН4 ********** като баща и законен представител с адрес гр.Г., обл.С., ул.“А.“ №***, на основание чл.143, ал.2 от СК месечна издръжка в размер на 233.25 лв., до 5-то число на текущия месец, считано от *** г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

ОСЪЖДА М. Й. Т., с ЕГН-********** с адрес с.Е., общ.Н.о, обл.С. ***, да заплати на М. Г. Н., с ЕГН-********** с адрес гр.Г., ул.“А.“ №***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1230 лв.