Решение № 4029 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4029 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100505016 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №1254 от 23.01.2024 год. по гр.д. №8536/2023 год. по описа на СРС, 120 състав по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск ове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, вр.чл.86 ЗЗД се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ОТВЕТНИКЪТ „Дойче Луфтханза“ АД, регистрирано съгласно законодателството на Федерална Република Германия, със седалище и адрес на управление: гр. Кьолн, Фон Габлен Щрасе 2-6, чрез търговското си представителство в България, вписано в търговския регистър при Българската търговско – промишлена палата (БТТП), с ЕИК по БУЛСТАТ 121773298, със седалище и адрес на управление : гр.София, р-н Изгрев, жк.Изток,бул.Драган Цанков, *********, представлявано заедно и поотделно от М.Д. и С.Л., действащ чрез процесуалния си представител адв. В. П., със съдебен адрес: гр.

София, бул. „Александър ********* ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА И. Л. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „********* сумата от 782.33 лв. - левова равностойност на 400 евро, представляваща дължимо обезщетение за закъснение на полет LH1705 с направление София – Мюнхен на 23.12.2021 г. и изпусната връзка с полет LH2420 с направление Мюнхен – Столкхолм от 23.12.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 03.11.2022 година до изплащане на вземането.

Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца сума в размер на 750 лева, представляваща направени разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл.259,ал.1 ГПК въззивна жалба е подадена от ответника, с 1 която оспорва първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, немотивирано и постановено при необсъждане в съвкупност и пълнота на доказателствения материал по делото.

На първо място, оспорва констатациите на съда, че само по себе си закъснението е достатъчно основание да се дължи обезщетение на ищеца, независимо на времето на пристигане на последния и времето, с което фактически е разполагал за да се качи на свързващия полет. Счита, че представените от ответника доказателства в тази насока изобщо не са взети предвид от съда при постановяване на обжалваното решение. Последното безспорно установява, че ищецът е разполагал с технологичното време за прекачване от единия полет на другия. На второ място, оспорва възприетото време на закъснение от 19 минути, доколкото по делото са налице достатъчно данни, показващи, че закъснението е само от 9 минути. В резултат на неправилната констатация, погрешно е определено и времето между двата полета, през което ищецът е можел да се придвижи от единия полет до другия, като поддържа заявеното, че на разположение ищецът е имал 47 минути, а не 37. На трето място, оспорва, че осигуряването на заместващ полет с дата 24.12.2021 год. представлява извънсъдебно признание, че ответника е отговорен за изпуснатия от ищеца свързващ полет. Алтернативният полет е предложен при направена изрична молба от ищеца, като осигуряването му представлява изпълнение на задълженията по договора за превоз от страна на въздушния превозвач. Последното не следва да влече до негативни последици за ответника. В заключение, въззивникът посочва, че остава неизяснен релевантния за дължащото се обезщетение факт, а именно дали от значение е самото закъснение на първия полет или времето, необходимо и осигурено за прекачване на свързващия полет. Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което да отхвърли изцяло претенциите спрямо ответника. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263,ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба не е подаден от ищеца.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.

266 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения по чл.259, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен по отношение на приложението на относимите към правния спор императивни правни норми.

Образувано е по искова молба вх. № 44852/17.02.2023 г. на И. Л. Ч., ЕГН **********, гр.

София, ж.к. *********, със съдебен адрес: гр. София, ул. *********, чрез адвокат С. Б. Б., срещу „ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА“ чрез Търговското представителство на чуждестранното лице "Дойче Луфтханза" с БУЛСТАТ: 121773298, със седалище адрес на управление: гр. София, ул. Лъчезар Станчев № 5, ет.5, СОФАРМА БИЗНЕС ТАУЪР СГРАДА Б, представлявано от Заид Геблауи, чрез адвокат П. П., със съдебен адрес: гр. София, бул. *********, Адвокатско дружество „П.“ с правно основание на предявения положителен установителен иск чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета 2 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 782.33 лв. левова равностойност на 400 евро, представляваща дължимо обезщетение за закъснение на полет LH1705 с направление София – Мюнхен на 23.12.2021 г. и изпусната връзка с полет LH2420 с направление Мюнхен – Столкхолм от 23.12.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 03.11.2022 година до изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски. В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на пътник по сключен договор за въздушен превоз с ответника за направлението София – Мюнхен – Стокхолм с редовните полети LH1705 и LH2420.

Планираното разписание за полет LH1705 е било излитане от летище София на 23.12.2021 г. в 19:00 часа и пристигане в летище Мюнхен на 23.12.2021 г. в 20:05 часа. Разписанието за полет LH2420 е било излитане от летище Мюнхен на 23.12.2021 г. в 20:55 часа и пристигане на летище Стокхолм в 23:10 часа. Това разписание е било потвърдено от въздушния превозвач. Ищецът се е явил на гишето за регистрация в часа преди осъществяването на полет LH1705, съобразно потвърденото предписание. Твърди, че полет LH1705 е осъществен със закъснение, което твърди, че е причината да изпусне връзката за полет LH2420 по направление Мюнхен – Стокхолм на същия въздушен превозвач. Наложило се да пътува на 24.12.2021 г. с друг полет на същия превозвач - LH2414 по направление на Мюнхен – Стокхолм и пристигнал в крайния си пункт с близо 12 часа закъснение.

В исковата молба се твърди, че разстоянието на полета от летище София до крайния пункт летище Стокхолм е над 1500 километра. Ищецът твърди, че е предявил извънсъдебна претенция на 30.12.2021 г. към превозвача с искането да му бъде изплатено обезщетение за сумата от 400 евро, поради изпуснатата връзка за полет LH2420. Претенцията е предявена чрез упълномощената от него адвокат Е.Б. В.. Проведена е кореспонденция с ответника без да е изплатено изисканото обезщетение, като ищецът твърди, че ответникът не е доказал наличието на обстоятелство, което изключва отговорността на превозвача, както и че последният не е извършил своевременно необходимите действия за осигуряване на въздухоплавателно средство и всички необходими мерки, за да бъде избегнато закъснението. Претендира, че въз основа на подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.№ 237595 от 03.11.2022 г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 59898/2022 г., I ГО, 120 състав, по описа на СРС и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК въз основа на посоченото дело, е възникнално задължение за ответника да изплати на ищеца обезщетението за изпусната връзка, ведно със законната лихва върху главницата от 03.11.2021 г. до окончателното изплащане, както и разноските по заповедното и настоящето производство. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес на ищеца да подаде настоящия иск. Моли исковата молба да бъде уважена и да му бъдат присъдени направените разноски в двете производства. В срока по чл. 131 ГПК е допозиран отговор на исковата молба , в който ответникът оспорва исковите претенции като неоснователни.

Признава част от фактите, като оспорва, че забавянето на полет LH1705 от 23.12.2021 г. е причина за изпускането на полет LH2420 от 23.12.2021 г. Твърди, че са налице обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност. Твърди, че полет LH1705 е излетял от летище София със закъснение от 12 минути и е пристигнал на летище Мюнхен с 9 минути закъснение, след предвидения час на пристигане по разписание – 20.05 ч. Сочи, че свързващият полет LH2420 от 23.12.2021 г. е трябвало да излети в 20.55 часа към крайната дестинация Стокхолм, но вместо това е излетял от летище Мюнхен със закъснение от 6 минути, като ищецът е имал 47 минути, за да се качи на свързващия полет. Твърди, че времето за прекачване на пътник от един полет на друг на летище Мюнхен е 30 минути. Ищецът бил пристигнал в 20.26 часа на летище Мюнхен, поради 3 което е имал 47 минути за прекачване на свързващия полет LH2420. Сочи, че не са ясни причините, поради които ищецът не се е явил на изхода за качване на полет LH2420 на 23.12.2021 г. След излитане на полет LH2420 на 23.12.2021 г., въздушният превозвач е предложил на ищеца алтернативен полет LH2414 на 24.12.2021 г. до крайната дестинация – гр. Стокхолм, от който ищецът се бил възползвал и е пристигнал до крайния пункт на летище Стокхолм почти 12 часа покъсно. Счита, че не е налице основание за възникване отговорността на въздушния превозвач по смисъла на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004, тъй като реализираното закъснение на полет LH1705 от 23.12.2021 г. по дестинация София – Мюнхен не било предпоставка за изпускането на следващия полет LH2420 на 2 23.12.2021 г. с дестинация Мюнхен – Столкхолм.

Моли съда да отхвърли исковата претенция и да му присъди разноски.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

По съществото на спора, в допълнение към изложеното от СРС и като съобрази аргументите на страните във въззивното производство, настоящият състав намира следното:

Съобразявайки правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК , Софийски районен съд още в определението си по чл. 140 от ГПК е посочил, че в тежест на ищеца е установяването при условие на пълно и главно доказване наличието на следните правопораждащи факти: 1. Валиден договор за превоз, сключен между страните, 2. Че ищеца е изправна страна по договора (т. е да докаже, че резервацията е била потвърдена и че се е явил навреме на летището за полета) и 3. Неизпълнение на полета от ответника, в частност закъснение на полета с повече от три часа, като полетът е на разстояние над 1500 км. В тежест на ответника е възложено задължението да докаже правоизключващите отговорността възражения. Във връзка предявения иск за заплащане на обезщетение на причинените имуществени вреди в следствие на закъснението на полета, изпълняван от ответното дружество, представляващи разходи за закупуване на билет, в тежест на ищеца е било указано и доказването на твърдените вреди и причинно-следствената връзка между неизпълнението на задълженията на ответника и причинените вреди.