Решение № 94 от 11.04.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Сливен, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20242230201566 по описа за 2024 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба, подадена от Ю. Р. Й., ЕГН ********** против НП № 24-0804-009262/26.11.2024г. на началник група в ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл.

179, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок три месеца, за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че изложеното в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в наказателното постановление (НП) не съответстват на обективната действителност, налице било несъответствие с констатираното нарушение, описано в АУАН и посочените в НП основания за налагане на наказанията.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържат жалбата и молят наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо, с което на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗАНН преписката е изпратена до съда, излага становище относно законосъобразността на наказателното постановление и 1 моли като такова да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност, в случай че насрещната страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в своята съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 11.11.2024г. около 18.00 часа полицейските служители от ОД на МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“ И. Р. И. и М. М. М. били изпратени от дежурния по сигнал за настъпило ПТП в гр. Сливен, ж.к. „Сини камъни“, пред вход и изход на 12-то СОУ. Те отишли на мястото на инцидента. Там ги посрещнал св. Д. К. Г., който обяснил, че пред 12-то СОУ бил паркирал автомобила си „Ауди А8“, с рег. № СН 8595 КК и отишъл до училището да вземе детето си. Като се върнал видял, че автомобила му е ударен отзад в дясно. Непознат мъж му съобщил, че автомобила му бил ударен от товарен автомобил „Ивеко“ бял на цвят, с рег. № СН 1961 ВМ, след което водачът на товарния автомобил потеглил в посока „Ичеренско шосе“. Полицейските служители направили служебна справка и установили, че товарния автомобил се управлявал от жалбоподателя Ю. Й., след което дежурният му се обадил по мобилния телефон и му казал да отиде на мястото на инцидента. Ю. Й. пристигнал на място и след като го информирали за възникналия инцидент, същият останал изненадан и заявил, че не е усетил да е ударил някого.

На 11.11.2024г. против жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1298543, за това, че на 11.11.2024г. около 17.30 часа в ж.к. „Сини камъни“ в гр. Сливен, пред вход и изход на 12-то СОУ в посока бл. 10 управлява товарен автомобил с регистрационен № СН 1961 ВМ, като при извършване на маневра завой наляво не оставя достатъчно странично разстояние и блъска в задната част паркирания в дясно лек автомобил „Ауди А8“, с рег. № СН 8595 КК. Настъпва ПТП. Водачът не остава на място и не уведомява компетентните органи, напуска ПТП. В АУАН било посочено, че от нарушението са претърпени имуществени вреди. Така описаното в акта било квалифицирано като нарушения по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „в“ от ЗДвП.

На датата на съставянето му актът бил предявен и подписан от нарушителя, като в него било вписано, че нарушителят няма възражения по акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН –на 14.11.2024г., жалбоподателят подал възражение против съставения АУАН, с което възразил против изложеното в обстоятелствената част на акта и посочил конкретни съображения за това. Във връзка с това мл. автоконтрольор в група „ОДПКПД“ изготвил докладна записка до началник сектор „Пътна полиция“ ОД МВР-Сливен относно извършена проверка по преписка с вх. № 343000-14892/14.11.2024г. по описа на ОД на МВР-Сливен, в която е посочено, че претенциите били неоснователни. С писмо рег. № 804000-14132/26.11.2024г. на началник сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР-Сливен, жалбоподателят бил уведомен, че в резултат от извършена проверка по повод възраженията се установило, че АУАН е обоснован и законосъобразен, поради което не били налице основания за прилагането на чл. 8, чл. 28, ал. 1 и чл. 54 от ЗАНН.

2

Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, в което възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и приел, че водачът – жалбоподателят е извършил следното:

„Предприемайки маневра създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях. ПТП.“, като е приел, че с това виновно е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, за което на осн. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му наложил административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.

„При наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й“, като е приел, че с това виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му наложил административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок три месеца, за извършено нарушение по чл. 123, ал.

1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.

В АУАН било посочено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. Видно от разписката НП било получено лично от жалбоподателя на 12.12.2024г., като на 16.12.2024г. против него била подадена жалба.

На деня, следващ датата на съставяне на АУАН, 12.11.2024г. бил съставен протокол за ПТП № 1775158, в който било посочено, че по автомобила на Д. Г. били причинени следните видими щети: „задна броня, заден десен фар, калник“. Протоколът бил подписан от жалбоподателя и Д. Г..

От показанията на двамата полицейски служители и на водача на пострадалия от ПТП автомобил-св. Г., се установява, че при направения оглед по управлявания от жалбоподателя товарен автомобил не можело да се установят следи от удара, т.к. по него е имало доста предходни наранявания.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства става ясно, че се касае до "задочно" установяване на вменените на жалбоподателя нарушения. Това е така защото на мястото, на което е посочено, че е настъпило ПТП, полицейските служители установили само водача на „пострадалия“ автомобил-св. Д. Г., като посоченото в акта място на извършване на нарушението, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, почива само на основаната на дадените от него обяснения пред полицейските служители, пристигнали на мястото на инцидента. Свидетелят Г., който се явява пострадал от процесното ПТП, т.к. управлявания от него автомобил е бил ударен отзад в дясно, също не е бил очевидец на инцидента, а е възпроизвел информация, получена от друго непознато лице, което му казало, че автомобилът му бил ударен от бус и му дал лист, на който бил записан номера на буса. Това лице не е било установено 3 в хода на административното производството. Не бе възможно да бъде установена самоличността му и в хода на настоящото производство.

Полицейските служители-свидетелите И. и М., пристигнали на мястото на инцидента, също не са очевидци. В показанията си те възпроизвеждат информацията, получена от св. Д. Г., който пък получил същата от непознато лице. Двамата свидетели сочат, че след като жалбоподателят пристигнал на местопроизшествието и бил информиран за инцидента, същият бил изненадан, заявил, че не е разбрал и не е усетил да е ударил автомобила, но допуснал, че е възможно това да е станало. Показанията на тези свидетели в тази си част напълно кореспондират с показанията на св. Г., другия участник в ПТП-то, който заявява, че жалбоподателят е бил изненадан от това, че е ударил неговия автомобил, като в последствие, в хода на разговора е допуснал, че може да го е ударил. И не на последно място, в тази насока дават показания и разпитаните по инициатива на жалбоподателя свидетели- съпругата му В.

Й.а и П. П., съгласно които на 11.11.2024г. жалбоподателят и св. П. пътували заедно в управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, като след 17.00 часа минали да вземат от работа съпругата му св. Й.а, след което продължили към 12-то СОУ, за да приберат от училище детето им. Навън било тъмно и дъждовно, движението пред училището било натоварено, т.к. по това време родителите прибирали децата си от училище. Жалбоподателят спрял за кратко пред училището и след като детето се качило в автомобила, продължили движението като първо оставили св. П. в дома му и след това те се прибрали вкъщи. Тези свидетели в показанията си също сочат, че не са усетили да е имало някакъв удар и от жалбоподателя разбрали, че същият е причинил ПТП.

Еднозначни са показанията на всички разпитани по делото свидетели, че времето, посочено като такова за извършване на нарушението било тъмно и дъждовно.

Жалбоподателят от своя страна не отрича, че на този ден (11.11.2024г.) е управлявал процесния товарен автомобил като е отишъл до 12-то СОУ, за да прибере дъщеря си от училище, но заявява, че не е извършил вменените му нарушения, че не е усетил да е предизвикал ПТП. Както вече бе споменато по-горе, това той е заявил и след като е пристигнал на мястото на инцидента (арг. показанията на св. И., Г. и М.). В тази насока са и показанията на св. Й.а и св. П..

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и непротиворечиви помежду си.

Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по делото по съответния процесуален ред.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество същата е основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

4

Съдът счита, че от събраните доказателства в хода на административнонаказателното и настоящото производство не може да бъде установено по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения и че ги е извършил виновно.

Повдигнатото спрямо жалбоподателя административно обвинение е за извършени две нарушения. Нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДП , съгласно който водач на МПС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. И нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „в“ от ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени щети и между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, е длъжен без да напуска местопроизшествието да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието и да изпълни дадените му указания.