Решение № 237 от 16.12.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. гр. Хасково, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20245640200839 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от З. Ж. Д., от гр.Свиленград, подадена чрез адв.Д.Т., срещу Наказателно постановление № 24-1253-002158 от 26.07.2024г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложено административни наказания – "Глоба" в размер на 750 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че в производството по установяване на административно нарушение и съставяне на процесния АУАН, били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, както и при издаване на обжалваното наказателно постановление, което не съдържало реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, което се явявало основание НП да бъде отменено. Твърдят се пороци при установяването на скоростта на движение на автомобила. Ползването на средство за измерване. Твърди се че е изтекла давността по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Моли съда, обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява за същият се 1 явява адв.Д.Т., надлежно упълномощена по делото. Последната в писмено становище излага доводи в подкрепа на жалбата и иска от съда да отмени атакуваното НП, като присъди и направените по делото разноски на жалбоподателя.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо представя становище по жалбата, като моли изложените в нея доводи да не бъдат взети предвид от съда и същата да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност – в случай, че жалбата бъде уважена, моли да не бъдат присъждани разноски над установения законов минимум.

Жалбата според съда следва да се приема за подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. НП е връчено на 29.08.2024г., а жалбата е подадена на 09.09.2024г., тоест в срока по ЗАНН.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 11.12.2023 г. в 19:13 часа, в гр. Хасково по бул. "Г.С.Раковски" до входа на СБА в посока гр.Димитровград, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC тип ARH CAM S1 с №120ссеf , движение на лек автомобил марка, „Мерцедес ГЛЦ 250 Д“ с peг. № *********, собственост на А,М,К,, със скорост 111 км/ч при ограничение за населено място 50 км/ч. прието е превишението от 57 км/, като е отчетен толеранс от минус 3% в полза на водача и е прието движение скорост 107 км/ч при ограничение за населено място 50 км/ч.

От направена Справка в АИС "Регистрация", по регистрационен номер, и справката за промяна на регистрация, се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на А,М,К, с ЕГН **********. В попълнена и приложена Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата с дата 10.04.2024г., А,М,К, посочва, че на процесната дата и час автомобилът й се е управлявал лично от З.

Ж. Д.. В декларация от същата дата З. Ж. Д. декларира, че на посочената в НП дата и час, тя е управлявала лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ“ с peг. № *********, собственост на А,М,К,. На 10.04.2024г. на З. Ж. Д. е връчена и покана да се яви в сектор ПП при ОДМВР-Хасково за съставяне на АУАН.

Въз основа на тези констатации, срещу жалбоподателя, на 20.05.2024г. бил съставен, от свид.П. Б. Б., на длъжност "мл. автоконтрольор" в СПП при ОД на МВР Хасково, в присъствието на св.Ж. Г. Ж., Акт за установяване на административно нарушение серия. Процесният АУАН бил съставен в отсъствието на лицето, сочено като нарушител в него. По делото се доказа, че до същата е отправяна покана за съставянето на АУАН, но в срока посочен в поканата жалбоподателката не се е явила за съставяне на АУАН. В последствие след съставяне на акта, същият е бил предявен и връчен на жалбоподателя на 2

21.06.2024г. След предявяването му, актът за установяване на административно нарушение бил подписан от жалбоподателя, без възражения. В съставения АУАН било вписано, предвид отчитане на допустима грешка от 3 % скорост от 107 км. ч., като реално измерената и фиксирана в снимков материал с №26700 скорост на движение на процесното превозно средство.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка.

Изложената дотук фактическа обстановка не е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе.

Съдът кредитира с доверие и възприема като достоверни показанията на разпитаните в качество на свидетели лица за обстоятелствата, свързани с действията им по установяване на твърдяното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и авторството и по съставяне на АУАН, като логически последователни и безпротиворечиви.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

По силата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място над 50 км/ч, водачът се наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания, е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното постановление на това конкретно процесуално основание. При съставяне на АУАН съдът намира, че не са на лице допуснати процесуални нарушения, но не съществени. В случая жалбоподателят е бил уведомен и поканен за съставяне на АУАН в негово присъствие. Той обаче не се е явил. Тоест АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Съставянето на акта е станало в присъствието само на един свидетел. Тоест формално има нарушение на процесуалните правила на чл.40, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Според съда това процесуално нарушение не е съществено с оглед предприетите в последствие действия по предявяване и връчване на АУАН, лично на жалбоподателя. Тоест той е имал възможност да се запознае с АУАН и да направи своите възражения по акта, след като го е получил лично. Нарушителя не е изложил конкретни възражения по никакъв начин срещу констатациите в АУАН. По този начин, следва да се възприеме, че не е накърнено правото му 3 на защита. Затова и съдът намира, че макар и да има допуснати нарушения на процесуалните правила, те не са от категорията на тези, които водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити.

При осъществяване на дължимата преценка от съда за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административно наказателното производство със съставяне на акта за установяване на административно нарушение следва да се отбележи, че същите са спазени, като по отношение на едногодишния давностен срок от извършване на нарушението липсва съмнение, както впрочем и конкретно възражение. Спорен се явява донякъде моментът относно спазване на тримесечния давностен срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение по чл. 34 от ЗАНН от откриване на нарушителя, като именно това е и дискусионният момент в настоящата хипотеза. Той е обусловен от начина на установяване на самото нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, станало с използване на АТСС, в контекста на разпоредбата на нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение и предвиденото в изр. второ, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство и предвид изисканата и приложена справка за собственост на превозното средство, с което е извършено процесното нарушение, станало на 25.01.2024г., то срока по чл. 34 от ЗАНН, първоначално започва да тече от тази дата. В последствие обаче на 10.04.2024г. собственикът на автомобила е попълнил декларация по чл. 188 от Закона за движението по пътищата в която е посочил, че на процесната дата автомобилът му се е управлявал от З. Ж. Д.. Тоест срока по чл. 34 от ЗАНН започва да тече от тази дата, на която е установен нарушителя З. Ж.

Д.. Тоест тримесечният срок изтича на 10.07.2024г. или с други думи АУАН е съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.

Видно от представената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. АУАН и НП са издадени и съответно съставени от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Затова и съдът прие, че не са на лице съществени процесуални нарушения които да водят до отмяната на НП.

По същаство съдът намира за недоказано по безспорен начин жалбоподателят да е извършил описаното в НП нарушение. Видно от АУАН и НП в тях е вписана снимка с № 26700, чрез която е установена и скоростта на движение на процесният автомобил. По делото обаче е приложена снимка с номер №120ссеf/0219281 заснет с техническо средство AТСС тип ARH CAM S1 с №120ссеf. Така приложеният снимков материал, съгласно чл.

189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния 4 номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото. Последната снимка обаче не кореспондира с вписаната такава в АУАН и НП като номер. Тоест вписана е снимка с № 26700 а е приложена снимка с номер №120ссеf/0219281.

Нещо повече видно от последната снимка засечената скорост на автомобила с peг. № ********* е 111 км/ч, като се извади 3 км/ч скоростта която се получава е 108 км/ч, а посочената такава в АУАН и НП е 107 км/ч. тоест освен, че двете снимки са с различни номера, то и скоростта посочена в НП не съответства на скоростта засечена съгласно снимка с номер №120ссеf/0219281 представена по делото. Освен всичко това видно от представената и приета по делото снимка с номер №120ссеf/0219281, не само не се доказва посочената в НП скорост от 107 км/ч, несе доказва номера на симката изготвена с АТСС с която е засечена тази скорост, но и не се вижда нито автомобила, нито може да се установи мястото на извършване на нарушението. Вижда се един черен фон и един регистрационен номер. Представената снимка по делото няма как да се приеме за годно доказателство, до толкова да колкото първо в АУАН и НП е посочен съвсем друг номер на снимков материал, а и в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР липсват посочени начален и краен номер на направените снимки.