Решение № 401 от 03.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20211110211386 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) /в редакцията преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани с ДВ. бр.109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г./.

Образуването е по жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД/ ЗД“Бул инс“ АД/ против наказателно постановление № Р-10600/20.07.2021г., издадено от заместник-председател на Комисията за финансов надзор“, с което на ЗД „Бул инс“ АД, на основание чл.16, ал.1, т.19 от Закона за КФН, вр. чл. 647, ал.2, чл.644, ал. 2, предл. 2, вр. ал.1, т2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. Параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, чл.648, ал.1 от КЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 500лв., за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

В жалбата се излагат доводи за това, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят намира, че нарушението не е извършено в условията на повторност, поради което следва наказанието да се наложи на основание чл. 644, ал.1 от КЗ. Според жалбоподателя в процесния АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят счита, че наложеното наказание не съответства на целите на административното наказание. Моли съда да отмени наказателното постановление; алтернативно иска налагане на минимална законова санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не 1 се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни мотиви излага в писмени бележки.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал. 2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна се установи следното:

На 04.12.2020 г. пред ЗД „Бул инс“ АД е предявена претенция №2010035762 по повод настъпило застрахователно събитие, на основание на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирано в полица №BG/02/120001314493. Настъпилото застрахователно събитие е пътнотранспортно произшествие (ПТП) на 03.12.2020 г., вследствие на което са причинени увреждания на лек автомобил „Опел Мерива“, с рег.номер № В2863СА, на основание договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на аавтомобилистите. На следващия ден е представено пред застрахователя удостоверение за банкова сметка, извършен е оглед на автомобила. След дата 09.12.2020 г. от застрахованото лице не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, по смисъла на чл.106 от КЗ, както и изискуеми по силата на закон документи.

На 12.05.2021г. жалбоподателят се е произнесъл по претенцията с изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 408,23лв. по банковата сметка на ползвателя на застрахователни услуги Р.Б.М..

В хода на проверката е установено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ / 09.12.2020г. до 05.01.2021 включително/ да се произнесе по предявената застрахователна претенция по един от посочените в т. 1 и т. 2 от чл.108, ал. 1 от КЗ начини; да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането, като нарушението е извършено на 06.01.2021г.

На 18.06.2021 г. от старши експерт в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” при КФН, е съставен АУАН. В акта са описани обстоятелствата по нарушението, времето и мястото на извършването му, както и подкрепящите го доказателства. Като нарушена разпоредба е цитирана тази по чл. 108, ал.1 КЗ. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и е връчен на нарушителя ЗД „Бул инс” АД.

В графа „обяснения или възражения на нарушителя ” не са отбелязани 2 такива. Срещу акта не са постъпили писмени възражения по чл.44 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ в законоустановения срок от страна на жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН, при идентично цитиране на разпоредбата на чл. 108 КЗ, на 20.07.2021 г. е издадено атакуваното НП, с което на основание чл.16, ал.1, т.19 от Закона за Комисията за финансов надзор, вр. чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, предл. 2, вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, чл.648 от КЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 500 лв., за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на свидетеля В.Ш. и писмените, приобщени по реда на чл.283 НПК – АУАН, копие от известие за доставяне, копия от жалба и писма до КФН, заповеди за компетентност. Съдът кредитира показанията на свидетеля, те са последователни и логични, без противоречия, и по същество потвърждават констатациите по АУАН.

Съдът цени писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН, и компетентността на наказващия орган – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ по издаване на атакуваното наказателно постановление, следват по силата на заеманите длъжности и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед.

При така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл.13, чл.107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма.

Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Налице е формално нарушение на императивната разпоредба на чл.

108, ал. 1 от КЗ. Това е така, тъй като срокът от 15 работни дни за приключване на претенцията е вменен в задължение на застрахователя. В случая основателността на предявената от застрахованото лице претенцията е ирелевантна, доколкото от значение е спазване на нормативния срок за произнасяне от страна на застрахователя. Видно от събраните по делото 3 гласни и писмени доказателства, последните изготвени доказателства (опис на претенция) са от дата 09.12.2020г., откогато е възникнало задължението на жалбоподателя в срока по чл. 108, ал. 1 от КЗ да се произнесе по предявената застрахователна претенция по един от посочените в т. 1 и т. 2 от чл. 108, ал. 1 от КЗ начини: да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането. Това свое задължение застрахователното дружество е следвало да изпълни до 05.01.2021 г. включително. Видно от представените доказателства, застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение на 12.05.2021 г. – повече от четири месеца след изтичане на законоустановения срок, без наличие на обективни причини за това. В този смисъл, изводът на КФН за осъществено нарушение на 06.01.2021 г. е правилен, доколкото това е денят, следващ последния ден от законоустановения срок за произнасяне на застрахователя по един от начините, визирани в чл. 108, ал. 1, т. 1 и 2 от КЗ, в сила към датата на осъществяване на нарушението.

Съдът не цени наведените доводи от жалбоподателя. Разпоредбата за произнасяне по чл. 108, ал. 1 от КЗ се отнася за всички видове застраховки, с изключение единствено на претенциите по застраховки на големи рискове, дефинирани в § 1, т. 31 от ДР на КЗ . Отношението на чл. 496 от КЗ към чл.

108, ал. 1 от КЗ като на специална към обща норма би било правно значимо в случай, че те уреждат по различен начин идентични хипотези. Тогава би се проявило и дерогиращото действие на специалната норма. В случая разпоредбата на чл. 496 от КЗ представлява гаранция за защита правата на потребителите на застрахователните услуги, тъй като въвежда краен, пределен срок, в рамките на който застрахователят е длъжен да се произнесе по предявената претенция. Разпоредбата е израз на засилена законодателна закрила и се отнася само за претенции по имуществените застраховки.

Обратно, разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ се прилага при уреждане на претенции по всички видове застраховки. И в разпоредбата на чл. 496 от КЗ е посочен ограничителен срок от работни 15 дни, поради което двете разпоредби са допълващи се, а чл. 496 от КЗ не съдържа специални правила, които да дерогират общите правила по чл. 108, ал. 1 от КЗ /арг. от Решение № 8067/16.12.2016 г. по адм. д. № 6513/2016 г. на Административен съд София-град/.

Касателно посочване на съществен елемент от обстоятелствата по нарушението с издаване на НП /обстоятелството "повторност" на нарушението/: разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН не поставя изискване към реквизитите на АУАН за посочване на санкционната норма, респективно определяне размера на наказанието. Логично видът и размерът на наказанието се определят за пръв път от административно-наказващия орган, съгласно чл.

57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН /Решение № 5921/31.09.2013 г. по КНАД № 6779/2013 г. по описа на Административен съд София-град, II кас. състав/. Затова непосочване на обстоятелството за повторност на нарушението по смисъла на § 1, т. 51 ДР на КЗ е относимо към размера на административната санкция и е 4 неотносимо към съставомерността на нарушението по чл. 108, ал. 1 от КЗ .

Не е налице институтът на "маловажен случай". Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН урежда хипотезата на освобождаване от административнонаказателна отговорност при маловажни случаи, предоставяйки на наказващия орган възможността да не наложи наказание /по арг. на чл. 83, ал.

2 от ЗАНН/, като предупреди нарушителя, че при повторно нарушение наказанието ще бъде наложено. Преценката на административния орган не е по целесъобразност, а представлява израз на възлагане на компетентност и подлежи на общо основание на съдебен контрол за законосъобразност.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , вр. чл. 93, т. 9 от НК , за да се определи един случай като "маловажен", следва да се вземе предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление /в случая – на нарушение/ от съответния вид. При преценката на характера на извършеното административно нарушение и неговите конкретни проявления не може да се приеме, че се касае за по-ниска степен на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Касае се за значими обществени отношения в сферата на застраховането и презастраховането, а чрез установяването на сроковете за произнасяне по застрахователните претенции, в контекста на целите на КЗ, се цели осигуряване защита на интересите на потребителите на застрахователните услуги и създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар. Поради това неизпълнението на задължението по чл. 108, ал. 1 от КЗ засяга в значителна степен обществените отношения, обект на защита /Решение № 6108 /15.10.2015 г. по д. № 1972/2015 г. на Административен съд София-град, X касационен състав/.