Решение № 219 от 09.11.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Кърджали, 09.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Николина Данева като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20245140200596 по описа за 2024 година

Обжалвано е Наказателно постановление № *****/ 31.05.2025г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол- Южна България“- П., с което на С. Р. С. от *********** с ЕГН ********** за извършени нарушения на 08.05.2024г. на чл.37 от Закона за рибарството и аквакултурите и на чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите, са му наложени административни наказания, както следва: на основание чл.73 ал.1 от ЗРА- глоба в размер на 1000лв., на основание чл.88 от ЗРА- глоба в размер на 1000лв.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, който счита издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което го обжалва със следните съображения: наказателното постановление противоречи на материалния закон, необосновано е, и при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения; нарушението не е доказано. Моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно като им се присъдят направените по делото съдебни и деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество повереникът настоява, че нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли да се отмени наказателното постановление с присъждане на разноските.

Административно наказващият орган редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е постъпила молба от главен юрисконсулт, с която оспорва подадената жалба и счита, че при издаването на АУАН и НП не са нарушени процесуалния и материалния закон, спазени са всички процесуални изисквания на ЗАНН и съдържат всички изискуеми реквизити, както и са издадени от компетентно лице. Настоява и за присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: Свидетелите Е. Б., С. Е. и В. А. са служители в Изпълнителна агенция по „***********“ в отдел „************“. На 08.05.2024г. те били на работа, когато около 10ч. получили сигнал по телефона от любител риболовец за незаконен риболов във водите на река В в района на с.Г. Те тримата се намирали на язовир „*********“ в района на с.О, при което се отправили към реката с два служебни автомобила. Когато отишли на посоченото място под село Г. видели спрял лек автомобил марка „********“ с рег.№ *********, в който нямало никой. На отсрещния бряг в река В. обаче тримата свидетели забелязали двама души, които държали въдици в ръцете и с тях извършвали резки движения, което представлявало вид косене- търмъчене. Наблюдавали ги около 15- 20 минути, след което свидетелят Е. Б. обиколил с автомобила на отсрещния бряг на реката, откъдето знаел, че може да излязат тези наблюдавани двама души, паркирал и тръгнал по пътечката към реката. В това време колегата му С. Е. се насочил пеша към мъжете от мястото, където спрели до автомобила марка „********“, когато ги приближил около 200- 250 метра извадил бинокъла и разпознал двете лица, които били в реката, а именно С. и М.. Проверяващите свидетели познавали тези двама мъже от преди, тъй като ги предупреждавали да не извършват любителски риболов в размножителния сезон на рибата. С бинокълът свидетелят С. Е. отново видял, че и С., и М., хвърляли въдиците във водите на реката, извършвали резки движения с тях назад, след което дърпали въдицата, и после пак я хвърляли във водата повтаряйки тези движения, които били типични за риболова наречен косене- търмъчене, както и че имали закачени тройни куки на тях.

Стигайки до тях на около 100 метра разстояние свидетелят С. Е. извикал няколко пъти на двамата мъже С. и М. „Риболовен Контрол! Стойте на място!“, при което двамата риболовци събрали набързо въдиците си и тръгнали бягайки нагоре по пътеката, която била на отсрещния бряг. През това време свидетелят Е. Б. успял да стигне на отсрещния бряг на река В. и видял колегата си С. Е., че вървял към нарушителите, както и чул, че им казал „Риболовен контрол“ като се намирал на около 70- 80 метра от него. Нарушителите С. и М. вървейки нагоре по пътеката излезли точно срещу свидетеля Б., който им се представил, че е от риболовен контрол, при което двамата мъже тръгнали да бягат надолу отново към реката в посока към колегата му С. Е.. Тогава свидетелят Е. Б. тръгнал след тях и на два пъти им казал, че няма за какво да бягат, да спрат на място за риболовен контрол, но те продължили надолу. Тъй като не успял да ги настигне, той се върнал при колегите си С. Е. и В. А., където свидетелят Е. се обадил по телефона на жалбоподателя С. С., тъй като му имал номера от преди, при което му казал да дойдат на мястото, където са паркирали техния автомобил ********, но той отговорил, че били в с.Л. в посока „Д.“, много са далеч и няма да дойдат. Тогава проверяващите свидетели Е. Б., С.

Е. и В. А. отишли при кварталния инспектор на кв.Г. и го помолили да призове за следващия ден двамата мъже С. С. и М. Ю.. Така на следващият ден- 09.05.2024г., в канцеларията на кварталния инспектор на кв.Г. свидетелят Е. Б. в присъствието на колегите си С. Е. и В. А., 2 както и на нарушителя С. С., съставил акт за установяване на административни нарушения по чл.37 от ЗРА и по чл.88 от ЗРА, който подписал като вписал, че има възражение. На тази база било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание съответно чл.73 ал.1 от ЗРА и чл.88 от ЗРА били наложени административни наказания глоба в размер на по 1000.00лв.

Настоящата инстанция установи тази фактическа обстановка на база показанията на свидетелите Е. Б., С. Е. и В. А., предвид на това, че те са последователни, логични и взаимно се допълват. Освен това те не са заинтересовани по никакъв начин от изхода на делото. Фактът, че при проверката на инкриминираната дата жалбоподателят С. С. е извършил риболов в река В. в местността на с.Г. по метода търмъчене, се установява от гласните доказателства дадени от тримата проверяващи служители Е. Б., С. Е. и В. А., които не се опровергават и от свидетелските показания на М. Ю.. Прочее подкрепят се частично от доказания факт, че те са отишли на мястото на нарушението с неговия автомобил марка „*****“ с рег.№ *********.

Настоящата инстанция не дава вяра на показанията на М. Ю. в частта, в която отрича да е имало проверяващи този ден, както и да са извършвали риболов по незаконен начин, тъй като тези доказателства не са подкрепени от нито едно друго доказателство по делото, поради което и няма как да бъдат проверени, а и поради това, че е заинтересован от изхода на делото, тъй като е бил заедно с нарушителя С. С. по време на установеното административно деяние.

Заради всички тези обстоятелства съдът изключи гласните доказателства дадени от М. Ю. от доказателствения материал.

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана, тъй като наказателното постановление е връчено на 05.07.2022г., а жалбата е постъпила при административнонаказващия орган в законоустановения 14- дневен срок- на 16.07.2024г., поради което настоящата инстанция следва да приеме, че са спазени изискванията на чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно оформени според задължителните реквизити на ЗАНН. Издадени са от компетентен орган съгласно Заповед № ********/ 01.04.2022г. на Министъра на земеделието във връзка с чл.91 от ЗРА. по нарушението по чл.37 от ЗРА: Административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателното постановление за нарушение на чл.37 от Закона за рибарството и аквакултурите, който забранява извършването на стопански и любителски риболов в обектите по чл.3 ал.1 чрез косене (търмъчене). Безспорно е установено, че жалбоподателят С. С. е извършвал любителски риболов в река В. в района на с.Г. чрез резки движения с въдица, на която е закачил тройна кука. Посочените действия от страна на С. С. представляват „косене (търмъчене)“ по смисъла на & 1 т.15 от Допълнителните разпоредби на ЗРА, според който това е риболов чрез използване на малоразмерни мрежени уреди или куки, при който с резки движения се улавят или пробождат и закачват отделни екземпляри риби. При така установените факти наказващият орган правилно ги е подвел под съответната административнонаказателно правна норма на чл.73 ал.1 от НК, което деяние е формално и за съставомерността му законът 3 не изисква настъпването на определен резултат. Достатъчно е да се извършва ловене на риба или други водни организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл.37, който метод е търмъчене. Законодателят не прави разлика относно риболова, дали е любителски или стопански, тъй като не се предвижда никакви различия по вид или размер на наказанията за това, тъй като риболов със забранени средства представлява извършване на административно нарушение по смисъла на чл.73 ал.1 от ЗРА. Признаците от състава са реализирани, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като е налице риболов на посочената дата 08.05.2024г. по инкриминирания начин търмъчене, при което деецът е съзнавал тези факти, целял е и е искал настъпването на последиците от тази му дейност. Безспорно е установено, че нарушението е извършено в обект по чл.3 ал.1 от ЗРА и по- конкретно в такъв по т.1 на цитираната норма представляващ река.

При налагане на наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, поради което правилно е наложил предвиденото в закона наказание в неговия абсолютен минимум. Поради това обжалваното наказателно постановление в тази му част се явява правилно и законосъобразно. по нарушението по чл.88 от ЗРА: Административно наказващият орган е издал обжалваното наказателното постановление за нарушение на чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите, което е безспорно установено, според която норма „Който препятства проверките, извършвани от контролните органи, се наказва с глоба от 1000лв. до 2000лв.“ Това означава, че за да е изпълнен състава на това нарушение е достатъчно уличеното лице да е препятствало проверка, извършвана от контролните органи. В случая е безспорно, че служителите на „Р. и к.“ Ю. Б. са контролни органи, разполагащи с правомощия по Закона за рибарството и аквакултурите съгласно Заповед № *******/ 01.04.2022г. на Министъра на земеделието, и са предприели действия за проверка на С. С., който на датата 08.05.2024г. към 12ч. се е намирал в река В., разпоредено му е от двама служители на ИАРА- С. Е., и после от Е.

Б., че ще му бъде извършена проверка от служители на риболовен контрол, както и след това му е казано да дойде при тях на брега, но въпреки това той не се отзовава, а се насочва първоначално към отсрещния бряг, а след това и бяга от проверяващите свидетели, като по този начин нарушителят С. е препятствал извършването на проверката. Смисловото значение на глагола „препятствам“ е усложнявам, затруднявам дадена дейност или лице. Ето защо е достатъчно създаване на пречки за осъществяване на проверката. В настоящият случай с поведението си- не се насочил към проверяващия за проверка, а напротив тръгнал към противоположния бряг на язовира, не е останал на място, а е започнал да бяга, за да се отдалечи от проверяващите, са действия, които не представляват съдействие за извършване на проверка, а напротив, те водят до обективна невъзможност на проверяващите оправомощени служители да си свършат работата по служба. Поради това деянието на жалбоподателя се явява съставомерно нарушение по чл.88 от ЗРА. Признаците от състава са реализирани, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като са налице действията- не е изпълнил разпореждането на дойде на мястото, на което е следвало да му се извърши проверка, насочил се е към отсрещния бряг, където след като е видял друг служител, който също му е казал, че ще му се извърши риболовен контрол е тръгнал да бяга отдалечавайки се от него, при което деецът 4 е съзнавал тези факти, целял е и е искал настъпването на последиците от тази му дейност. При налагане на наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, поради което правилно е наложил предвиденото в закона наказание в неговия абсолютен минимум. Поради това следва обжалваното наказателно постановление и в тази му част да се потвърди.