Решение № 22200 от 04.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22200 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110143966 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № ............ г. на Е. Д. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ............. срещу ..........“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. ........, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност вземанията по изпълнителен лист от 24.06.2015 г. по гр. д. № 675/2012 г. на СРС, 83 състав, издаден в полза на ..........“ ЕАД, за сумата от 2 120,57 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2010 г. – м.04.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 10.01.2012 г. до изплащане на вземането, и сумата от 128,54 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2010 г.

– 28.12.2011 г., за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 1355/2015 г. по описа на ЧСИ ....... на КЧСИ.

В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 24.06.2015 г. по гр. д. № 675/2012 г. по описа на СРС е издаден изпълнителен лист, въз основа на който ищцата е осъдена била да заплати в полза на ответното дружество сумата от 2 120,57 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2010 г. – м.04.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 10.01.2012 г. до изплащане на вземането, и сумата от 128,54 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2010 г. – 28.12.2011 г. За принудителното изпълнение на сумите по така издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 1355/2015 г. по описа на ЧСИ ....... на КЧСИ, във връзка с което ищцата поддържа, че не е получавала съдебни книжа, вкл. и покана за доброволно изпълнение. След извършена справка по посоченото изпълнително дело, констатирала, че същото е образувано по повод на молба за образуване на ИД, подадена от ..........“ ЕАД на 04.11.2015 г. Посочва, че след подаване на молбата от 04.11.2015 г. взискателят по ИД е проявил пасивно поведение, като единствените изпълнителни действия по делото са изпратени на 19.03.2018 г. 3 броя запорни съобщения до работодател и търговски банки. След тази дата и в период от 6 години 1 взискателят е бездействал, поради което ищцата поддържа, че към датата на сезиране на съда е изтекъл приложимият в разглеждания случай тригодишен погасителен срок. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че в приложимия петгодишен давностен срок регулярно са извършени изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. Навежда аргументи, че при преценката на последното обстоятелство следва да се съобрази периода на извънредно положение в страната, при който давностните срокове са спрели да текат. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е изискано и представено в заверен препис копие от изпълнително дело /ИД/ № 20157860401355 по описа на ЧСИ ....... на КЧСИ. От материалите по него съдът установи следните обстоятелства:

Въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 24.06.2015 г., издадени по гр. д. № 675/2012 г. по описа на СРС, 83 състав, с молба от 04.11.2015 г. ..........“ ЕАД е поискала образуването на изпълнително производство срещу Е. Д. С., ЕГН **********, пред ЧСИ ....... на КЧСИ. С молбата е възложено на ЧСИ, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, извършването на служебни действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, вкл. извършване на всякакви справки, снабдяване с книжа, както и определяне на начина на изпълнението.

До длъжника Е. Д. С. е била изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 16222/21.11.2015 г. /л. 10 – л. 11 от ИД/, ведно с приложена към нея постановената заповед за изпълнение, връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК. Със същата, на основание чл. 428, ал. 1 ГПК, ЧСИ е поканил длъжника в двуседмичен срок от получаването на поканата да изпълни доброволно задължението си по подлежащия на изпълнение акт, приложен към поканата.

На 20.01.2018 г. съдебният изпълнител е извършил справка за банкови сметки на длъжника в регистъра на БНБ /л. 12 от ИД/, видно от която се установява, че Е. Д. С. има открити на нейно име 1 брой разплащателна сметка в „..............“ ЕАД, 1 брой разплащателна сметка и 1 брой платежна сметка за основни операции в „..............“ АД.

На 20.01.2018 г. съдебният изпълнител е извършил справка за актуалното състояние на всички трудови договори на Е. Д. С. /л. 13 от ИД/, видно от която за последната са налице данни за действащ трудов договор със „.............

На 10.03.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до „..............“ ЕАД и „..............“ АД /л. 14 и л. 17 от ИД/, с които е наложил запор върху вземанията на длъжника в посочените търговски банки.

На 10.03.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Стойков и син“ ООД /л. 15 от ИД/, с което е наложил запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника от посочения работодател.

На 25.04.2025 г. по ИД е постъпила молба от длъжника, с искане да му бъде предоставено ксерокопие от изпълнителното дело.

В периода от 10.03.2018 г. до 25.04.2025 г. не се констатират извършени каквито и да е действия по ИД, както по искане на взискателя, така и служебно от съдебния изпълнител.

С Постановление от 03.07.2025 г. ЧСИ ....... на КЧСИ, е прекратил производството по изпълнително дело № 1355/2015 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните суми, за които е бил издаден изпълнителен лист от 24.06.2015 г. по гр. д. № 675/2012 г. на СРС, 83 състав, поради погасяването им по давност.

В съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон, на изследване в настоящия процес подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила.

Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.

414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на ИЛ въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който е била предвидена възможност за предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254 ГПК (отм.), чл. 255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.

Въпреки съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни основания по ГПК (отм.) и на заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на действащия ГПК, последното има съществени специфики, които правят недопустимо поставянето на знак за равенство помежду им. Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.).

Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.

3

По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, респ. приложима в процесната хипотеза е установената в чл. 117, ал. 2 ГПК петгодишна погасителна давност.

Между страните не е спорно обстоятелството, че издадената заповед за изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл. 416, пр. 1 ГПК. На 24.06.2015 г., въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е бил издаден процесния изпълнителен лист.

Съгласно предвиденото в чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е било предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за неговото прекратяване, тъй като актът има единствено декларативен, но не и конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.