Решение № 83 от 13.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 83

Т., 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000115 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК по приетa за разглеждане въззивнa жалбa срещу ЧАСТ от решение № 58/10.02.2026г., постановено по електронно дело 20253100900428 (ТД 428/2025 г.) по описа на Окръжен съд - Варна, с която е отхвърлена претенция на жалбоподателя П.

П. К., предявена срещу застрахователя ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, подпомаган от привлечено застраховано лице Д. Н. И. за определяне на справедливо обезщетение на пострадало лице за неимуществени вреди, понесени от син при смърт на неговата майка, причинена от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист, за горница над 50 000 евро до поисканите 102 258,39 евро, със съответни лихви и са били разпределени разноски.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд с искания за контрол върху акта по същество са разгледани в определение № 125/24.03.2026г. и са обявени на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт, приет без възражения от страните.

Въззивникът П. П. К., чрез пълномощника адв. С., излага оплаквания за неправилно приложен принципа на справедливост при определяна на размер на обезщетението, установен в чл. 52 ЗЗД, като сочи че не са отчетени точно критериите за остойностяване на установените негативните последици от внезапната загуба на съществуващата приживе силна емоционална привързаност на майка и син, които споделяли ежедневието си в едно домакинство, взаимно се подкрепяли и разчитали един на друг, и не са 1 оценени адекватно както непреодолимата болка, засвидетелствана като преживяване със събраните гласни доказателства, така и особеностите на причиняването на смъртта на пешеходката изключително поради значително превишаване на скоростта на движение от виновния водач.

В пледоария пред въззивния състав пълномощник на въззивника поддържа същите доводи за основателност на поискания размер на обезщетението и моли за постановяване на решение, с което да бъде уважена исковата претенция в цялост.

Въззиваемият ЗК "ЛЕВ ИНС" АД не е подал отговор по тази жалба.

Представителят излага по същество доводи за адекватност на размера на обезщетението, определено в обжалваното решение в съответствие с принципа за справедливост, индивидуализирано с оглед възрастта на пострадалата, така и с оглед икономическата конюнктура в страната към датата на деликта. Моли за потвърждаване на правилния по същество акт.

Подпомагащото въззиваемия трето лице Д. И. не е ползвал правото си на отговор и не е пледирал по същество пред въззивния съд.

Само пълномощникът на въззивника е конкретизирал в списък по чл. 80 ГРК искане за присъждане на разноски в полза на адв. С., като се е позовал на безплатно предоставена правна услуга.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ на отхвърлена горница от предявена претенция на увредено лице срещу застрахователя на автомобилиста, причинил неимуществени вреди.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано (с дата на уведомяването на застрахователя 06.06.2023г. - л. 12), но неизплатено от ответника, като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на стойност 200 000 лв. /равняващи се на 102 258,39 евро/ за понесени болки и страдания, проявен силен емоционален стрес и негативни психични изживявания в резултат на смъртта на неговата майка С. П.а Т. вследствие на ПТП, настъпило на 23.05.2023 г. (л. 26) в с. Ветрино, причинено от водача Д.

Н. И. на л.а. марка „Сеат“, модел „Кордоба“, с рег. № *****, с валидно сключена при ответното застрахователно дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, покрита с полица № BG/22/122001571977, , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Ищецът е основал претенцията си на твърдения за преживяна изключително тежка и непреодолима болка, прерастнала в силна скръб от неочакваната загуба.

Описал е настъпила внезапна празнота от тежката загуба на майка му, с която са били изключително близки и си помагали в посрещането на ежедневните нужди, а починалата се явявала изключителна опора за сина си. Преживяната болка от загубата на родител – майка стигала до степен, обуславяща прием на успокоителни медикаменти. Ищецът се затворил в себе си, спрял да се храни, страдал от безсъние. Разстройвал се при новини за катастрофи и започвал да плаче. Сънувал кошмари.

2

Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба размера на искания паричен еквивалент за понесените болки и страдания от ищеца.

Позовал се е на недоказана изключителна близост и силна емоционална връзка между пострадалата и преживелият син, а също и на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД е възразил за съпричиняване на вредоносния резултат.

Обезщетението за неимуществени вреди в рамките на обжалваните размери е било поискано от ищеца преди предявяване на претенцията в съда (л. 12), като до изтичането на срока за разглеждане на претенцията за обезщетяване на вредите, а също така и до момента на предявяване на исковата претенция в съда, обезщетение не е било изплатено. Доколкото застрахователят не е предложил уреждане на претенцията, съдът намира за установен интересът на неудовлетворения от застрахователя ползващ се от задължителна застраховка увреден родственик на пострадалата С. П.а Т. да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимостта на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорната претенция за лихва за забава към него, считано от уведомяването на застрахователя – 06.06.2023г.

(л.12).

Постановеното решение по този спор е допустимо.

Решението не е обжалвано в част, с която е била присъдена сума до размер от 50 000 евро като обезщетение за понесени от сина страдания от загубената връзка с неговата майка и подкрепата й. Въззивният съд зачита стабилното вече установяване, както на основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП, в т.ч. и влязлата в сила присъда по см. на чл. 300 ГПК, така и на отговорността на застрахователя за изплащане на това обезщетение и липсата на твърдяно съпричиняване на вредите. Затова и понастоящем тези въпроси не се могат да бъдат пререшавани.

Обжалваната допустима част от съдебното решение визира само приложението на критериите за определяне точния паричен еквивалент определен от първа инстанция по справедливост, като компенсация на неимуществените вреди, за които застрахователят носи отговорност, за разликата от присъдените 50 000 евро до претендираните 102 258,39 евро.

Няма оплаквания по разгледаното възражение за съпричиняване и затова и въпросите по евентуална редукция на размера с принос на пострадалата остават извън инстанционния контрол.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Спорни са само продължителността и интензитета на болките и страданията изпитвани от ищеца вследствие загубата на майка му. Паричният еквивалент на същите, възприеман като форма на компенсация за понесените неимуществени вреди, следва справедливо, съгласно правилото на чл.52 ЗЗД, да обезщети пострадалия за претърпяването им.

В производството по делото удостоверено (л. 11), че починалата пешеходка, вдовица, на почти ***** възраст, е майка на ищеца П. П. К.

(*****).

3

За установяване на изградената приживе емоционалната привързаност между починалата и нейния син – настоящ въззивник, в първата инстанция са събрани гласни доказателства. За тяхната оценка, съдът съобразява близостта на свидетелката (Н.Т. е сестра на ищеца), разполагаща с преки впечатления от бита, както на починалата С. Т., така и на ищеца П. К., в т.ч. на взаимоотношенията помежду им, степента на емоционалната връзка и интензитета на преживените болки и страдания от ищеца, вследствие неочакваната загуба на майка му. Показанията установяват общо домакинство на живеещи заедно майка и син, който няма друго семейство, споделящи общо жилище в ***** и селския имот, който майката посещавала по често през летния сезон. Съвместното им съжителство било без наличие на противоречия и разправии помежду им. Св. Т. описва изградена силна емоционална връзка между майка и син, който основно обгрижвал майка и двамата много разчитали един на друг. Според свидетелката вназапната смърт на майката причинил силен стрес на ищеца, който се отразил на заболяванията му и скръбта от загубата продължавала да му се влияе негативно.

Въззивният съд преценява, че ищецът попада в кръга на най - близките на починалото пострадало от ПТП лице по смисъла на ТРОСНГТК № 1/2016 на ВКС, и се ползват с право на обезщетение, поради естеството на доказаната съществуваща приживе връзка между майка и син с прояви на взаимно уважение, силна близост, привързаност, споделяне на грижи.

Преценката на така депозираните показания налага извод за изградена силна емоционална връзка на сина и майката, която се е развивала през значителен период на първоначално израстване на детето до самостоятелна личност, и се съхранила като интензитет и след като синът е поел изцяло самостоятелни социални функции, тъй като именно отношенията с майка му са замествали общуване с лица от неговото поколение и до навършване на ***** са се изразявали в ежедневни взаимни грижи, споделеното доверие помежду им („имаха се много“ – л. 61-гръб) и емоционална подкрепа („изцяло разчиташе на майка“ – л. 61 гръб). Скръбта по загубата на майка е винаги тежка, а когато загубената връзка е такава с най-близка в социално и емоционално отношение личност, тя със сигурност поражда мъка и стрес от невъзвратима загуба. Завишения интензитет на траурна скръб е естествен резултат при внезапно и травматично причинена смърт, прекъсваща близост, характеризираща се с топли и хармонични отношения на съвместно съжителство с възходящ, което е по-рядко в съвременните семейните и обществени отношения. Поради това, съдът приема, че макар и в зряла възраст, преживелият син е претърпял непреодолима скръб от загубата на скъп и незаменим за него човек, като разлъката е непоправима с оглед настъпилият фатален край в резултат на пътния инцидент. Претърпените неимуществени вреди от загубата на незаменим човек, ищецът ще търпи до края на живота си, продължавайки да живее с болката от нелепата загуба на майка си, при трагичните и скоропостижни обстоятелства, при които смъртта е настъпила. Характерно за конкретния случай е и трудно постижима в бъдеще друга подобна по интензивност близост, която останалия вече самотен мъж на ***** възраст да може да получава в нова връзка, която тепърва да изгради вместо загубеното общуване с майката.

4

Други конкретни данни за симптоматика на психически страдания не са посочени. Твърдения за някакви съществени патологични изменения в психиката или емоционалната сфера на личността не са били обосновани като основание на иска и съответно не е следвало да се събират доказателства, изискващи специални знания в тази област.

С оглед на така установените факти, въззивният съд самостоятелно оценява критериите при приложение на чл. 52 ЗЗД по т. 11 от ППВС 4/68 за справедливо остойностяване на комплекса от негативни последици за ищеца и дадените задължителни указания относно критериите, които следва да се съблюдават от съдилищата при определяне на справедливо според законодателя обезщетение за неимуществени вреди от деликт, в т. ч. и в случаите на причинена смърт на друго лице. В т. ІІ на постановлението е разяснено, че понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент и обстоятелства, при които е настъпила смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Изброените критерии са възприети и доразвити в практиката на ВКС, създадена при действието на чл. 290 ГПК (решение №242/12.01.2017 г. по т. д. №3319/2015 г. на ІІ т. о., решение №1/26.03.2012 г. по т. д. №299/2011 г. на ІІ т. о., решение №50104/23.02.2023 г. по т. д. №1689/2021 г. на ІІ т. о. и др.), която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за конкретния спор факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост”, е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди.