Решение № 709 от 21.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. София, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20231100901814 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД твърди, че между него и ответника „МОТО - ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на собствения на ответника лек автомобил марка Форд, модел Куга, рег. № СВ****КВ, отдаден на лизинг на Н.Х.С., действащ като ЕТ „ДЕТЕЛИНА - НЕДЖИБ ХАМДИ“. На 15.06.2018 г., в Р.

Гърция, на км 47.600 от републикански път Патра - Пиргос било реализирано пътнотранспортно произшествие поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил - Х.Б.. За обезщетяване на вредите от събитието при ищеца била заявена претенция, по която била заведена щета № 210345453/15.06.2018 г. След преценка за наличие на тотална щета било определено обезщетение в размер на цялата застрахователна сума 55 649,23 лева. На основание чл. 369, ал. 2 КЗ и т. 63 от ОУ от тази сума ищецът удържал 1504,21 лева - трета и четвърта вноски от дължимата застрахователна премия, с дължимия данък. На 01.10.2018 г. на ответника била изплатена сумата 54 145.02 лева – без приспадане на стойността на запазените части, които застрахователят реализирал за сумата 3180 лева съгласно уговорка със застрахования. Впоследствие установил, че били налице основания за отказ от плащане на обезщетение - станало му известно, че събитието било причинено от водача на застрахования автомобил след употреба на алкохол над допустимите от закона стойности. Ето защо намира, че изплатеното обезщетение от 55 649,23 лева било дадено при начална липса на основание и подлежало на връщане. С молбата от 16.04.2024 г. /л. 143 от делото/ ищецът прави възражение за прихващане със своето задължение към застрахования да му върне получената за запазените части на автомобила сума – 3180 лева. Претендира 52 469,23 лева, в което включва и сумата, с която е 1 погасил вземането си за неплатени премии, без стойността на запазените части /55649,23–3180/, заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска при твърдения, че сумата не подлежала на връщане, тъй като била дадена в изпълнение на нравствен дълг. Не било налице основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, доколкото събитието не било причинено вследствие употребата на алкохол.

Задължението било погасено по давност. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира разноски.

Третото лице помагач - Н.Х.С., действащ като ЕТ „ДЕТЕЛИНА НЕДЖИБ ХАМДИ“, конституирано с определението от 05.10.2024 г., оспорва иска, като се присъединява към възраженията на ответника. Моли съда да го отхвърли.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Видно от законовия текст в него са уредени три различни специални фактически състава на неоснователно обогатяване, което е един от източниците на облигационни отношения по българската гражданскоправна система. При първия фактически състав се касае за получаване на имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано като валидно правно задължение. Вторият фактически състав визира получаване на престация с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено, а третият се отнася до отпаднало с обратна сила основание - в този смисъл и ППВС № 1/1979 г. На връщане в хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото, а не по-малката стойност между обогатяването и обедняването, което важи само при общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Процесната искова претенция се основава на първия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже факта на плащане, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържането.

С Протоколно определение от 28.01.2025 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: наличието на застрахователно правоотношение между страните по договор за имуществена застраховка „Каско“ на собствения на ответника лек автомобил марка Форд, модел Куга, рег. № СВ****КВ, отдаден на лизинг на третото лице помагач Н.Х.С., действащ като ЕТ „ДЕТЕЛИНА - НЕДЖИБ ХАМДИ“, със съдържанието на представените към исковата молба полица и ОУ; че на 15.06.2018 г., в Р. Гърция, на км 47.600 от републикански път Патра - Пиргос било реализирано пътнотранспортно произшествие, вследствие на което е увреден застрахованият автомобил; че към момента на събитието МПС е управлявано от Х.Б.; че към момента на ПТП лицето е управлявало МПС след употреба на алкохол; че преди да установи последния факт ищецът определил застрахователно обезщетение при условията на тотална щета по чл. 390, ал. 2 КЗ; че на 01.10.2018 г. платил на ответника сумата 54 145.02 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.

С оглед изявлението на ищеца в исковата молба и в уточнителната 2 молба от 01.04.2024 г. /л. 143/ съдът намира за установено и следното: от застрахователната сума 55 649,23 лева ищецът удържал на основание чл. 369, ал. 2 КЗ свое насрещно вземане за сумата 1 504,21 лева - трета и четвърта вноски от дължимата застрахователна премия с дължимия данък; и платил остатъка на ответника 54 145.02 лева; не приспаднал стойността на запазените части, а ги продал за сумата 3180 лева, която задържал според уговореното с ответника.

С влязла в сила присъда № 609/2020 г., постановена от Едноличен наказателен съд Амалиада, Р. Гърция, водачът на процесното МПС Х.Б. е признат за виновен в това, че на посочените по-горе дата и място и при управление на застрахования автомобил виновно е причинил пътнотранспортно произшествие – отклонил се от курса си и се сблъскал последователно с два автомобила, движещи е в противоположната посока, като при реализиране на събитието е бил под въздействието на алкохол над допустимите от закона стойности - 0,76 промила при първата проба, 0,62 промила - при втората. Наложено му е наказание лишаване от свобода, изпълнението на която е отложено.

Съгласно чл. 8, ал. 2 НК влязла в сила присъда, постановена в друга държава-членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. По приложението на този текст в решения на ВКС № 125/19.07.2023 г. по н.д. № 447/2022 г. и № 7/26.02.2021г. по н.д. № 891/20 г., чиито мотиви в тази част настоящият състав споделя, е прието, че съществува разлика между признаването и изпълнението на чуждестранна присъда от една страна и зачитането на правните последици на присъда, издадена от чужд съд, от друга. Тази разлика произтича от обстоятелството, че определеното наказание е елемент от съдържанието на присъдата и подлежи на изпълнение, а осъждането е нейна вторична правна последица. Съгласно чл. 4, ал. 2 НПК влязла в сила присъда, постановена от друга държава и непризната по реда на българското законодателство, не подлежи на изпълнение от органите на Република България. Процедурата по чл. 463 НПК се провежда именно с оглед признаването на чуждестранните присъди, за да могат те да бъдат изпълнени. За „вземането предвид“ по смисъла на чл. 8, ал. 2 НК не се изисква изпълнение на процедурата по чл. 463 НПК, тъй като не се касае за изпълнение на чуждата присъда, а за зачитане на правните й последици. С решение на СЕС от 21.09.2017 г. по дело № С-171/16 г. е дадено задължително тълкуване на рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета в смисъл, че не допуска вземането предвид в държава-членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава-членка да бъде обусловено от предварително провеждане на национална процедура за признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава-членка.

Предвид изложеното съдът намира, че по аргумент за по-силното основание, присъдата на гръцкия съд следва да бъде взета предвид – да се зачетат правните й последици, и от гражданския съд. Ето защо намира за установено, че събитието е причинено поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил след употреба на алкохол над допустимите от закона на Р. Гърция стойности.

Следва да се даде отговор на въпроса дали установеният с присъдата факт е основание за отказ от плащане на застрахователно обезщетение по 3 имуществената застраховка.

Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В клаузата на т. 7.20 на общите условия, е предвидено, че независимо от клаузите и избраното покритие, застраховката не покрива вреди, причинени от, свързани със или вследствие на управление на МПС от водач, употребил алкохол над допустимите от приложимия закон норми.

Несъмнено от прочита на цитираните текстове на КЗ неизпълнението на предвиденото в договора задължение следва да е довело до настъпване на събитието – да се намира в причинна връзка с него. В случая, с оглед наличието на влязла в сила присъда, няма съмнение, че такава е налице, включително с оглед обстоятелствата, при което е настъпило събитието. Ето защо за ищеца застраховател не е възникнало задължение да изплаща застрахователно обезщетение на ответника.

Несъмнено в случая не може да се приеме, че ищецът е изпълнявал свой нравствен дълг. Ответникът, носещ и тежестта да докаже този факт като основание да получи/задържи сумата по чл. 55, ал. 2 ЗЗД, не твърди и установява между страните да има отношения, предполагащи признателност, загриженост, благодарност, проява на хуманност или отзивчивост, обуславящи извод за изпълнение на нравствен дълг /виж т. 2 ППВС № 1/1979 г./. Не са налице и данни това да е съзнателна проява на изпълнение на нравствения дълг. Доказа се по несъмнен начин, че ищецът е платил в изпълнение на договорно задължение, без обаче да е бил запознат с основанието да откаже.

Сумата е дадена при начална липса на основание и подлежи на връщане.

Следва да се даде отговор и на въпроса каква сума подлежи на връщане. Това е реално дадената на ответника - 54 145.02 лева. С молбата от 16.04.2024 г. ищецът е направил изявление, че с нея /подлежащата на връщане сума/ прихваща насрещното си задължение да върне на ответника получената срещу запазените части цена от 3180 лева и че претендира връщане на даденото без тази сума. С оглед прихващането, на връщане подлежат 50 965,02 лева /54 145,02–3180/. Разликата до пълния размер на предявената претенция /52469,23/ е 1 504,21 лева - трета и четвърта вноски от дължимата застрахователна премия с дължимия данък. Противно на твърдения на ищеца, тази сума не е дадена на ответника, а с нея е „прихванато“ насрещно задължение. Това е допустимо съгласно чл. 369, ал. 2 КЗ, според който, когато застрахователно събитие е настъпило, преди застрахователната премия да е издължена изцяло от застраховащия, застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума.

Тази хипотеза представлява специално уреден случай на прихващане на насрещни вземания – чл. 103 ЗЗД. За да се породи ефектът на прихващането – за да се погасят насрещните задължения, и двете следва да съществуват.

Доколкото задължението на ищеца за заплащане на обезщетение не е съществувало, то прихващане /“удържане“/ не е извършено. Противно на неговите твърдения, тази сума – прихванатата, не е дадена на ответника, а задължението на ответника за същата /1 504,21 лева/ не е погасено. Т.е. за ищеца съществува не вземане за връщане на недължимо дадена сума, а вземане за тези вноски от застрахователната премия. Такава претенция не е 4 предявена, вкл. с оглед изявлението в уточнителната молба от 16.04.2024 г. че дал без основание цялата застрахователна сума 55 649,23 лева, като иска връщане на част от нея, след прихващането със сумата 3180 лева. Ето защо и съдът не следва да се произнася по такава претенция - за реално изпълнение на задължение за плащане на застрахователна премия. Дори и да се приеме, че е предявена такава – т.е. че съдът не е отстранил нередовндост на исковата молба по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, то искът за плащане на вноските по разсрочената премия отново подлежи на отхвърляне, подробни мотиви за което съдът ще изложи при разглеждане на възражението за давност.