Решение № 37 от 25.02.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Шумен, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20213600500494 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260365/8.10.2021г. по гр.д.№341/2021г. по описа на ШРС , съдът е осъдил „Артемис“ ООД, ЕЖ 811181816, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.

„Индустриална“ №45, представлявано от управителя И.К.М. ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.А.., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен ул. “....“№3, ет.7, ап.40, сумата от 3 200.00 лева /три хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение по чл.222, ал.З от КТ в размер на две трудови възнаграждения, както и сума в размер на 59, 56 лева /петдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща мораторно обезщетение, считано за периода от 1.12.2020г. до датата на предявяване на иска /05.02.2021 г./, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба 05.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 590, 34 лена /петстотин и деветдесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете, отхвърлил е предявения от Д.К.А.., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен ул. “....“№3, ет.7, ап.40, срещу „Артемис“ ООД, ЕИК 811181816, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Индустриална“ №45, представлявано от управителя И.К.М. акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД в останалата му част, до пълния предявен размер, като неоснователен, отхвърлил е предявеното от „Артемис“ ООД, ЕИК 811181816, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.

„Индустриална“ №45, представлявано от управителя И.К.М. срещу Д.К.А.., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен ул. “....“№3, ет.7, ап.40, ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ за сума в размер на 6 323, 74 лева /шест хиляди триста двадесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща имуществена вреда, причинена умишлено от ищеца на ответника, съставляваща стойността на закупена движима вещ- главина на „Ролинг машина“, осъдил е Д.К.А.. да заплати на „Артемис“ ООД, ЕИК 811181816 сумата от 12, 01 лева представляваща извършените от ответника разноски, съразмерно отхвърлената част от 1 исковете, осъдил е „Артемис“ ООД, ЕИК 811181816, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Шумен, сумата от 178.00 лева представляваща държавна такса, изчислена съобразно уважената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответника „Артемис“ ООД, ЕИК 811181816, действащо ,чрез пълномощника си адв.Б.Б. от ШАК в частта му с която са уважени осъдителните искове на ищеца срещу ответника по чл.222, ал.З от КТ за сумата от 3 200лв. , както и сума в размер на 59, 56 лева, представляваща мораторно обезщетение и в частта с която е отхвърлено възражението за прихващане на ответника срещу ищеца за сума в размер на 6 323,74 като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения.

Жалбоподателите молят съдът да отмени решението в тази му част и вместо това съдът да отхвърли изцяло предявените срещу него искове , поради извършено прихващане с вземането на „Артемис“ ООД от Д.К.А.. с правно основание чл.203 ал.2 от КТ във р. с чл.45 от ЗЗД за нанесена имуществена вреда в размер на CHF 3579 , равни на 6 323.74лв.

Д.К.А.. , действащ ,чрез пълномощника си адв. Н.В. от ШАК е депозирал отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му част.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Не е спорно между страните ,че ищецът е работил при ответното дружество и първоначално е изпълнявал длъжността „Главен механик“ , а от 1.10.2019г. до 1.10.2020г. е изпълнявал длъжността „Началник отдел“. Със Заповед №889/30.09.2020 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.З от КТ , поради намаляване обема на работа , считано от 01.10.2020 г., като не е спорно ,че преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ответникът не оспорва ,че на ищеца се следва обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ за два месеца в размер на две брутни трудови възнаграждения от по 1600лв., общо сумата от 3 200лв. и така предявеният иск от ищеца за тази сума е основателен и доказан. Върху това обезщетение на осн.чл.228 ал.3 от КТ ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 1.12.2020г. до датата на предявяване на иска 05.02.2021 г. , чийто размер е правилно определен от ШРС на осн.чл.162 от ГПК на сума от 59, 56 лева.

По делото е спорен въпроса относно основателността на направеното от ответника в отговора му възражение за прихващане с вземането на ответника срещу ищеца на осн.чл.203 ал.2 пр.1 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от CHF 3579 ,равни на 6323.74лв. и представляващи стойността на претърпеняна от работодателя имуществена вреда причинена умишлено от ищеца на ответника, съставляваща стойността на закупена движима вещ- „Главина“ на „Ролинг машина“.

Ответникът твърди, че ищецът, по време и във връзка с изпълнение на трудовите си задължение, е поръчал резервна част за машина на ответника, която част в последствие, след закупуването й, се оказало, че не е необходима, тъй като нужда от подмяна имало за друга част на машината. Не се спори между страните, а се установява и от приетите писмени доказателства, че по време на действие на трудовия договор между страните, ищецът е направил запитване към трето лице, дружество доставчик, за наличие на резервни части за 2

REA 3- Ролкова автоматична трансферна машина и по-конкретно за „Главина“. Ищецът е поискал, при наличие на заявената част, дружеството-доставчик да направи оферта, с оглед закупуването й от работодателя. Не се спори, че това дружество е направило оферта, която е приета от ищеца и в последствие ответникът е заплатил цената на поръчаната част от машината, равняваща се на сума от 3 579.00 швейцарски франка. Частта за машината е доставена на дружеството след прекратяване на трудовите правоотношения между страните. От заключението на вещото лице по СТЕ пред ШРС ,се установява ,че частта „Главина“ на „Ролинг машина“ при ответника не е била повредена към датата на поръчването 12.06.2020г. и не е повредена и към датата на огледа 31.08.2021г., към 12.06.2020г. има нужда от смяна на „Зъбен електромагнитен съединител“ на същата „Ролинг машина“ при ответника , поръчаната от ищеца част „Главина 106-317-836“ към датата на огледа е нова и не е използвана ,съхранява се в транспортната си опаковка от доставката.

Вещото лице С.С.К. , инженер технолог в съдебно заседание е пояснило, че частта „Зъбен електромагнитен съединител“ е предназначен само за ръчен режим , а „Главината“ се използва само за автоматичен режим. При огледа вещото лице установило ,че при работа на машината в автоматичен режим не се установяват проблеми ,но при работа на машината на ръчен режим се видяло как работи частта „Зъбен електромагнитен съединител“ която е трябвало да бъде подменена и се е видяло ,че тя има нехарактерни шумове и вибрации и дори да работи рискът от повреда е много голям и видимо тази част е за подмяна. За конкретните две части в тази машина е било възможно на външен оглед да се установи има ли проблем или няма проблем. Установи се от показанията на разпитаният по делото свидетел пред ШРС Д.С.Д. ,който работи като „Главен технолог“ в ответното дружество , че му било докладвано от оператор на „Ролинг машината ,че е налице технически проблем с нея. Трябвало да се смени „Зъбен електромагнитен съединител“ на тази машина ,но вместо това била поръчана от ищеца друга част ,която не била за подмяна и не била развалена а именно „Главината“ за която част имало представена проформа-фактура от ищеца. Тези две части били видимо различни и при оглед на машината можело да се установи ,че има нужда от смяна на „Зъбен електромагнитен съединител“. Свидетелят в качеството си на началник на ищеца го уведомил и му казал ,че трябва да се смени именно „Зъбен електромагнитен съединител“, след като свидетелят сам се уверил ,че именно тази част е за смяна.От показанията на свидетеля Г.Г. ,който работи като настройчик при ответното дружество се установява ,че той работел с въпросната машина и знаел ,кой детайл от машината следва да се подмени и това било именно „Зъбен електромагнитен съединител“. Свидетелят заедно с ищеца извършили оглед на машината и ищецът сминал с телефона си именно тази част „Зъбен електромагнитен съединител“, която била за подмяна и свидетелят уведомил ищеца ,че именно тази част е за подмяна.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи : Имуществената отговорност на работника за вредите, които е причинил на работодателя, е уредена в чл. 203 и следващите от КТ. Правилото е, че работникът отговаря за вредите, причинени по небрежност при или по повод изпълнение на работата, в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. Пълната имуществена отговорност се ангажира по изключение в хипотезите на чл. 203, ал.2 от КТ, а именно – когато вредата е причинена умишлено, или в резултат от престъпление, или не е при или по повод изпълнение на трудовите задължения. Нормата на чл. 203, ал.2 от КТ е специална по отношение на чл. 206 от КТ и е със санкционен характер, затова не може да се тълкува и прилага разширително. За да възникне имуществена отговорност на работника или служителя за обезщетяване на причинените на работодателя умишлено или вследствие на престъпление имуществени вреди, трябва да бъдат установени, чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1. умишлено противоправно поведение или престъпно деяние на работника или служителя, вследствие на което е настъпило увреждане на имуществени права на работодателя; 2.

3 имуществена вреда, изразяваща се в претърпени от работодателя имуществени загуби и 3. причинно-следствена връзка между противоправното поведение на работодателя и причинените вреди, т. е. претърпените от работодателя имуществени загуби да са закономерна, естествена последица от умишленото противоправно деяние или престъпление, извършено от работника. Всички обективни и субективни предпоставки, обуславящи възникването на пълна имуществена отговорност на работника или служителя по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 203, ал. 2 КТ следва да бъдат установени, чрез пълно и главно доказване от работодателя по правилата, предписани в чл. 154, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното, но не и формата й. Ако не се установи причиняването на вредата умишлено, отговорността на служителя може да бъде ангажирана само и единствено по реда на чл. 203, ал.1 КТ.

В настоящият случай работодателят претендира вреди, причинени умишлено.

Установяването на вината при тази нейна форма е в тежест на ищеца – работодател и умисълът на ответника в случая не се предполага / реш.№870/24.02.2011г. на ВКС по гр.д.№137/2010г. ІV г.о. ГК и др. /. Умисълът в случая има интелектуалното и волево съдържание определено в чл.11 от НК . Дали е налице умисъл в неговите две разновидности или се касае до непредпазливост се определя от обективните обстоятелства .

Следва да се установи по делото ,че ответникът умишлено е целял или е допускал настъпването на вредите за работодателя. При умишлено причиняване на вредите следва да се установи ,че е налице съзнаване настъпването на вредата.