Решение № 5420 от 25.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5420 гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100506664 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

Образувано е по жалби от 02.02.2023 г. и от 02.05.2023 г., подадени от В. П. Д., длъжник по изп.д. № 614/2022 г. по описа на ДСИ при СРС, срещу наложения със запорно съобщение изх. № 2112/12.11.2023 г. по изп.д. № 614/2022 г. по описа на ДСИ при СРС запор на банковата сметка на длъжницата в „Първа инвестиционна банка“ АД. Твърди се, че наложеният запор е незаконосъобразен, тъй като е наложен върху несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 444, т. 8, вр. чл. 130, ал. 4 СК. Иска се отмяна на обжалвания акт на държавния съдебен изпълнител и вдигане на наложения запор на банковата сметка. В жалбата от 02.05.2023 г. се съдържа и искане за приключване на изпълнителното дело поради изпълнение на задълженията по изпълнителния лист.

Взискателят Софийски районен съд не е изразил становище по жалбите.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага становище за неоснователност на същите. Твърди, че титуляр на запорираната сметка е длъжницата, че банковата сметка не представлява детски влог, а произходът на постъпилите по нея суми е „спестявания“.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител (чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК), поради което се явяват процесуално допустими.

1

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че наложеният със запорно съобщение изх. № 2112/12.11.2023 г. по изп.д. № 614/2022 г. по описа на ДСИ при СРС запор на банковата сметка на жалбоподателката в „Първа инвестиционна банка“ АД е незаконосъобразен, тъй като същата представлява несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 444, т. 8, вр. чл. 130, ал. 4 СК. Несеквестируемостта е процесуален институт и уредбата му е в ГПК – глава 40. Тя представлява такава част от имуществото на длъжника, върху която законът забранява да бъдат предприемани принудителни мерки. В чл. 444 ГПК е предвидено, че изпълнението не може да бъде насочено върху изброените вещи на длъжника - физическо лице, като според т. 8 от същия член не подлежат на принудително изпълнение и предвидените в друг закон вещи и вземания. Разпоредбата на чл.130 ал.4 СК урежда забрана за разпореждане с имущество на ненавършило пълнолетие дете чрез правни сделки, но няма отношение към въпроса могат ли да бъдат предприемани мерки на принудително изпълнение по отношение на имуществото на такива лица. Последното не е забранено от закона. Нито ГПК, нито СК предвижда да са несеквестируеми каквито и да е суми по влогове в банки – спестовни, доверителни и др., включително и детски влогове.

Касае се за секвестируемо имущество. В този смисъл е определение № 591 от 18.10.2010 г. по ч. гр. д. № 541/2010 г. на ВКС, IV г. о.

На следващо място, в случая е установено от писмо вх. № 7907/27.02.2023 г. по описа на СРС, ДСИ, подадено от „Първа инвестиционна банка“ АД, че титуляр на запорираната сметка е длъжницата В. П. Д., ЕГН **********, а не непълнолетния й син П.В.Д., че банковата сметка не представлява детски влог, както и че произходът на постъпилите по нея суми е „спестявания“.

Предвид изложеното жалбата срещу наложения запор на банковата сметка на жалбоподателката – длъжник в изпълнителното производство е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на искането на В. Д., съдържащо се в жалбата от 02.05.2023 г., за приключване на изпълнителното дело поради изпълнение на задълженията по изпълнителния лист, следва да се посочи, че идентично искане е правено от В. Д. и с молба вх. № 15068/04.05.2022 г. По същото има произнасяне на ДСИ с постановление от 10.05.2022 г., потвърдено с решение № 2624 от 03.10.2022 г. по в.гр.д. № 508986/2022 г. на СГС, ЧЖ-VI-Г състав. В случай, че длъжницата намира, че впоследствие са настъпили нови обстоятелства, обуславящи приключване на делото по чл. 433, ал. 2 ГПК, компетентен да се произнесе по това искане е държавният съдебен изпълнител.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите от 02.02.2023 г. и от 02.05.2023 г., подадени от 2

В. П. Д., длъжник по изп.д. № 614/2022 г. по описа на ДСИ при СРС, срещу наложения със запорно съобщение изх. № 2112/12.11.2023 г. по изп.д. № 614/2022 г. по описа на ДСИ при СРС запор на банковата сметка на В. П. Д. в „Първа инвестиционна банка“ АД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3