Решение № 983 от 15.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 983 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000501833 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 126 от 7 март 2024г. по гр. д. № 313/2022г. Окръжен съд - Благоевград е отхвърлил иска с правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 49 ал. 2 от ЗН, предявен от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска" № 19, представлявано от Д. Н. Н.-И. и Ю. Б. Г.-Изпълнителни директори, чрез пълномощника им С. С. П. - ***, с който се иска от съда да прогласи за нищожен отказът на Н. М. С., ЕГН **********, от наследството, оставено му от М. Б. С., ЕГН **********, б.ж. на адрес ***, вписан под № 10/21.04.2021г. в книгата за отказите при РС Сандански, поради невъзможен предмет, като неоснователен; отхвърлил иска с правно основание чл. 430 от ТЗ, във вр. с чл.

79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, предявен от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска" № 19, представлявано от Д. Н. Н.-И. и Ю. Б. Г.-Изпълнителни директори, чрез пълномощника им С. С. П. - ***, с който се иска да бъде осъден Н. М. С., ЕГН **********, в качеството му на наследник на М. Б. С., ЕГН **********, да плати на „БАНКА ДСК" АД сумите признати с влязло в сила Решение № 1

900303 от 23.02.2021г., по т.д. № 48/2019г., по описа на ОС Благоевград, с което са уважени предявените от банката искове срещу М. Б. С., ЕГН **********, както следва: -1/2 от 114 200,54 лева - главница по договор за кредит от 16.09.2008 г., сключен между „БАНКА ДСК“ АД и К. Н. С., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2016 г., до окончателно погасяване на задължението; - 1/2 от 13 489,20 лева от договорна лихва за периода от 15.12.2013г. до 08.07.2015г., вместо претендираните 40 988,78 лева; -1/2 от 13,63 лева от присъдената неустойка за забава /3%/ за периода от 19.10.2014 г. до 23.07.2015г. ;-1/2 от 2 298,92 лева заемни такси; -1/2 от 2 650,04 лева от присъдени съдебни разноски в заповедното производство съобразно отхвърлената част от иска; - 1/2 от 3 246,55 лева от присъдени съдебни разноски в исковото производство, като неоснователен; осъдил, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Московска" № 19, представлявано от Д. Н. Н.-И. и Ю. Б. Г.- Изпълнителни директори, да заплати на Н. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 2 575.00 лв. /две хиляди петстотин седемдесет и пет лева/, представляваща разноски за адвокатски хонорар и такса за съдебно удостоверение, направени в производството пред Окръжен съд - Благоевград.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца „Банка ДСК“ АД срещу решението по гр. д. № 313/2022г. на БлОС. С доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като по делото е установено, че ответникът е своил оставения му в наследство от баща му имот, което предпоставя приемане на наследството, иска отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

Ответникът Н. М. С. е подал отговор на въззивната жалба, с който е оспорил жалбата.

За да постанови решението си, БлОС е приел, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е владял и ползвал имот, принадлежал на родителите му, и да е осъществявал ползването му като наследник на своя баща, като безспорно, с оглед прогласяването за нищожни на отказите от наследството на майка му, той и баща му са били съсобственици при равни квоти на имота, като евентуално ползване може да се разглежда като израз на разпределение на ползването на имота и защита от 2 чужди посегателства, поради което по делото не може да се приеме за установено при условията на пълно и главно доказване извършването на недвусмислени действия от ответника, които да предполагат негово намерение да приеме наследството на баща си.

В упражнение на правомощията си на въззивна инстанция (чл. 269 ГПК; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС ) , като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение, оплакванията в жалбата срещу неправилността му, относимите към оплакванията доказателства и доводите на ответника по жалбата, въззивният съд приема следното:

Обжалваното решение е валидно. То е частично недопустимо – сезираният съд е разгледал предявените искове, основани на договор за кредит, при вече формирана сила на пресъдено нещо с източник влязлото в сила решение, обсъдено по-нататък в мотивите, с която е признато за установено между страните по делото, че и М. Б. С. е задължено лице по договор за кредит от 16.09.2008г. в качеството си на наследник на К. С.. Той е починал в хода на производството след като е било завършено съдебното дирене на 20.10.2020г. и в случай, че синът му - ответникът Н. С. е негов наследник по закон, упражнил правото на наследяване, приемайки наследството на баща си, т.е. признае се за установено между страните с предявения в настоящото производство иск, че отказът от наследство, извършен от Н. С., е невалиден, на общо основание субективните предели на издадения въз основа на решението ИЛ се отнасят и до него като правоприемник на длъжника /чл. 429, ал. 2, изр. 1 ГПК/, поради което ищецът няма правен интерес, при разрешен спор за недействителността на отказа от наследство, да иска осъждането на ответника да заплати сумите, дължими от М. С.. Ето защо в тези части решението подлежи на обезсилване като недопустимо, а производството на прекратяване.

По съществото на спора и косвено по правилността на обжалваното решение по иска за недействителност на отказа от наследство поради невъзможен предмет /чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД/:

Основаният спорен въпрос в производството, съобразно и предприетата от ответника защита по същество срещу иска, е приел ли е ответникът наследството на своя баща М. С., ползвайки имота, находящ се в 3 адрес ***, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност от родителите му, представляващ обезпечение по договора за кредит с кредитополучател К. С. с правоприемници М. С. и ответникът Н. С., преди да се впише отказът му от наследство на 21.04.2021г., чиято нищожност ищецът иска да бъде прогласена. В тази връзка ответникът е възразил, че и поради отказа на сестра си от наследството на майка им, е придобил приживе на баща си дялове от имота, с чието ползване ищецът обосновава приемането на наследство, като след смъртта на баща му били правени опити за посегателства там и поради тази причина, освен че е съсобственик на имота, ползвал със семейството си част от имота, който не бил и изцяло довършен, но ползването се осъществявало в кратки периоди.

Не се спори, че с решение № 900303/23.02.2021г. по т. д. № 48/2019г.

БлОС, след като е признал за нищожни отказите от наследство на ответници от наследството на К. Н. С., вписани под №№ 48 и 49 от 19.08.2019г., и е отхвърлил иска за признаване нищожност на отказа от наследство на К. Н. С., направен от Д. М. К. /дъщеря на К. С./, е признал за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че М. Б. С. и Н. М. С. в качеството си на наследници на К. Н. С., починала на 19.01.2019г., дължат на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД суми по договор за жилищен и ипотечен кредит от 16.09.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1199/2016г. по описа на РС – Сандански – непогасена главница от 114 200, 54 лв. ведно със законната лихва от 15.01.2016г.; договорна лихва за периода 15.12.2013г. – 08.07.2015г. в размер на 13 489, 20 лв.; санкционираща лихва от 3 % за периода 19.10.2014г. – 23.07.2015г. в размер на 13, 63 лв. и заемни такси в размер на 2 298, 92 лв., като осъдил двамата ответници да заплатят и разноски по делото. Ищецът сочи, че това решение е влязло в сила и съобразно удостоверяването върху решението, постановено по приложеното дело - т. д. № 48/2019г., това е станало на 18.08.2021г. /след като е била върната въззивната жалба на Н. С. срещу решението/. Не се спори, че М. Б. С. е починал на 18.11.2020г. / при завършено съдебно дирене на 20.10.2020г./, негови наследници по закон са ответникът Н. С. и Д. К. – негови низходящи от първа степен, като последната се е отказала от наследството на баща си с отказ, вписан в особената за това книга под № 3/15.03.2021г. /така удостоверение от РС – Сандански/.

4

Въз основа на издадения по посоченото ч. гр. д. № 1199/2016г. ИЛ е било образувано изп. дело № 46/2017г., по което Н. М. С. е депозирал отказ от наследството на М. Б. С. /съобщение по изп. дело изх. № 11711/15.10.2021г./.

Отказът е бил вписан в особената за това книга под № 10/21.04.2021г. /така удостоверение от РС – Сандански/.

Считано от 21.02.2005г. ответникът С. има постоянен адрес в ***; считано от 20.09.2018г. в същото село, но на № 17, това е бил и постоянният и настоящият адрес на М. С. от същата дата, а считано от 12.02.2019г. настоящият адрес на ответника е в ***. Ответникът С. няма подавана декларация по чл. 32, ал. 1 ЗМДТ /която се подава при открИ.е на наследство от данъчно задължени лица, но наследниците по права линия не заплащат данък върху наследството/.

Съгласно показанията на св. Ц. – *** на с.Поленица, ответникът Н. С. по едно време живеел на адрес ***, но бил регистриран преди това на адрес ***, - докато се правила къщата на № 17, която била в състояние „карабина“, а след като починала майка му отишъл да живее в ***.

Според показанията и на св.П. - леля на ответника по майчина линия, само една малка част от сградата на *** е годна за живеене, останалата част е „карабина“, племенникът й не е живял постоянно там; временно, за да няма проблеми и да се опази имотът, там живеела майката на свидетелката след като починал и зет й, а преди смъртта си родителите на Н. живеели там, той живял в имота при раждането на първото му дете през 2018г. преди родителите му да починат.

При така приетото за установено от фактическа страна и въззивният съд намира, че предявеният иск, с който ищецът като кредитор на наследодател на ответника, е оспорил действителността на отказ от наследство, извършен от ответника, е неоснователен.

Наследникът, който е призован към наследяване, може да се откаже от наследството, само ако не го е приел, поради което отказът, извършен след като е прието наследството, е нищожен поради невъзможен предмет. В случая не е налице мълчаливо приемане на наследството по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН. По силата на тази норма, приемане е налице и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството – т.е. извърши действие, което не би извършил, освен в 5 качеството си на наследник, - или когато укрие наследствено имущество.

Релевантният период, подлежащ на изследване в разглеждания случай приел ли е мълчаливо наследството на своя баща ответникът е този в промеждутъка между 18.11.2020 – 21.04.2021г. Този въпрос по подразбиране е фактически и конкретен. Както е приел и първоинстанционният съд, по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване от ищеца / чл. 154, ал. 1 ГПК/, че ответникът е ползвал имот, част от имуществото на починалия му баща. Не е установено имотът в ***, който не се спори, че е принадлежал и на кредитополучателката, съответно въз основа на правоприемство след смъртта й е станал собственост на ответника и на неговия баща /съобразно произнасянето на съда за недействителност на отказите им от наследството на К. С./, да е ползван от ответника в израз на приемане на наследството на баща му, още повече не е доказано той да е ползван от ответника след открИ.ето на това наследство / чл. 1 ЗН/. Гласните доказателства, събрани чрез разпита на посочените свидетели, които няма основание да не бъдат кредитирани, са еднопосочни, че той е живял там приживе на родителите си. В ОИМ не може да се приеме, че се съдържа признание на факт – за ползване на имота „в кратки периоди“ за предпазване от посегателства, - доколкото то е съчетано с възражение, че ответникът е съсобственик на имота и може са си служи с имота, което отговаря на действителното фактическо и правно положение /чл. 31 ЗС/.