Решение № 161 от 06.06.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. ХАСКОВО, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. Г.

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р. В. Н. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20255600500317 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №749/14.Х.2024 г. постановено по гражданско дело №941/2023 г. Районен съд-Хасково отхвърля предявените от „Естрея България" АД, ЕИК:

207065325, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Одесос, бул. „Мария Луиза" № 46, ет. 3, срещу Т. Б. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.***, ж.к.*** и настоящ адрес: село ***, общ.***, обл.***, обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл.430 ТЗ и чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 и следв. ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че Т. Б.

Т. дължи на „Естрея България" АД солидарно с "Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица", гр.София следните суми: 5743,63 лева, представляваща незаплатена изискуема главница по Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № *** от 06.12.2021 г., вземанията по който са прехвърлени по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания, сключен на 01.09.2022 г. между „Инвестбанк“ АД и „Естрея България“ АД;

448,66 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2022 г. до 16.06.2022 г.; 379,67 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.02.2022 г. до 31.08.2022 г. вкл.; 177,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.09.2022 г. до 20.12.2022 г., 24 лева, 1 представляваща неолихвяемо вземане, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението – 23.12.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 52 от 27.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№ 149 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „Естрея България" АД, ЕИК: 207065325, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Одесос, бул. „Мария Луиза" № 46, ет. 3, представлявано заедно от двама от директорите Б. Й. и Д. Д., на основание чл.77 ГПК, да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 220,00 лева, представляваща направени разноски по делото за възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Обстоятелства по въззива

„Естрея България“ АД са останали недоволни по първоинстанционния акт,поради което искат отмяната му като неправилен,необоснован и незаконосъобразен.

Нарушени били разпоредби на материанлния закон-чл.99 ал. III и ал.IV от ЗЗД,като не била съобразена и задължителната на ВКС практика в тази насока.РС-Хасково в разрез със закона и доказателствата по делото приел,че не било осъществено уведомяване на длъжника за осъществената цесия в нито един момент от развитието на производството и преди това.Въззивникът извежда,че ответника бил уведомен за прехвърленото вземане срещу него между кредитори чрез връчване уведомления от ЧСИ при условията на чл.47 ал.V от ГПК и чл.18 от ЗЧСИ.Установеният пропуск в процедуата по чл.47 ал.V от ГПК не можело да се вменява като отговорност на кредитора,тъй-като същият данни относно местоработата или адреса на длъжника.

От друга страна осъществената цесия била съобщена на ответника чрез получаване на исковата молба,по която е образувано и гражданско дело №941/2023 г. Районен съд-Хасково,което обаче останало несъобразено като релевантен за делото факт.Нямало никаква законова пречка прехвърлянето на вземането да се съобщи на длъжника и от новия кредитор цесионер.Съобразно изложеното въззивникът извежда,че ответникът бил надлежно известен за цесията.

Приемайки,че цесията не е надлежно съобщена,съдът осъществил и нарушение на чл.235 ал.III от ГПК,тъй-като не е възприел настъпилото обстоятелства в хода на производството относно уведомяването на длъжника за извършената цесия.

Било допуснато и нарушение на чл.47 от ГПК,тъй-като в разрез със закона и задължителната практика на ВКС,съдът не съобразил при решаването на делото,че обявяването на предсрочна изискуемост и съобщенията за осъществена цесия на назначения по делото особен представител било валидно и пораждало всички законови последици.

Представен е отговор на въззивната жалба от страна на особения представител на ответника по предявеният иск,с който същата се оспорва изцяло.

2

Т. Б. Т. не бил надлежно уведомен за извършената цесия,поради което и същата не го обвързвала.Поради тази причина и „Естрея България“ АД не можела да е носител на вземането в отношенията си с него.

При предприетите действия от ЧСИ по чл.47 от ГПК не спазени особените изисквания на нормата,за да се приеме,че е осъществена хипотезата й.Връчване при залепване на съобщение се предприемало само ако в продължение на месец адресата не може да бъде открит на адреса или не се намери лице,което да получи книжата. В случая първото посещение била на 20.Х.2022 г. а последното на 09.ХI.2022 г. когато е залепено съобщението или преди изтичане на изискуемия по закон срок.От друга страна не били проверени от връчващия субект актуалните постоянен и настоящ адрес на ответника,както и адрес на местоработата му.По този начин ЧСИ не изпълнил законовите изисквания на чл.47 от ГПК вр. с чл.43 от ЗЧСИ,поради което и уредената там фикция относно получаване на съобщението от адресата не можело да се приеме в конкретния случай.

Неоснователни били и доводите във въззивната жалба относно допуснати нарушения от съда на чл.235 от ГПК и чл.47 от ГПК.

Не можело да се приеме,че обсъжданата цесия е произвела действия спрямо Т. Т. чрез връчването на исковата молба на неговия особен представител.Същият бил представител по закон, назначен на основание чл.47 ал.VI,а не такъв по договорно упълномощаване.При втория вид имало особено доверие между упълномощителя и представителя,каквото нямало при това,което е по силата на закона.Поради това и при доброволното представителство упълномощаването можело да ангажира цялата правна сфера,съобразно волята на упълномощителя,вкл. и да я обременява със задължения. Особения представител не разполагал поради това с такава властдействията на същия не можели да засягат материалноправната сфера на лицето,не можел да прави признание на иска,да сключва спогодби,да извършва откази от права,както и по тази логика не можел да бъде надлежен адресат на известие за извършена цесия относно задължение на представлявания по силата на закона.

Правни съображения

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателят правни последици с решението на първоинстанционния съд.

Същата е обективиран израз на субективните му права на защита и е насочена към проверка на решението на РС-Хасково в рамките на изведените доводи за неговата незаконосъобразност.В хода на въззива не се въвеждат доводи в насока нищожност или недопустимост,нито въззивния съд намира основания за наличие на обстоятелства в тази насока или за произнасяне служебно по незаявени в жалбата доводи.

Следователно предметът на въззивното производство в настоящия случай следва очертания във въззивната жалба и представения отговор предмет на инстанционната проверка.

В рамките на производството пред първата инстанция са установени относимите обстоятелства по надлежния ред.В доклада на съда правилно,ясно и своевременно е разпределена доказателствената тежест и по отношение на 3 ищеца-да установи всички обстоятелства от които извежда заявените за защита субективно права,вкл. и относно сочените договори,така и по отношение на ответника.

Между страните няма спор по установените в хода на производството факти,а за техните правни последици.

Предявените искове пред РС-Хасково съставляват обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.I, вр. чл.415 ал.I ГПК, във вр. с чл.430 ТЗ и чл. 79, ал.I ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.86 ал.I ЗЗД, вр. чл.99 и следв. ЗЗД=

Същите за правилно определени от РС-Хасково и са процесуално допустими,като предявени от заявителя по образувано заповедно производство с идентичен предмет срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. V ГПК.

Надлежно е доказано,че ответникът Т. е длъжник по потребителски кредит,сключен с „Инвест Банк“ АД, - анюитетен кредит за текущи нужди в размер на 6010,00 лева с краен срок на погасяване – 20.03.2025 г., който ответникът (кредитополучател) следва да върне на 40 равни месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 204,96 лева, съгласно погасителен план,сумата по който е усвоена чрез превод от банката по сметка на Т.,и който надлежно е обявен за предсрочно изискуем от банката.В тази насока Районен съд-Хасково излага подробни мотиви и прави адекватен правен анализ на относимите факти,неоспорени,както се посочи,между страните.

Предмет на въззивното производство е именно осъществената цесия на вземането по потребителския кредит и доколко същата поражда действието си спрямо ответника,респ. дали същият дължи на цесионера изпълнение.

Въпросното вземане на банката с договор за прехвърляне на парични вземания, сключен на 01.09.2022 г.сключен между цедентът „Инвестбанк“АД и ищеца „Естрея България“ АД,като цесионер е транслирано ведно с други вземания.В приложение № 1 към договора за прехвърляне на вземания от 01.09.2022 г., и процесните вземания спрямо ответника са прехвърлени на ищеца по делото. В тази насока и писмо изх. № 51752742/02.09.2022 г. до „Естрея България“ АД, „Инвестбанк“АД потвърждава на основание чл.99 ГПК прехвърлянето на паричните си вземания от длъжници, описани,произтичащи от договори за кредит, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и с натрупаните лихви,като и с пълномощно от 02.09.2022 г. „Инвестбанк“АД упълномощава ищеца да уведоми от негово име всеки от длъжниците.

Съобразно императива на чл.99 ал. IV от ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.В случая основния въпрос е доколко процесното вземане е надлежно съобщение на ответника като длъжник.Според въззивния съд извода на РС-Хасково в тази насока е правилен и законосъобразен.По делото не се установява,нито преди образуването му,нито в рамките на неговия ход и в хипотезата на чл.235 ал.III от ГПК,да е осъществено такова известяване на длъжника за цесията.Ето защо и същата няма действие спрямо него,предвид чл.99 ал.IV от ЗЗД.

4

От една страна не може да се приеме,че е осъществено съобразно целите на закона,строго формалната и задължителна процедура по чл.47 от ГПК,предвид неустановяването на Т. при процедурата по връчване съобщенията за образуваното дело,респ. и за връчване в хода на тези действия и на известиетто за цесията.Поради това и не може да се приемче за осъществена правното фикция,че същият е редовно известен,вкл. и за наличието на цесия на вземането по което е длъжник.

Нормата изисква в продължение акоответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Същевременно при неустановяване на този адрес,за субекта на съобщаване възниква задължение да установи постоянния и настоящ адрес,които ако са различни,следва по отношение на тях да се осъществи горната процедура.Възникнва задължение и за установяване на местоработата на адресата, местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност,където да се връчат книжата. В настоящия случай не са изпълнени всички предписани от закона стъпки,поради което и не е налице надлежно известяване на Т. за настъпилата цесия.В случая известието е изпратено за връчване на ответника чрез ЧСИ Росен Сираков. Върнато е на ищеца от ЧСИ ведно с доклад на призовкар и уведомение по чл.47 ГПК на 24.11.2022 г. Служителят при ЧСИ е удостоверил, че е залепила уведомлението за извършената цесия на 09.11.2022 г., на адреса на ответника в гр.***, ж.к.***, след като на 20.10.2022 г., 29.10.2022 г. и на 09.11.2022 г. е посетил посочения адрес. На последната дата е заварил на адреса Р. Т. – майка на адресата. Същата отказала да получи документите и заявила, че лицето живее в момента в Германия.Удостоверено е че в 14-дневния срок Т. Б. Т. не се е явил, за да получи книжата.