Решение № 307 от 20.04.2018, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 180/2018
- Вид
- Решение № 307
- Подписан
- 20.04.2018
- В сила
- 22.05.2019
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА
Други актове по делото
- Определение № 218 от 02.02.2018 · ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА
- Определение № 224 от 02.02.2018 · ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА
- Разпореждане № 351 от 02.02.2018 · ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА
- Разпореждане № 355 от 02.02.2018 · ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА
- Разпореждане № 2084 от 26.06.2018 · ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.164, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.165 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 134 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е Н И E
№119 20.04.2018 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд граждански състав на двадесети март две хиляди и осемнадесета година публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ: секретар
Таня Михова прокурор като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова гражданско дело номер 180 по описа за 2018 година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на В.И.М. ***, със съдебен адрес ***, против К.Г.Д. ***, със съдебен адрес ***, за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000 лв., предоставена му от ищеца по договор за заем от 18.09.2013 год., както и сумата от 14 708,85 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 19.09.2014 год. до 05.09.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното ѝ изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на
18.09.2013 год. год. в гр.Карнобат страните сключили договор за заем, по силата на който ищецът предоставил в заем на ответника сумата от 50 000 лв. със задължение за връщането ѝ до 18.09.2014 год. Заявява се, че на същата дата – 18.09.2013 год. ищецът наредил чрез банков превод от собствената си сметка в Банка ДСК ЕАД по сметка на ответника сумата от 49 000 лв., а остатъка му предал в брой, без разписка, в присъствието на свидетели. Твърди се, че след изтичане на договорения срок от една година ответникът не е върнал предоставената му в заем сума и изпаднал в забава, считано от 19.09.2014 год., поради което и на основание чл.86 от ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Твърди се, че ищецът поканил ответника да върне заемната сума и да заплати обезщетение за забавата, но последният отново не изпълнил задължението си.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който възразява по предварителната квалификация на спора като търговски и изразява становище, че отношенията са между две физически лица и производството следва да се развие по общия ред. По съществото на спора заявява, че не дължи връщане на сума по заем, тъй като такъв не му е бил предоставян. Заявява се, че действително по време на брака му с П. Младенова нейният баща – ищецът, му превел сумата от 49 000 лв., но тази сума не била предоставена в заем, а като дарение на семейството с цел да бъдат подпомогнати в осъществяването на търговската им дейност, която съпрузите извършвали чрез „Акорд-73“ ООД. Твърди се, че сумата била използвана за придобиване на недвижим имот от дружеството, в който съпрузите да развиват съвместна търговска дейност и така да осигуряват прехраната на семейството.
Твърди се, че сумата е преведена по сметката на съпруга, тъй като тогава той е бил едноличен собственик на капитала, а бившата съпруга е приета за съдружник няколко месеца по-късно – през май 2014 година. Заявява се от ищеца, че между страните не е имало уговорка за връщане на сумата, тъй като тя е предоставена и получена като дарение. Според ответника това се установява от основанието, посочено в превода – не заем, а превод по разплащателна сметка, а и от факта, че ищецът не е декларирал сумата в годишните си данъчни декларации като предоставен и непогасен заем. Писменият договор за заем се оспорва като привиден, прикриващ договор за дарение. При условията на евентуалност се заявява, че ако не се възприеме горното, ответникът не дължи връщане на цялата главница. Твърди се, че не са му предавани пари в брой извън преведените по банковата сметка. Заявява се, че сумата е получена по време на брака на ищеца и П. Младенова и е съпружеска имуществена общност. Посочва се, че бракът е прекратен с решение № 2070/20.12.2016 год. по гр.д. № 7102/16 год. на БРС и след неговото прекратяване половината от исковата сума и съответните лихви за забава се дължат от съпругата.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявените искове. Претендират съдебно деловодни разноски. С писмени бележки доразвиват доводи в подкрепа на твърденията и становищата си.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание в чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за връщане на предадена в заем сума и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Представя се договор за заем, сключен на 18.09.2013 г., с който ищецът, като заемодател, и ответникът, като заемател, са се споразумели ищецът да предаде на заемателя за ползване парични средства в размер на 50 000 лв., а заемателят се е задължил да върне сумата в договорения едногодишен срок – до 18.09.2014 год. Съгласили са се връщането на заемната сума да се извърши по банкова сметка. ***.5 е уговорена неустойка при забава в размер на 15 % върху стойността на невъзстановената сума, за всеки просрочен ден.
Ищецът представя извлечение от банковата си сметка за 18.09.2013 г., издадено от „Банка ДСК“ ЕАД, от което е видно, че на посочената дата е превел по сметка на ответника сумата от 49000 лева с основание „превод по разплащателна сметка“.
На следващия ден – 19.09.2013 год., е сключен договор за продажба на недвижим имот с нот.акт №168, том ІІІ, рег.№6201, н.д.№517/2013 год. на нотариус Б.Кирова, с който „Акорд-73“ ЕООД, представлявано от управителя и тогава едноличен собственик на капитала К.Д. е закупило от А.М.самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 78.16 кв.м., за сумата от
26 614 евро, за която продавачът е заявил пред нотариуса, че е постъпила в специална банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД с цел частично погасяване на задължението на купувача към банката.
Няма спор между страните, че към датата на подписване на формалния договор за заем и към датата на придобиване на горния имот, ответникът и дъщерята на ищеца са били в брак, който е бил прекратен с решение № 2070/20.12.2016 год. по гр.д. №7102/16 год. на Районен съд – Бургас. Установява се след служебна справка от съда, извършена в ТР по партидата на „Акорд-73“ ЕООД, че по заявление А4 20140522131717 с вписване 20140528161842 дружеството е преобразувано в ООД и към 28.05.2014 г. е вписан новият съдружник П. В.а Д., която е придобила 50 % от капитала на дружеството. С нот.акт №105, том ІІІ, рег.№10163, дело №371/2014 год. на нотариус Дралчева, поправен с нот.акт №117, том ІІІ, рег.№10520, дело №382/2014 год., е била учредена ипотека върху горния имот с идентификатор *** и върху имот с идентификатор *** за обезпечаване на задължения на кредитополучателя „Акорд-73“ ООД и на солидарните длъжници К.Д., ЕТ“Ламбада-59-В.М.“, „Ламбада-2003-В.М.“ ЕООД, В. И.М., А.Т.М.и П. В.а Д. по договор за кредит, сключен с „Райфайзенбанк България“ АД.
Правоизключващото възражение на ответника се основава на твърдението му за относителна симулация на договора за заем, който според него прикрива договор за дарение. По същество самото получаване на сумата от 49 000 лв. по банков път не се оспорва, но тъй като според ответника е получена като дарение на бившите съпрузи като семейство, връщане на ищеца не се дължи.
Привидните сделки са тези, при които страните съзнателно не желаят настъпването на правните последици, те се сключват, само за да се даде вид, т.е. има съзнателно несъответствие между изразеното и желаното, и поради това са нищожни – чл.26 ал.2 от ЗЗД. Възможно е привидното съглашение всъщност да прикрива друго – т.нар.относителна симулация, при която страните са дали вид на своите правоотношение за пред третите лица, който се различава от техните действителни уговорки. В този случай в техните отношения се прилага прикритото съглашение, ако са налице условията на закона за неговата действителност – чл.17 ал.1 от ЗЗД.
Страната, която участва в облигационната връзка и се позовава на симулативността, не може да я твърди и доказва произволно – тя трябва да я разкрие или чрез обратно писмо – разпоредителен документ, съставен нарочно за разкриване на привидността, или чрез т.нар. „начало на писмено доказателство“, в което симулацията не е призната от страната, срещу която се води процеса за установяване на привидността, но са обективирани други изявления, създаващи индиция за симулативност, и които правят допустими свидетелските показания за провеждане на пълно доказване (така решение №484/11.06.2010 год. по гр.д.№375/2010 год. ІV г.о. на ВКС). Двете хипотези, описани в чл.165 ал.2 от ГПК, а именно писмено доказателство, изходящо от другата стана, или удостоверяващо нейни изявления пред държавен орган, извеждат общата предпоставка за допустимост на свидетелски показания - достоверно изявление на страната, което прави вероятно твърдението за симулация. С решение№ 435 от 1.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 370/2012 г., I г. о., ГК се приема, че основанието за допускането на гласните доказателства във втората хипотеза на чл.165 ал.2 ГПК изр.2 е изявление пред държавен орган от противната страна, в което не трябва непременно да бъде направено пълно признание за симулация, достатъчно е съдържанието му да дава основание да се приеме, че такава е възможна.
В конкретния случай няма подписано обратно писмо. Изявленията до държавен орган, съдържащи се в подадените от ищеца ГДД за 2013 година и следващите, съдът възприема като начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението за симулация. Както се установява от приложение №11 към ГДД за предоставени и получени заеми, ищецът е декларирал непогасени остатъци по получени заеми, но не и предоставени заеми или непогасени остатъци от предоставени парични заеми. Именно поради това гласните доказателства за пълното разкриване на симулацията са допустими.
Ответникът е ангажирал показанията на двама свидетели.
Свидетелката П. Д., която има преки наблюдения на отношенията между страните, тъй като е сестра на ответника, заявява, че сумата е била предадена на брат й през 2013 г., като не е чувала за съставянето на документ между него и бившия му тъст. За документа разбрала по повод на настоящото дело. Сочи, че с предаване на сумата бившият тъст на брат й е имал намерението да подпомогне семейството да развият собствен бизнес като закупят заведение в к-с „Меден Рудник“. Заявява, че след предаването на парите през септември 2013 г., през месец декември на същата година официално било открито заведението. Твърди, че на семейни събирания винаги се е коментирало, че семейният бизнес е стартиран с помощ от страна на тъста и никога не се е споменавало нито от ищеца, нито от съпругата му или дъщеря му задължение за връщането на сумата. Твърди, че ответникът и бившата му съпруга са били благодарни на баща й за оказаната помощ и я коментирали като подарък, но никой, включително и ищецът, не е коментирал, че трябва да се връщат тези пари.
Свидетелката Антония П., която работи като счетоводител в дружеството на ответника, заявява, че през 2013 г. ответникът К.М. и съпругата му решили да закупят търговски обект и да се пробват в ресторантьорския бизнес, като за тази цел било учредено дружеството „Акорд 73“ ЕООД. Цената на търговския обект от 50 000 лв. била заплатена от дружеството, като с данъците и таксите сумата се увеличила на 53-54 000 лв. и с тази стойност имотът бил заведен като ДМА. Свидетелката изнася, че с директен превод от сметката на К.Д., т.е. от сметка на собственика на дружеството, парите били преведени по сметката на дружеството, което счетоводно е отчетено като допълнителна парична вноска по чл. 134 от ТЗ. Свидетелката заявява, че според нея писменият документ – договор за заем, бил изготвен от страните за данъчни цели с оглед евентуални проверки, по повод на които следвало да имат готовност да докажат произхода на парите за закупуване на имота. Твърди, че необходимостта от изготвяне на този документ е била коментирана между нея и счетоводителката на ищеца и е имало изрична уговорка документа да не се показва никъде. Свидетелката като счетоводител на ответника твърди, че не е разглеждала въпросната сума като заем, поради което не е подавала данъчна декларация за деклариране на това обстоятелство. Посочва, че доколкото си спомня, документът бил изготвен през месец декември 2013 г. и разговорът със счетоводителя на ищеца е воден в края на годината. Твърди, че не е запозната със съдържанието на документа в детайли, а най-общо – за това, че В. дава заем на К., но не може да посочи сумата, нито условията. В лични разговори ответникът ѝ споделил, че това е помощ от семейството на съпругата му, за да развият бизнес, защото тъстът е този, който има доходи.
Разпечатката съдържа 31 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8a4e33e0-f04b-4236-85e3-3e0390c3c5d4